Тайми и цветята
Случваше се понякога да мечтае за съвсем обикновени неща като яздене, рисуване, пеене... И щом попаднеше в света на илюзията, язденето се превръщаше в приказно състезание; пеенето се оказваше нейна дарба. Беше известна по целия свят и хиляди фенове изпращаха писма до нея. А що се отнася до рисуването... там беше различно. Заради тригодишната си братовчедка Тайми стоеше пред телевизора. Обичаше рисуваните филми, а в представите си беше аниматор. Стоеше в собствен офис и подаряваше живот на рисунките си.
Но често я прекъсваха и някои от мечтите и оставаха без край или имаха продължение по-късно. Така се случи и днес, тъкмо когато Тайми се намираше в страната на цветята. Ръстът и беше толкова малък, че бръмбарите и служеха като коне. Дрехите и изглеждаха странно за човечеството. Носеше зелена рокля, чиито край представляваше чашка на цвете. На главата и грееше диадема, на врата и бе увиснал гердан, а на ръката и се ветрееше тънка гривна. И всичко това от цветя! Представяте ли си само, какъв цветен човек беше тя? !
Високите стръкове райграс и правеха път и тя важно минаваше по него. Озоваваше се край вода, край малки цветни фигурки и дори видя царицата на цветята. Тя беше роза с тъмно червени листа и бели пръски по края. В света на цветята това беше само роклята и. А докато хората сравняваха красотата на цветята, елфите сравняваха роклите си.
Тайми беше като на бал с маски. А те изглеждаха така различно и опиянително! Да, на истински бал!!! И точно, когато влезе в огромната зала, чичо и нахално я прекъсна:
- Почисти кухнята и се погрижи за малката. Трябва да спи.
Тайми ококорено го погледна и кимна с глава. Измете пода и прибра съдовете. Изми чашите и почисти масата. Накрая се отправи към стаята на Сенди. Тя тихо влезе вътре и седна до детското креватче. Хлапето проточи врат и палаво размаха ръце. Чудесна възможност за края на мечтата!!! Ако не Сенди, кой друг би понесъл тази измислица?
Тайми трескаво разгъна одеялото и зави с него невинното създание. Разбира се, че щеше да заспи! Следваха толкова думи....
- Е, миличка, вътре имаше много елфи. Всеки по-красив от другия и най-красив за себе си. Чуваше се слаба но приятна музика. Идваше от горния балкон, където стоеше оркестъра. Много от двойките танцуваха. Други се разхождаха и разговаряха, а трети гледаха смаяно като мен. Зад дългите завеси се появи кралицата. Придружаваха я два Гладиола. Музиката спря и всички направиха дълбок поклон. Това сторих и аз, но очите ми не се отделяха от роклята й. Беше така пленителна с тези къдрици и нежни цветове. Моята беше лале. То също имаше къдрици. Лилаво на цвят, по чийто край се ширеха розово и бяло. Кралицата огледа всички и ме повика при себе си. Отидох, а тя учтиво ме покани да седна да нея. Чувствах се поласкана и щастлива.
Уау, тя дори ме представи на кавалер, с който да танцувам. Беше висок и снажен Гербер, светло жълт на цвят. Забавлявахме се цяла нощ, а на сутринта си тръгнах. Не можех да остана повече от ден в страната на цветята.
Тези думи просветлиха съзнанието ма "Малката мечтателка" и тя погледна към Сенди. Бебето спеше сладко. Навярно сънуваше кралицата и бала на елфите.
По време на вечерята, Сенди не спираше да разказва за цветните хора и роклите им. Тук-там се увличаше, а родителите и едва я изслушваха. И знаете ли защо? Защото нямаха представа за това, което им говореше. Единственото, което знаеха е, че Тайми отново беше мечтала.
добавена на 19.12.2008, 14:36
«предишна глава следваща глава »
|