НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Калоян Цанев > "Ангел хранител"

Глава 5.

Десантната корвета потрепери за момент и се провря през тънката граница на подпространството, изниквайки сякаш от нищото пред синьото кълбо на планетата, далеч от неговата атмосфера и защитни съоръжения, но ужасно близко до група настървени хищници, които веднага я забелязаха.
- По дяволите, Сайлъс! – кресна Карим, невярвайки на очите си, които наблюдаваха корабния радар – Какво си направил?! Това са грешни координати!
- Но сър ...
- Излезли сме от грешната страна на планетата! – нервно каза командирът, натискайки поредица бутони по конзолата пред себе си
- Съжалявам, сър! Задал съм грешни координати.
- Това ще ни струва живота, моряко! – извика Карим в лицето на другия.
В този миг вратата се приплъзна и на входа на мостика застана Шай, а понгото се подаде зад нея, взирайки се любопитно в помещението пред него. Карим пусна ремъка на другия, препасващ нагръдника на бронята му и се обърна към момиченцето, което ги наблюдаваше изплашено.
- Не трябва да стоиш тук, малката – опита се да звучи не толкова ядосано той – Върни се при контейнера с вода и не мърдай ... – но не довърши.
Сайлъс замахна и с прецизен удар повали своят командир в безсъзнание.
- Съжалявам, сър, но това е единствения начин да поправя грешката си. – рече той и погледна към детето, което бе закрило очите си с ръце – Правя това, за да спася всички ви. Довери ми се и ме последвай!
Той подхвана другият човек и започна да го влачи по пода към съседно помещение. Момиченцето и понгото ги последваха мълчаливо.

Корабът стоеше застинал сякаш чакаше безмълвно атаката на вражеската армада, която вече придобиваше очертания, огряна от звездата в системата. Стотици звездолети се носеха на крилете на победата и стремежа на хеонския император да сложи на колене този непреклонен и варварски народ. Флотилията застрашително надвисна над мъничкия кораб, протягайки хищните си нокти напред. Флагманския кръстосвач “Завоевател”, предвождаше тази огромна флота. Край него десетки атакуващи корвети летяха в пръстеновидна бойна формация, а зад тях като острие на отмъщението бяха строени нападателни и ракетни фрегати в центъра на чийто клин се открояваше колосалната фигура на единствения разрушител. Гордостта на хеонския боен флот бе претърпял значителни поражения в последната битка при сблъсъка му с оттеглящите се кораби на защитниците, но въпреки повредите императора бе наредил той да се включи във финалната фаза на инвазията.
Единия от шлюзовете на земния кораб се отвори и изпусна струйка въздух. Секунда по-късно самотна десантна капсула се изстреля по посока на планетата. Корветата активира конвенционалните си двигатели и се впусна към рояка изтребители, които бяха челната линия на атакуващата флотилия. В командната кабина Сайлъс знаеше, че корабът им е твърде бавен, за да избягат от бързите и маневрени прехващачи на врага. Капсул-щитът тъй важен за пътуването в смъртоносното измерение на подпространството изискваше време докато зареди батериите си с енергия от главния реактор и следващ скок просто беше невъзможен, не и преди корабът да попадне в обсега на противниковите оръдия. Той знаеше, че е настъпил последният му час, че миговете на неговото съществуване изтичаха, но това, че е спасил доверен приятел и малко непознато дете още повече му вдъхваха сили да продължава напред.
Изведнъж илюминаторите на корабът му блеснаха ослепително и преди яркото зарево да го погълне Сайлъс видя образът на онази танцьорка, която бе откраднала сърцето му преди толкова години да се отразява в стъклото, приветствайки го в топлите си обятия. Той се усмихна.

добавена на 20.10.2006, 09:22

«предишна глава

следваща глава »