НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Калоян Цанев > "Ангел хранител"

Глава 4.

В началото беше топло и сухо. Тя трудно преглъщаше, а очите й силно я заболяха щом се опита да ги отвори. Всичко бе в розово, като в призрачна и ярка мъгла, също както когато звездата огряваше неволно изпускани облаци от полезни газове, които обгръщаха станцията за цели часове и осветлението автоматично угасваше. Нещо топло я притискаше отстрани, нещо живо и вдъхващо спокойствие, пазещо тялото й от измръзване. Макар и трудно тя отвори съвсем леко клепачите си и светлината смени пелената си в синьо бяло, сякаш за да се нагоди за очите й. Сред нея се изправи силует, огромен и странен, който протягаше ръката си напред. Тя премести металния блок с Г-образна форма, който я покриваше наполовина и силуетът се наведе. Две големи очи го наблюдаваха, вцепенени от страх и жажда. Очи, които бяха видели смъртта и запечатали завинаги злокобната осанка на Небитието.
Силуетът бавно протегна и другата си ръка и повдигна малкото дете като перце. Тя не се противеше, а и не можеше. Стисна очите си, за да не гледа, защото очакваше това да са враговете, същите онези, които й бяха отнели домът й, невръстните й приятели, забавленията, тати, мама ... Къде е мама?!? Тя отвори очите си и се заоглежда, не видя нищо познато. Всичко изглеждаше някак студено, сухо и чуждо, започна да плаче. Гигантът я огледа и леко я потупа по гърба, при което малката Шай млъкна, но продължаваше тихо да скимти. Тя протегна ръце и докосна хладния метал, с който бе облечен гиганта. Беше студен, одраскан и изографисан със странни надписи. После погледна към лицето, което я наблюдаваше от разстояние една педя. Имаше топли кафяви очи и голямо набръчкано чело, а големият нос беше толкова смешен. Ноздрите помръднаха и гиганта повдигна веждите си, макар и несигурно той рече:
- Здравей – гласът му идваше някак отстрани и странно изкривен – Не се страхувай.
Шай усети, че нещо докосва главата й, тя прокара малката си ръчичка по нея и напипа подобие на диадема, която минаваше в непосредствена близост до лявата й ушна мида.
- Да не би да хълцаше? – дочу тя някакъв груб глас зад себе си
- Не – отвърна този, който я държеше – мисля, че беше плач.
- Какво е това странно животно? – попита другия
- Не ми е познато – отвърна този, който държеше детето, след което го свали долу и клекна пред него – Тук сме, за да ти помогнем, малката. Чрез това нещо на главичката си ще можеш да ни разбираш.
Той подаде показалеца си и добави:
- Казвам се Карим и идвам от далечна планета, за да помогна на теб и твоя народ. Аз съм човек – и се усмихна.
- Цовек – повтори несигурно Шай, допирайки малкото си пръстче до неговия.
- Май има затруднения с “Ч”-то – изхили се другия, който проверяваше жизнените функции на легналото халго с някакъв малък уред.
Животното се размърда и изведнъж отвори продълговатото си око, войникът, който стоеше до него се отдръпна от него с невярващ поглед, след което седна върху ръцете си и не мръдна. Очите му шареха наоколо ококорени от безпомощното състояние, в което бе изпаднал. Те се спряха върху Карим и безгласно крещяха да направи нещо.
- Не, Халго! – обърна се малкото момиченце към животното и притича към него – Те са ми приятели.
Зрителната мембрана се присви и хъмкащите звуци, идващи от понгото подсказваха, че се е успокоило. Войникът излезе от вцепененото си положение и разтърси изтръпналите си ръце.
- Да ме вземат мътните! – рече той на себе си
- Паранормални способности?! – подхвърли Карим и се изправи, потривайки наболата си брада.
- При животно?!? – недоумяващо разтърси глава колегата му, но в следващия момент мека топлина обля гърдите му – Какво по ...
- Халго се извинява за това, че искаше да те нарани – рече момиченцето.
- Невероятно! – каза другият – Не се бях сблъскал с телепат от онази нощ, в която срещнах една танцьорка ...
- Ха-ха! – разсмя се Карим, сложил ръце на кръста си.
Животното се изправи с ловък подскок и застана до амфиското дете.
- Аз съм Шай – каза момичето, – а това е Халго. Той е от вида Понго – но веднага след това се олюля и седна на пода, почувства се в странно опиянение. – Искам вода - допълни тя и легна назад.
- Милостиви, Боже! – рече Карим – Сайлъс, докарай бързо един от контейнерите с провизии и го напълни с вода!
- Слушам! – рече другият и изчезна в съседното помещение.
След няколко минути Шай лежеше в малкия контейнер и живителната течност се пропиваше в кожата й, изпълвайки тялото й с енергия. Животното се плискаше в съседна импровизирана вана и скимтеше от задоволство. Двамата командоси стояха в противоположния край на стаята и по-ниският с набита фигура ръкомахаше енергично.
- Не мога да разбера как детето се е навряло в изолационните проводи – чудеше се Сайлъс – Предполагам, че имат механизми, които ги изолират при изтичане на кислород.
- Имаш предвид, че се запечатват? – повдигна вежди другият
- Точно така. Това е предпазило и двамата от декомпресия и е осигурило достатъчно количество кислород ... поне за известно време.
- Достатъчно докато помощта пристигне – усмихна се Карим.
- Тя е единствената оцеляла, командире. Сигурно родителите й са били на борда на онзи кораб.
- Хм, - замисли се по-високият – оставихме и петте взвода на “Зевс”, за да осигурим място на бежанците.
- Мисля, че си заслужаваше риска – рече Сайлъс, гледайки към детето, което шляпаше във ваната си, пръскайки вода наоколо, - дори за един единствен живот ...
- Излизане от Скок след една минута – прекъсна ги корабния компютър.
- На конете, войнико! – заповяда командира и двамата излязоха от помещението.
Шай спря да си играе с водата и погледна вратата, през която се бяха изгубили двамата й странни нови приятели. Тя излезе от контейнера и тънката й опашка-плавник обви приятелски понгото.
- Дали ще ни помогнат да открия мама, Халго? – с умоляващ поглед промълви малката.
Животното я наблюдаваше с голямото си продълговато око и от него тъгата извираше на приливни вълни, които заляха сърцето на момиченцето. То прегърна съществото и тихо захлипа.

добавена на 20.10.2006, 09:22

«предишна глава

следваща глава »