НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Милен Кънчев > "Роман"

Шеншедай

Сайрони усети гъдела на струйката кръв пропълзяла по гърба й преди остротата на болката да проникне в нея. Прецени, че раната не е дълбока и ще се отърве с няколко шева. Приготви се да поеме следващата атака на противничката си. Лицето на Найерни се изкриви от усилие и тежкото острие на меча залитна неточно. Сайрони използва загубата на равновесие в съперничката си и я подсече с крак. Найерни се стовари в прахта и по потната й кожа полепнаха дребни песъчинки. Младата хаоке не изчака завършващия удар на по-опитната си партньорка, а светкавично се претърколи и с полусалто отново се изправи на крака. Мечът не се бе отлепил от ръката й. Добре отработено движение. Сайрони вътрешно се поздрави за напредъка на ученичката си. Веднага след това реши да приключи дуела и с бясна поредица мощни удари принуди Найерни да отстъпи. С последния си въртящ замах изби оръжието от ръцете на противничката си и с две леки рязвания сряза превръзките на нагръдника й, без да засяга кожата й. Големия заоблен бюст на Найерни се изсипа и няколко от наблюдаващите ги момичета хаоке се засмяха. Найерни коленичи пред нея и се поклони до земя. Сайрони отговори изправена на поклона.
- Ударът ти е коварен, реагираш добре - Сайрони размота навитата плитка от обръснатата си глава и я пусна да виси свободно - работи за баланс, трябва да контролираш тялото си във всеки един миг. А сега бягай да зашиеш нагръдника си, преди да те е видяла Лампейди. Ще се видим след три слънца.
- Да, айанга - Найерни се поклони ниско още веднъж.
Сайрони прибра меча си в канията и го метна на гърба си, нахлузвайки кожения му ремък. Беше се обляла в пот. Коженият нагръдник, препаската и сандалите прилепваха към нея и тя с охота се насочи към езерцата. Останалите хаоке също нападаха по земята докато ги подминаваше. Личната й прислужница Нилани я последва, носейки на рамо бялата й роба. Градините с басейните бяха непосредтвено зад олеандровите дръвчета, ограждащи тренировъчните площадки. Стотици айанги се излежаваха голи по бреговете на изкуствените езерца, други се бяха потопили във водата. Облечени в сиво хаоке притичваха, за да угодят на абсолютните си господарки. В клоните на олеандъра цвъркаха синигери.
Сайрони се спря до огледалните води на Кръглото езерце и свали нагръдника и препаската. След това събу сандалите и ги остави до меча, който бе подпряла на вишнево дръвче израсло на брега. С блаженство се потопи в хладните обятия на езерото и опря гръб в брега. Нилани затършува в полите на сивата си роба и измъкна малка кесийка в която пазеше игли и конци. Малката хаоке намаза раната й с лучен мехлем и с вещина започна да я зашива.
Последните светлици на късия есенен ден се стапяха зад ръба на Киренайския вулкан и няколко сръчни момичета хаоке разпалваха восъчните фенери край Езерцето. Сайрони се замисли за предстоящата си среща. Наина Корани желаеше да я види. Великата майка бе прехвърлила сто години и живееше в Драакската кула на склона на вулкана, заобиколена от най-приближените си айанги. Рядко се появяваше по алеите на Ванолия. Сайрони я бе виждала отдалеч и само от спомена за това потръпна. Корани бе живата легенда на Шеншедай. Участничка в Поклонението в Нанхар, водач на Бринското въстание, лично бе обезглавила Захр Ал-Садик, Лъва на Алеф. Тази уникална жена бе свидетел и участник в най-ужасяващите събития през последните два века - войните между шанаи и абедини за полупустинната земя Брин-Хафа.
Нилани бе свършила с шевовете и сега разплиташе плитката й. Малката хаоке нямаше право на плитка поради ниския си ранг и трябваше да поддържа главата си напълно обръсната - затова тя изпитваше голямо удоволствие да се занимава с плитката на господарката си. Сайрони я нахока да побърза и момичето припряно приключи с косите й и се зае да оскубе веждите й. Тази вечер Сайрони трябваше да блести.
