Новото училище
След сцената от рождения ден, Тайми беше като черно петно в очите не роднините си. Те се държаха грубо и презрително. Не й обръщаха внимание и често я дразнеха. Братовчедите и хабяха времето си пред компютъра или предпочитаха друга компания и дискотеки. Питър и Роджърт излизаха с момичета. Прибираха се късно вечер и често пропускаха вечерята. Нанси ненаситно се въртеше пред огледалото си. Изпробваше различни дрехи и гримове. Хукваше с приятелите си почти винаги се връщаше с ново гадже. Само малката Сенди се радваше на Мечтателката. За нея животът беше игра, напръскана с рой звезди и напълно омаяна от него, тя нищо не разбираше. Тя не разбра и защо Тайми ги напусна, но аз ще ви кажа.
Една лятна вечер чичо и й леля и разговаряха на терасата. Седяха спокойно на столовете и бавно отпиваха от чая си.
- Не мисля, че трябва да стои в дома ни. Не мога да я понасям! Знаеш ли как замайва Сенди с фантастични истории? А виждал ли си очите и? Те са толкова странни! Човек можа да се огледа в тях!!! - мърмореше жената.
- Знам. Не е нужно да ме убеждаваш! Какво бихме могли да сторим, за да я отдалечим? Тя не е пълнолетна, а не вярвам някой да я осинови...
- Имам чудесна идея! Погрижила съм се за всичко. Мисля че трябва да я изпратим в училище далеч от тук. Наскоро дочух за подобен пансион, до манастира в Сети. Вярата ще се погрижи за фантазиите и. Освен това режимът там е строг! А Тайми има нужда точно от това!!!
- Прекрасно! - плесна с ръце мъжът и се ухили доволно.
И така, следващата седмица момичето беше заведено на онова ужасно място. От входа миришеше на строгост и подчинение. Учениците носеха униформи, които сменяха за неделната църква.
Сградата беше заградена с висока ограда, а входните порти се охраняваха. Всъщност, охрана имаше само през лятото. През останалото време портите се заключваха.
Момичето беше посрещнато от дебела, червендалеста жена. Лицето и изглеждаше строго, а от врата и висеше огромен кръст. Навярно беше монахиня.
- Разбрах че се казваш Тайми и ще бъдеш наша ученичка. Може би знаеш, но това не е само сиропиталище. То е престижно място и тук ще срещнеш особи, чиито родители желаят най-доброто! Тук всички сте равни и ние не разделяме бедни, богати и сираци. Предстои ти промяна, най-вече на някои навици! Ще изучаваш различни предмети, а знанията са задължителни. Не бива да разочароваш леля си! Тя заплаща за престоя ти тук! Разговорите по време на час са строго забранени. Среща с момчета на любовна тематика - също! Закуската, обяда и вечерята имат точно определен час! Сега ела с мен!
Тайми последва жената. Тя крачеше объркано и изглеждаше наоколо. Строгият режим й се стори по-строг, чистият двор - по-чист, а тишината - по-тиха. Колко големи й изглеждаха стъпалата, коридорите, вратите и прозорците! Никъде на земята нямаше училище като това!
Тя продължи да крачи след монахинята. Гладно поглъщаше всичко, което очите й поемаха. Мислеше и за хубавите страни от съдбата си. Тя притежаваше вълшебната сила да превръща всяко зло в добро. И това дължеше на мечтите си.
- Ето, мила. Това е стаята ти. Можеш да я подредиш по свой вкус. Разполагай се!
- Да, госпожо... -кимна Тайми и отвори вратата.
От вътре я посрещна невинният аромат на теменужки. Красиви, набрани пердета застилаха прозореца, а на спалнята лежаха пухкави възглавници. Момичето извади плюшеното си мече и го постави на нощното шкафче. Разгледа купчината учебници, които царствено стояха на бюрото.
Още същата вечер Тайми беше представена на всички ученици. Но както става в реалния живот, не всички я харесаха. Най-добродушни се оказаха съквартирантките й - Ина и Дайрън. След вечерята, трите заедно се качиха към стаите си. Заедно останаха и през всичките тези години в това училище. Пишеха домашните си, подкрепяха се в трудностите и споделяха радостите си.
Дайрън беше упорита в учението. Няколко пъти беше получавала награди за отличен успех. Имаше къса руса коса, която я правеше още по-висока. Носеше вталени дрехи, за да подчертава слабото си тяло. Ина имаше равен успех с Тайми. И двете бяха в графа добри ученици. Тя имаше кестенява коса, която носеше на плитки да раменете. Лицето й беше бяло, с трапчинки и чипо носле. Но красотата и на трите едва ли щеше да послужи кой знай колко на това място. Тук имаше прекрасни момчета, но и строг режим. А за двете заедно...
добавена на 19.12.2008, 14:37
«предишна глава следваща глава »
|