НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Калоян Цанев > "Ангел хранител"

Глава 3.

Малкото момиче погали мембраната на тила си и след като се увери, че украшенията, които мама й беше подарила за 8-мия рожден ден са там, малко се успокои, но след това осъзна, че понгото не беше наоколо.
- Халго, -извика с пискливото си гласче – Халго?! Къде си, Халго?
После усети топлина, сякаш майчината прегръдка я залива като топлите вълни на онова безкрайно море, в което плуваше семейството й през отпуските. Тя инстинктивно се обърна и видя понгото. Кожата му пулсираше от енергия, а това подсказваше, че животното е напрегнато и неспокойно. То подскочи на място веднъж и се скри в една от шахтите, свързващи помещенията на кораба чрез аварийни тръби. Момиченцето се затича в същата посока и се спусна в шахтата ... никой дори не го забеляза.

Оръдейните кули на транспорта стояха безмълвни и нападателите дори не ги докосваха с прецизните си попадения, защото знаеха, че жертвата им вече е осакатена и се влачи немощно в космическия вакуум. Корабът се разтресе от друга лека експлозия, един от контейнерите с полезен газ, който бе останал в суматохата и се влачеше на няколко метра встрани от десния борд, закачен за свързващ ръкав се откъсна и се вряза в единия от двигателите. За щастие той само припламна и изгасна. Благодарение на конструкцията си и мерките за сигурност в инженерния план на корабната структура, колапсът на обшивката се размина за част от секундата.
Самката усети дълбокото стържене по корпуса и паническата мисъл проряза съзнанието й. Защо трябваше да остава дъщеря си в хангар с непознати? Защо трябваше да остави собствената си плът и кръв? "Стига" наложи волята си тя. "Нуждите на семейството не стоят пред нуждите на народа" спомни си част от молитва към Горнак Скиталеца – този, който даваше кураж на всеки готов за саможертва в името на по-голямо благо ..., а нима си струваше да жертваш собственото дете, за да спасиш група непознати.
Изведнъж резервните системи завиха като изнемощели животни, препускащи през горяща гора.
- Какво става ?! – надвика електронния вой тя, обърнала се към дроидите, които стоически и безизразно си вършеха работата с покорството на бездушни слуги.
- Корабът претърпява структурен колапс. Товарното отделение е декомпресирано и се отделя.
- Шай – извика тя истерично и гласът й премина в дерзаещ плач.
Амфисата се затича към вратата и започна да удря по конзолата, която отказваше да се активира. После всичко сякаш замря и времето се разтегли като в някакъв космически феномен. Тя усети как мостика загуби гравитационния си генератор и всичко около нея започна да се носи из въздуха. За момент се почувства някъде далеч сред водния безкрай на една синя и миролюбива планета, а след това всичко се стопи и изчезна. В забавеното време тя осъзна с една малка частица на съзнанието си, че стената пред нея сякаш се разчупва на две половини и леките дроиди, до нея отлитат напред към ледената пустош, махайки се многобройните си метални ръце. След което тя отдаде последните мигове на своя живот на едно единствено име: "Шай".

добавена на 20.10.2006, 09:22

«предишна глава

следваща глава »