- Не мога да повярвам - Тaхиани се спусна грациозно във водата и й се усмихна - непобедимата Сайрони е позволила да я наранят. Коя е късметлийката?
Сайрони също се усмихна на майка си. Бе два пъти по-възрастна от нея, а си оставаше все така красива. Гордееше се, че прилича на нея.
- Една хаоке. Засега мисли по-бързо, отколкото се движи, но скоро ще постигне равновесие. Наистина е много добра и обмислям да попитам Лампейди да ми я остави за постоянно. Нилани има нужда от компания.
Зад тях бе изпуснато едно радостно ахване.
- Нилани, изтичай да ми донесеш портокали от Островчето - Сайрони смигна на майка си, а зад тях се разнесе топуркането от крачетата на младата хаоке.
Тaхиани се приближи до Сайрони, лъхвайки я с аромат на кайсия.
- Разбрах, че Корани те е извикала.
Сайрони кимна. Кайсия с примес на ванилия.
- Пристигнал е пратеник на Съвета на шанаите. Новините от Дулиен са предизвикали тревога в Кулата. Разговарях с Дилани. Великата майка не е била на себе си след срещата с човека от Старите земи. Страхувам се, Сайрони. Мисля, че наината ще поиска от теб Услуга - мургавото тяло на Тахиани се бе прилепило до кожата й.
Сайрони я прегърна. Красивото лице на Тахиани се притисна към нейното. В обществото на Шеншедай нямаше нищо лошо в това майка и дъщеря да са любовници, но двете не бяха опитвали, въпреки привличането помежду им. Това е нещо повече от похот. От тази утроба е тръгнал моя живот. Усещам, че все още връзката с нея е твърде силна.
В далечината, на дървеното мостче, свързващо Островчето с брега, под светлината на восъчните фенери Нилани пълзеше и събираше портокалите, които бе изпуснала в бързането си.
След като се изкъпа в Кръглото езерце, Сайрони освободи Нилани и се сбогува с Тахиани. Прибра се в малката си къща на върха на Острата скала и коленичи на дървения под, покрит с рогозка от вплетени дървесни кори. Жилището й бе тясно и скромно обзаведено - имаше само твърд нар, каменни тежести с които тренираше мускулите си, ведро с вода и малка дървена статуя на Зира. По стените бяха окачени седемте меча с които Сайрони се бе сдобила при победите си на годишните турнири.
Усещаше се странно. Нямаше намерение да медитира, но нещо по-силно от волята й я ръководеше в този момент. Затвори очи и потъна в молитвата на Сянката. Мракът в съзнанието й постепенно отстъпи на познатата картина. Сумракът на изоставения древен град я изпълваше с покой. Неестествена тишина владееше това място и тя се озърташе, за да долови някакво движение. Както винаги Черната жена се появи внезапно и се усмихна с искрящобелите си зъби. Тя се приближи с грациозността на котка. Гърдите й се полюшваха налети и лъскавочерни, с настръхнали зърна, и Сайрони изпита почти сексуална тръпка. Черната жена докосна с тънките си изящни пръсти шията й.
- Сайрони, дълго те чаках и не се стърпях. Прости ми, че без твое желание те доведох тук.
- Тук е приятно, нямам нищо против. Ще ми говориш ли за Сянката? Или ще се упражняваме с меча?
- Този път не - усмивката на Черната жена помръкна - трябва да ти кажа нещо много важно. Толкова съжалявам, Сайрони.
Сайрони за първи път виждаше прекрасното лице на Черната жена така тъжно. Тя се обърна с гръб и младата айанга още веднъж се възхити на антрацитената кожа на жената, която отразяваше сребристия блясък на единствената луна, грееща високо над забравения град.
- Нуждая се от кръвта ти, Сайрони - образът на жената започна да избледнява и думите й идваха сякаш от много далеч - ела в Страната на хребетите и намери Пещерата на костите. Ела и ми донеси кръвта си, плът моя. Те идват и е време да напусна своя затвор.
