|
Пол:
Първа публикация: 21.11.2006, 15:24
Профил на автораРумен Николов е родом от Русе и живее в Русе. Вече му се струва, че там ще си и умре. Той е от хората, които като видят нещо хубаво и им се прищява да са го направили те. Затова рисува и пише. Слава богу, не може да свири. Е, като беше на пет години, го насърчаваше майка му, а после... жените въобще. За него рисуването и писането са удоволствие, жизнена необходимост, начин да вкара един друг, свой свят в света, който е принуден да обитава. А идеите ги черпи от чутото и видяното във всекидневието си. Много е добър да слуша и да наблюдава. И е паметлив.
Е, като пише, понякога се чувства на сто години, понякога – на пет. Много му е чудно, че вече е на 39 и го смятат за глава на семейство.
Най-харесва добрите разказвачи. От чуждите: Хашек, Маркес, Балзак, Достоевски, Рабле, Хелър, Илф и Петров, Зюскинд, Шекли...
От българските автори най-му допадат: Радичков, Емилян Станев, Николай Хайтов, Чудомир, Йовков.
От авторите в Nowhere най-харесва Светла Димова
А за музиката... тя е единственото нещо, което може да го остави без разум. Затова и я слуша много внимателно. За него музиката не е свързана в възрастта или с определен жанр. Дели се на хубава и лоша. Може и метал да е, стига да е хубав, на него му харесва. Не обича нито да рисува, нито да пише, нито да кара кола докато слуша музика - музиката го прави безпомощен.
В свободното си време най-обича да... ами той отдавна няма свободно време - има откраднато време. Тогава или мисли, или рисува, или пише. Което за него си е едно и също.
Творби от този автор
 Някога кучетата можели да говорят
Стрелецът
Самодивата
Сънчо
Последният землянин
Всички автори
|