Театър в театъра
И така, от миналото вече е време да се прехвърлим в настоящето. Днес Сенди имаше рожден ден. Навършваше четири. Семейството й трескаво започна да се приготвя за събитието. Поканиха много деца и близки роднини. Голямата градина беше изпълнена с маси и столове. Кухнята гъмжеше от храна и питиета. Имаше дори детско шампанско. То достави голяма радост на децата, само че към края на веселието някои бяха наистина весели. Но нека все пак да ви разкажа как се развиваше действието. Още от сутринта в дома им цареше празнично настроение. Сенди беше изкъпана и грижливо сресана. Майка й я облече в зелена рокля, а върху главата и постави пухеста диадема. След това я заведе в градината и я сложи на детския трон. Сенди стоя там, докато поканените гости пристигнаха. Но дори и тогава тя не получи подаръците им. Трябваше първо да изгледа кукления театър. Семейството и бе ангажирало малка трупа. Те щяха да представят любимата и приказка - Малката русалка.
Зад паравана се появи приказно царство. Цялото покрито от миди и рапани. Множество рибки прекосиха морската шир и потънаха дълбоко във водната бездна. След тях се появи главната героиня със сестрите си. Куклите бяха красиви и наистина имаха дълги коси като в приказката. Разказвачът неуморно представяше безгрижните дни на русалките, подводните им игри и домашните им любимци. Трупата вмъкваше и някои други измислици, които забавляваха Сенди. Но към края, когато морското създание се превърна в пяна, хлапето се разрева. Това беше най-внушителната сценка, която можеше да се импровизира. Около нея се струпаха всички гости и разпалено подадоха подаръците си. Ала очите на Сенди останаха влажни и тъжни.
- О, миличка, но това е само приказка! - опита да я успокои майка и.
- Не искам да умира! ! ! -кресна през сълзи момичето.
- Тя не умира, Сенди - чу се изневиделица гласът на Тайми.
Неочакваната й поява възмути присъстващите. Извехтялата рокля с пръски от олио, черната като катран коса и невероятните й очи стреснаха още повече гостите.
Тайми не биваше да се появява, но твърде много обичаше Сенди. Тя не обърна внимание на грубите думи, нито се унижи от физиономиите им.
- Тя става невидим ангел, които завинаги бди над принца. Понякога в живота става така. Тя е небето и от там му помага. А ти не натъжавай приятелите си. Усмихни се! Това е твоят рожден ден.
- Да, Тайми!
Лицето на леля й беше зачервено от гняв. Как това момиче си беше позволило да нахълта в градината пред всички? Как само си го беше помислила?
Разбира се, тя беше мечтателка и не виждаше границата. А за да я подчертае, леля и й възложи толкова задачи, че Тайми работи цяла нощ.
добавена на 01.01.1970, 00:00
«предишна глава следваща глава »
|