Забравеният град и сребърната луна бяха размили очертанията си и Сайрони внезапно осъзна, че се намира на ветровитото било на огромна планина. Черната жена също я нямаше. Виждаше облаци около себе си, а долу низините се губеха в сивота. Тъмни вековни дървета се извисяваха по протежение на хребета. Сайрони не бе сигурна от какъв род могат да бъдат тези израсли толкова на високо гиганти. Помисли, че вероятно са засадени от човешка ръка. Сред дърветата блестеше бледа светлина. Отправи се към нея. Когато приближи забеляза, че това е сияние, което излиза от отвор на пещера, спускаща се навътре в недрата на планината. Вятърът в дърветата напомняше на тъжна песен. Сайрони влезе в пещерата, пристъпвайки предпазливо и опитвайки се да открие източника на сиянието. Внезапно разбра, че това бяха мъховете, които фосфоресцираха от стените на пещерата. Наведе се, за да огледа от близо странните светещи растения, когато чу ехото от далечен вик, идващо от вътрешността на пещерата. Звучеше сякаш някой вика за помощ. Сайрони се затича и внезапно усети, че пропада. Не бе видяла пукнатината в бледата светлина на мъховете. Тялото и се охлузи от пързалянето в неравната кухина. Накрая усети, че пада свободно във въздуха. Навярно бе прелетяла десетина яри, когато тупна тежко на повърхност осеяна с някакви сухи съчки. Извика, но й отговори само собственото й ехо. Опита да се надигне, но тялото не й се подчиняваше. Опипа с ръка около себе си и улови една от клечките. По докосването до гладката й повърхност веднага установи, че това е кост. Опита да се влачи няколко яри, но накрая се отказа. Цялата повърхност бе осеяна с кости, които я нараняваха, а когато ги разравяше, отдолу се появяваха още кости. В съзнанието й изскочи името на това място. Пещерата на костите.
Събуди се и забеляза, че е легнала в необичайна изкривена поза. Беше се придвижила до стената и рогозката се бе събрала под тялото й, създавайки неприятно усещане за изтръпване. Стана и седна на нара. За да се отърве от замаята реши да извърши нещо рутинно. Захвана се да наточи меча си.
Вечерта настъпи бързо и Лампейди дойде, за да отведе Сайрони в Кулата. Някога Сайрони беше прислужница на възрастната ветеранка и изпитваше страхопочитание към нея, докато не започна да я побеждава на арената. Лампейди бе ненадминат майстор на шеншедайските бойни изкуства и бе най-добрия учител, който Сайрони можеше да си пожелае. Нейните изтощителни тренировки доведоха до първите й видения за Сянката. Старата айанга имаше изправена стойка и се движеше грациозно и плавно като хищна котка. Непрекъснатите упражнения бяха запазили тялото й мускулесто и гъвкаво. Лампейди не беше красива, а дълбокия белег разцепил скулата й я правеше дори страховита. Бившата й господарка винаги носеше плитката си навита на главата - сякаш непрекъснато бе готова за бой. Тази вечер Лампейди бе оставила оръжието си и това изглежда я притесняваше. Официалната черна роба й стоеше някак не на място и тя непрекъснато подръпваше и изглаждаше полите й. Лампейди бе свикнала да носи само препаска и нагръдник и широките дипли я изпълваха с досада. За разлика от нея Сайрони се чувстваше много добре в копринената си дреха. Нилани бе сложила грим и пудра на лицето й и я бе обляла с ибуански парфюм. Младата айанга усещаше приятна топлина малко под корема си. В Кулата имаше мъж. Никога не бе напускала Шеншедай и не бе виждала тези странни създания - мъжете. Едно време с Кайани и Тирейди се изкачваха на Острата скала, за да наблюдават светлините на Храра и да си мислят, че ей сега ще видят някой мъж, което, разбира се, бе невъзможно от такова голямо разстояние. По-големите айанги се споглеждаха заговорнически когато Сайрони или някоя от връстничките й ги питаха за мъжете. Тихиани й бе обяснила процеса на сношаването и нуждата от него, но Сайрони така и не успя да си представи Червея. Звучеше й малко гнусно да допусне в себе си някакво спаружено червейче. При мисълта тя сбърчи нос. Все пак щеше с огромно любопитство да се оглежда за Господаря на червея, както жените хаоке наричаха мъжете.
