НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Десислава Димитрова > "Малката мечтателка"

Приказка за времето или време за приказка

Първата нощ в пансиона й се видя много по дълга. Нямаше кой да я събужда със странни желания, нито пък някой, който да и заповядва кога да си ляга. Нямаше го дори шумът от нощното движение, нито силната музика. Беше толкова тихо и спокойно, че Тайми почувства носталгия. Не мигна почти до сутринта. Лежеше отпуснато и наблюдаваше звездното небе. От време на време дочуваше странни крясъци, но вниманието й се насочваше другаде. Погледът й спираше върху сенките на дърветата, които играеха по стената. Изглеждаха й като статуи, ката огромни пипала, а в най-лошия случай - като обикновени клони.
Шарени мисли обсебваха вниманието й и тя бурно се въртеше. Какво ли я очакваше тук? Меден живот или горчива болка?
Изведнъж тишината стана по-голяма и завзе мрака. Пред нея се нанизаха картина след картина, та чак до сутринта. Часовникът имаше нахалството да я събуди.
С дълга рокля и куп учебници, Малката мечтателка се запъти към огромната зала. По коридора срещна Ина и Дайрън.
- Добро утро, момичета - сънено провлачи тя и сложи ръка на зяпналата си уста.
- Добро утро - поздравиха я Ина и Дайрън.
Очите им блеснаха и те мигом побягнаха напред.
Залата беше пълна с ученици. Навсякъде се носеше глъчка. Някои се събираха на групи и обсъждаха новостите. Скоро няколко сестри дадоха указания за предметите, които ще се изучават и за стаите, в които ще се помещават.
И така, Тайми, Дайрън и Ина се намериха в красива слънчева стая на втория етаж. Те с радост се запознаха с новите си съученички и разбира се, повечето момичета бяха в компанията на горделивата Вивиян. Не след дълго цялото училище беше наясно как Вивиян мрази Тайми и класът им беше разделен на две. Въпреки неприятностите, които си създаваха, те трябваше да мислят за уроците си. Тайми откри, че тук режимът наистина беше строг, а домашните - повече. Още на следващия ден учителката по литература ги накара да пишат кратко съчинение на тема: "Приказка за времето"
Но какво би могъл да напише човек за времето? Какво ще е утре или в другия ден? Не! Тогава може би щеше да пътува в миналото, настоящето или бъдещето? О, това беше прекалено! А какво ще кажете за "времето лекува"? Че на него би се спрял човек с проблеми. Но тъй или иначе все нещо трябваше да се пише.
Краят на седмицата дойде и учениците трябваше да предадат писанията си. А докато другите си ги четоха един на друг, Вивиян се скара с Тайми. Те ядосано излязоха пред вратата и на висок глас обсъдиха дрязгата. Учителката им ги чу и грубо ги смъмри. Наказа ги с изпитване. Но както във филмите, театрите и книгите пръв е главния герой, така и аз реших, че Тайми ще е преди Вивиян. Тя гордо се изправи и зачете:
- Приказка за времето от Тайми...
...Беше студено и скучно. В огромната стая стояхме само аз и моята приятелка самотата. Не знаех какво да си говоря с нея, но знаех, че каквото и да е то, тя нямаше да ми отговори. Хвърлях поглед към часовника, а той тракаше забързано в работа. Беше зает, за да ми обърне внимание. Погледнах към прозореца и видях вятъра, който люлееше клоните на дърветата. Не можех да се разхождам, затова на гости ми дойде и тъгата. Те със самотата бяха неразделни и напълно олицетворяваха негативното в мен. Но я стига! Тръгвайте си моля!!! Все пак имаше нещо, което можех да направя. То беше свързано с лошото време, а времето с Тио, а Тио с поканата за чай. С бързи крачки се запътих към него. Намерих го в голямата зала до робота си и по навик той не ме забеляза. Ровеше из разни кутии, сякаш търсеше нещо. После ги хвърляше шумно зад себе си. С една от тях за малко не ме удари, но така откри, че не беше сам.
- О, мила Тайми, добре ли си?
- Да, така мисля. Защо хвърляш всичко?
- Имам проблем. Не откривам картата на времето!
- За какво ти е? Нали ти си господар на времето.
- Да... Но... виждаш ли... Забравих дали днес трябваше да е ветровито или не. Сигурно утре или в други ден..
- Няма значение. На земята и без това духа вятър.
- Така ли? Както сме я подкарали с робота, ще трябва да измисля нова.
- Да - усмихнах се аз и му предложих да почистим.
Това не прозвуча лошо, ала изпълнението се оказа трудоемко. Целият под беше покрит с хартийки и кутии. Всичко, което се виждаше бяха кутии и хартии и всичко, което човек обсъждаше отново опираше до хартии и кутии.
След няколко часа работа, залата придоби приличен вид. Чак тогава Тио се сети за поканата си. На-Ми-Та-Ме-Ран грабна три чаши с пакетчета чай. Заля ги с дъждовна вода и ги подгря на слънце. Поднесе ги учтиво с две лъжички суграшица. Интересна напитка. Но аз нямах намерение да я пия и помолих Тио за обикновен чай. Той ме погледна учудено и аз разбрах, че не знае друг чай.
И така, отпих от специалитета. Не ме питайте какъв вкус имаше. Няма да се справя с описанието.
С Тио разговаряхме весело. Усмихвах се щастливо, докато не усетих странна нотка на един от въпросите му. Как така за толкова малко време аз се бях преместила в ново училище? Да, наистина как?! Ала как можех да му обясня нещо, което и аз самата не разбирах? Завзета от спомени и мисли се сетих за домашното и реших да го помоля за помощ. Тио трябваше да знае "приказка за времето". А той просто ми отговори:
- Тайми, всичко, което се случва тук е приказка за времето.
Тези думи отекнаха в главата ми. Погледнах към часовника и забелязах колко много време е изтекло. Трябваше да си тръгвам. Сбогувах се с него и му обещах, че пак ще го навестя. После написах тази история. Надявам се, че вие харесала.
* * *
О, да. Беше прекрасна! Тайми получи отлична оценка, а Вивиян - не. И знаете ли защо? Защото докато Тайми четеше приказката си за времето, неусетно как времето беше изтекло за приказката...

добавена на 19.12.2008, 08:38

«предишна глава

следваща глава »