Преди и сега
Друга подобна история се беше случвала и преди. Тогава Тайми беше само на осем, а Сенди още неродена.
В къщата около камината се бяха скупчили всичките и братовчеди и любопитно следяха очите и. Странното им излъчване ги караше да си представят света на мечтите като реален.
И така, в една студена зимна вечер, той наистина се оказа такъв. Под ред те започнаха да измислят история, с която забавляваха останалите. Първо се падна честа на най-големия братовчед Питър. По онова време той беше на дванадесет. Хрумването му беше хубаво, ала липсваше чувство на вълнение. Той си представи, че е банкер. От малкото момче до камината, Питър се превърна в господин на средна възраст. Винаги носеше официални костюми и скъпи вратовръзки. Тази вечер той се разхождаше по авеню 15 и стегната носеше дипломатическо куфарче. Избра огромен букет от рози и го купи. После се обади от телефонна кабина и до него се появи черна кола. Беше откаран до старо имение. Навярно там живееше тя - жената на мечтите му! Той важно мина през обраслата пътека и почука на дървената врата. Отвътре го посрещна йена с нежно лице, дълга черна коса и зелени очи. Питър пусна куфарчето и я целуна. Връчи и букета и с това се изчерпа темата. Разбира се, не пропусна да отбележи, че е получил медал за банкерство. Та той беше най- преуспяващият!!!
Детската измислица имаше смисъл, но ако се наблюдава самия Питър. Той жестикулираше и дори крачеше за демонстрация. Погледите на хлапетата бяха забити в него и гладно поглъщаха всяка негова дума. Накрая те нищо не разбраха, но установиха, че да си банкер е забавно. Само трябва да си намериш дама и да и подариш цветя. А що се отнася да самото банкерство, Питър едва ли имаше бегла представа!
След него на мястото на мечтател се настани Роджърт. Той беше на десет и в главата му все още се въртяха играчки. Неговата измислица беше много благородна. И той се бе забил в света на бизнеса. Беше най-известният производител на детски играчки. Роджърт предпочете да остане на собствената си възраст. Затова и продукцията му се купуваше като топъл хляб. Той измисляше какви ли не играчки. Някои от тях бяха с по няколко крайника и всеки от тях извършваше различна дейност. Сред колекцията му и изцяло механизирани създания. Човек можеше да се наслаждава на робот-компютър. Дори можеше да летиш из стаята с компютърен самолет. Изобщо, светът ма играчките се оказваше най-забавното място. Фантазията беше безгранична и под нейно влияние можеше да сядаш на всяка от планетите. Та кой не би искал да е "Марсианец" или "Плутонец", или извънземно?
В света на мечтите всичко беше възможно, но тук долу на земята звучеше абсурдно. По тази причина историята на Роджърт не се прие с наслада. Слушателите бяха замаяни в началото, но когато всеки поиска да се почувства като НЛО, просто нямаше как да стане. Приказната картина се размъти и замалко да изчезне.
Роджърт успокои близките си и продължи на друга тема. Сега за него беше Коледа. От небито се стелеше сняг и трупаше прашните улици. По прозорците и витрините висяха цветни лампи. Хората купуваха подаръци и радостно ги слагаха под елхите. А вечер, когато ритмите на ежедневието замираха, под дългите навеси и тераси се спотайваха просяци. И понеже всеки гонеше времето, което все не хващаше, никой не се сещаше за тях. Само Роджъртмен, който летеше на механична шейна. От багажника разхвърляше играчки и гордо се усмихваше. В замяна получаваше радостни погледи и куп ведри усмивки. С тях разказът му завърши достойно.
Следващият под ред да мечтае беше Нанси. Също на осем тогава. Тя имаше различни представи за света. Цялата му същност се въртеше около момчетата. Кой ли да си избере? Рус или кестеняв? С какви очи?
Тя от малка копнееше да стане балерина. Веднъж имаше шанс да опита, но си навехна крака и от тогава само си мечтаеше. Представяше си как крачи по тротоара към голямата зала за балет. Цялата беше покрита с тъмни стъкла, които блестяха на слънцето. Щом се озова вътре, тя се отправи към съблекалнята. Там се премини в бяло трико и бледо розова пола. Най-накрая нахлузи и балетните пантофки. После се запъти към салона. Там беше изпълнено с момичета и момчета. А едно от тях беше привлякло чувствата и. Но за жалост той си имаше друга партньорка в танците. Луда ревност изпълваше съзнанието на Нанси. За да го спечели тя реши да се докаже. Танцуваше по цял ден и до късно през нощта. (Скучно време за слушателите) Стана добра и надмина учителката си. Но проблемът с момчето не стихваше. Той дори започна да се страхува от нея. Тя беше известна, той- не. Какво унижение беше да я помоли за партньорство! Може би предишната Нанси, но и тази велика особа. Скоро тя стана световноизвестна. Получаваше покани и пътуваше из целия свят. Срещаше се с различни хора, а това повиши самочувствието и. Накрая се влюби в друг и безжалостно остави мечтания.