Двете с Лампейди се качиха в закрита двуколка, теглена от две добре сложени хаоке и потеглиха по Планинската алея, която водеше от Ванолия директно към Драакската кула. По протежение на цялата алея бяха поставени мраморни светилници, които всяка вечер се палеха и осветяваха пътя до Кулата. В тъмнината тези светлини приличаха на златен меч пробол чернотата. Като малка Сайрони често се бе катерила по склоновете на Киренай заедно с приятелките си, но никога не бе стъпвала в Кулата. Тя впери поглед в ярките светлини на високото здание. Кулата се извисяваше на стотици яри, докато всички останали постройки на Шеншедай бяха едноетажни. Историята на построяването й не бе известна - Архивистките смятаха, че е изградена от най-старата цивилизация, процъфтяла на вододела между Дулиен и Абдира, чието име вече никой не помнеше. Древните драаки били следващия народ, оставил издяланата си писменост по стените на Кулата. След това се появили абедините и накрая жените-войни, които завоювали архипелага Шеншедай, предвождани от божествената Зира.
Лампейди потърка по навик стария си белег и въздъхна. Тя трябваше да придружава Сайрони като нейна раини - бивша господарка - но старата айанга мразеше церемониалностите и възнамеряваше да се отплати на някогашната си хаоке с оплаквания по целия път.
- Тази дреха е непоносима - възмущаваше се Лампейди - а похарчих за нея цяло състояние на пазара в Храра. Така като те гледам и ти си се натруфила повече отколкото трябва.
- В Кулата има мъж, Тахиани ми каза.
- Ммм, не си и помисляй разни работи. Имаш още година до Разцъфването. Прекалено млада стана айанга - Лампейди пак подхващаше старата си песен и Сайрони се усмихна вътрешно - още трябваше да ми кърпиш препаските. Новата ми прислужница - Миани - не я бива дори да изпее една ванолска балада.
Сайрони състрадаваше на малката Миани - най-много от всичко Лампейди обичаше да слуша стари балади за забравени войни и герои. С господар като Лампейди, Миани със сигурност щеше да усъвършенства освен бойните изкуства и певческите си умения. Както и изкуството да слуша вечното й недоволно мърморене.
Двуколката спря на десетина яри от входа на Кулата. Високата сграда бе построена с гигантски каменни блокове и основите й заемаха пространство, което вероятно можеше да побере Кръглото езерце. Двете айанги слязоха от кабинката и хаоките изтеглиха двуколката към равна площадка където бяха насядали други облечени в сиво прислужници. Пред вратите на Драакската кула ги очакваха три високи жени с пурпурни роби. На челата им бяха татуирани свещените знаци на Богинята - три вертикални черти и една пресичаща ги хоризонтала. Една от тях - изключително красива жена с руса плитка и зелени очи - пристъпи напред и ги поздрави.
- Раини Лампейди, айанга Сайрони, радвам се да ви посрещна в Дома на Майката. Наината ви очаква. - Дилани, сестрата на майка й и навярно следваща наина, им направи знак да я последват.
Другите две айанги останаха пред входа на Кулата - те бяха почетния караул. Преди да влезе през гигантската двукрила бронзова врата Сайрони хвърли поглед назад. Ванолия и Храра светеха в низините с хилядите си разноцветни фенери, а отвъд тях в мрака трепкаха беглите проблясъци на Кралско море. Светът на Сайрони изглеждаше съвсем малък от склоновете на вулкана.
Бяха пристигнали в Часа на молитвата. В централната зала на Кулата близо двеста облечени в пурпурно айанги бяха коленичили на каменния под и опрели лицата си в него с изпънати напред ръце. Дилани и двете новодошли също се прилепиха към пода и започнаха да редят наум молитва към Зира, Богинята на женското начало.

Ти ни доведе на Острова на изобилието.
Даде ни плодовитост, за да раждаме дъщерите си.
Показа ни Великото изкуство, за да сме непобедими.
Опази ни от боговете на разрухата и смъртта.
Бъди господарка на съдбите ни, вечна Зира.
Каквото пожелаеш, ние ще го изпълним.
Заклеваме се в името на Сянката и Меча.


Първа се надигна Великата майка. Всички останали я последваха. Сайрони се огледа в просторната зала. Каменните стени и пода бяха полирани и по тях бяха изписани дълги редове на древния драакски език. Залата се осветяваше от хиляди свещи, забодени в сребърни купели, които висяха окачени по стените на вериги. В дъното имаше издигнат пиедестал, инкрустиран с безценни камъни и миниатюри. На него бе поставен Трона на Зира. Това беше солиден, украсен с изящни дърворезби стол от вековно мауанско дърво. Наината коленичи на пода в подножието на пиедестала. Сайрони усети как корените на плитката й се изправят. Корани бе движещ се мъртвец. Имаше ужасяващо гръбначно изкривяване, кожата й бе набръчкана като сгънат на много слоеве пергамент, а лицето и представляваше зловещ череп със зеещите си очни кухини в които блестяха дребните пламъчета на очите й. Старицата нямаше плитка, защото отдавна бе оплешивяла напълно, а темето й бе изпъстрено с огромни старчески петна. Пурпурната роба скриваше останалата част от този жив скелет. Казваха, че е прехвърлила двеста години, а ако питаха Сайрони бе на хиляди.
Айангите започнаха да излизат през множеството изходи на залата. Останаха само Дилани, Сайрони, Лампейди и наината. Опразнената зала изглеждаше като търбуха на легендарното морско чудовище, което според легендите погълнало Зира. Въпреки многото светилници цареше сумрак. Вертикалните колони с драакски надписи по купола на свода и стените сякаш бяха ребрата на незнайния звяр. Трите айанги коленичиха на почтително разстояние от наината и замряха в поклон с чела опрени на пода.
- Лампейди, всички говорят за твоята ученичка - гласът на Великата майка бе глух шепот, но Сайрони разбираше ясно всяка дума - твърдят, че е най-изкусната айанга въртяла меч от времената на самата Зира.
- Здраво държи желязото, вярно е - Лампейди говореше в типичния си стил и Сайрони едва се удържа да не прихне - но се е била само на малки турнирчета. А и Сянката й помага. Още не е виждала битка - там е друго. Ако ще да си по-силна и от Зира в жътвата с меча, една стрела може да те откаже от практикуването й в този живот, преди да си проляла и капчица кръв.
- Сайрони, дъще на Тaхиани - наината впери немигащ взор в младата айанга - разбрах, че си получила видения за изкуството на Сянката.
- Владея много малко от тайните й - отвърна Сайрони без да повдига поглед.
- Силата й отдавна ни напусна. През годините все по-малко айанги имаха видения за Сянката. На Шеншедай вече няма друга айанга освен мен, която да може да преминава в света на сенките. И всеки път все повече се изкушавам да си остана там. Кажи ми, Сайрони, във видението ти имаше ли някой друг? - пламъчетата на Корани се свиха до едва забележими искри.
- Всеки път, когато медитирам, се появява една жена-воин. Плитката й е кървавочервена, а кожата й - черна като въглен. Облечена е само със сребриста препаска и носи диадема на главата си.
- Духът на Зира - Корани кимна разбиращо - и аз съм я виждала, но само веднъж. Тя говори ли ти?
- Показва ми как да влизам в Сянката. Но последният път ми каза нещо странно.
- Дала ти е задача.
Сайрони погледна изненадано старицата. Откъде можеше да знае?