Историята и не беше приета с възторг от Питър и Роджърт. Те бяха малки мъже и ядосано се нацупиха на обидата. Как така момчетата не умееха да танцуват? По лицата им се четеше неловкост, а мисълта за надменната им сестра ги караше да се срамуват. Този факт я прекъсна и така дойде редът на Тайми. Нейната история съвсем не я представяше като известна. Самата тя не знаеше какво е да я възхваляват. Измислицата и дори звучеше действително. Тя нямаше определено желание за бъдещето си, затова измисли разказа си спонтанно. А той беше:
- Някъде там, далеч в небето, съществувал мъничък свят. Разполагал се върху пухкави облаци и бил невидим за човеците. Можел да го съзре само онзи, който непоколебимо вярвал в него. Там живеели крал, кралица и красива принцеса. Когато тя пораснала, родителите и решили да я омъжат. Канели познати и непознати, дори принцове от други светове. Всички били от хубави по-хубави и й предлагали всякакви богатства. Единият й обещавал живот на най-светлата звезда, другият й се кълнял във вечна любов, третият я обсипвал със скъпи дрехи, но принцесата в никой не откривала щастието си. Царят и царицата били много сърдити и я наказали. Заключили я в най-голямата кула на двореца. Самотната принцеса тъжала. Никой не я посещавал, никой не говорел за нея. Хората я забравили. Само едно птиченце кацало на прозореца и й я веселяло с песните си.
Един ден, когато то запяло, момичето почувствало нещо странно. Пред нея се появил сребърен лебед. Той не бил истински, а играчка, толкова голяма, че човек можел да се побере в нея. Това сторила и принцесата. Щом се качила в него, той изчезнал. А когато спрял да лети, момичето видяло, че се намира в друг свят. Той бил така красив, но и много мрачен. Хората нямали време за мечти и затова изглеждали черни отражения. Само босоного момче греело с друг цвят. То било бедно, но ужасно красиво.
- Изглежда само той мечтае! - помислила си принцесата и решила да ги изпита.
Отишла при него и се представила. А той вместо да се разсмее, се поклонил и покорно и целунал ръката. Това накарало сърцето на принцесата да се разтупти. И от този ден двамата започнали да се срещат тайно. Влюбили се един в друг и се заклели във вярност. Ала новината не се харесала на царя и царицата. Те извардили сребърния лебед и го строшили. Това бил краят на тайните срещи.
Дните се нижели като броеница, а нямало следа от принцесата, нито вест от момчето. В кулата на двореца се чувал плач. Кънтял на всякъде и вятърът го отнасял на далеч. Хората се страхували и измисляли страшни истории. Птичето било безсилно да успокои момичето и само подскачало по перваза. Принцесата не му обръщала внимание и продължавала да плаче. Сълзите и падали като бисери на пода, търкулвали се някъде и изчезвали. Но веднъж до нея останал бисер. Засиял и се издигнал във въздуха. Превърнал се в кристална топка и принцесата видяла бедното момче през нея. То стояло на пейка и също тъжало. От очите му се стичали безцветни сълзи и падали на земята като диаманти. Любовта на двамата била толкова силна, че всичките бисери и диаманти се слели и изградили сребърния лебед. Той отвел момчето при принцесата и нейните родители. Те се учудили, щом видели птицата и разбрали, че любовта им била истинска. Така принцесата се омъжила за момчето и живяла честито до край на дните си.
След като изрекла и последните думи, Тайми погледнала братовчедите си. Всички те били захласнати и още летели някъде в небесата. Нанси, която също се влюбила в момчето, несдържано я запитала:
- Тайми, а какво й предложило бедното момче?
- Разбира се, че щастието!
- А ти защо не участва никъде в историята? -дръзнал Питър.
- Участвах. Аз ви я разказах...
добавена на 19.12.2008, 14:37
«предишна глава следваща глава »
|