- Поиска да отида в Страната на хребетите и да намеря Пещерата на костите - Сайрони потрепера при спомена на мястото, което бе посетила във видението си.
- Очаквах дълго този знак - пламъчетата на Корани съвсем бяха загаснали - но защо го е изпратила на някой толкова млад? Богинята не прави нищо без причина.
- Каза, че иска кръвта ми.
Корани дълго мълча.
- Знаеш ли какво означава това, млада Сайрони?
Сайрони поклати глава.
- Ти си наследница на потомството на Зира. Твоята кръв е кръвта на Зира. Само тя може да върне плътския й облик.
Думите на Корани се забиха като мечове в мислите на Сайрони. Това обясняваше тъгата на Черната жена от видението. Богинята искаше Услуга и Сайрони трябваше да се подчини.
- Каквото пожелае богинята, аз ще го изпълня. Заклевам се в името на Сянката и Меча. - Аз съм Меча на Сянката, аз нося изкуплението на света и сама определям съдбата си, аз съм дъщеря на Шеншедай.
- Богинята е предопределила твоя път, Сайрони, и вече никой не може да го промени. А сега искам да ми покажеш Изкуството - наината плесна с ръце, но се чу по-скоро изщракване на кости - толкова отдавна не съм виждала истински боец на Сянката.
Дилани се изправи и от дрехата си извади два къси меча. Единия подаде на Сайрони. След това свали пурпурната си роба. Отдолу бе по препаска и нагръдник. Сайрони не бе подготвена. Тя също свали робата си и я хвърли настрана. Остана чисто гола - само по сандали. Нави плитката си на темето и повдигна меча. Подхвърли го от едната си ръка в другата, за да усети тежестта му. Двете заеха позиции в пространството между Корани и Лампейди.
Дилани и Сайрони се поклониха според древната церемония на шеншедайските дуели. В следващия миг Дилани вече нападаше. По-остро и мигновено от всяка нейна противничка досега с изключение, може би, на Лампейди. Сайрони държеше оръжието си отпуснато и отбягваше ловко ударите на леля си. Тялото й с цвят на канела се мяташе като в лудешки танц под бледата светлина на свещите. В един миг Дилани нанесе залъгващ удар и внезапно промени посоката на измамния замах. Лампейди подскочи, виждайки как меча на айангата разполовява Сайрони. Но тя вече не беше там. За секунда тялото й изчезна от залата и в следващия момент се появи във въздуха над Дилани посред полет на невероятно салто. Сайрони се приземи на краката си в гръб на Дилани и светкавично постави острието на меча на оголения врат на своята противничка. Дилани разбра, че е изгубила и отпусна тялото си, признавайки правото на победа на Сайрони. След това се просна на пода в поклона на загубилия. Поклон, който Сайрони бе изпълнявала само пред Лампейди.
- Сянката - разнесе се шепота на наината - нашето най-древно оръжие. Загубихме я заедно с вярата си. Но ти, Сайрони, си призвана да ни я върнеш. Да ни поведеш отново по пътя на Зира.
- Ще изпълня всяко нейно желание - все така гола Сайрони отново бе коленичила на студения камък до Лампейди.
- Ще последваш виденията си. Завръщането на Сянката е знакът на Зира. Богинята се е събудила в каменния си гроб.
- Но как ще открия гробницата й? - Сайрони имаше чувството, че всичко случило се в Кулата е сън.
- Аз ще те заведа.
Подобен глас Сайрони не бе чувала никога. Някой бе проговорил зад гърба й. Наината се бе изправила и Сайрони си позволи да се обърне.
Господарят на червея бе стоял в залата през цялото време, скрит в сенките на една колона. Лицето и главата му бяха почти изцяло окосмени. Тялото му бе облечено в бляскави метални доспехи, а дръжката на меча му стърчеше над лявото му рамо. Но най-запомнящото се нещо в него бяха очите му. Черни като нощ, те не се отделяха от младата айанга. За първи път в живота си Сайрони се почувства неудобно без дрехите си.

добавена на 31.08.2008, 11:10

«предишна глава