Кой е той?
На другия ден Вивиян се върна в часовете. На лицето и грееше усмивка, а поведението и беше, както обикновено – надменно. Момичетата се трупаха около нея и настойчиво я разпитваха. Гледаха я втренчено и се подмазваха лукаво.
Навън се затопляше. Пролетните птици пееха. А слънцето ярко блестеше. Следобед учениците излязоха в двора. Някои от тях играеха, други се разхождаха щастливо. Тайми, Ина и Дайрън си направиха весел пикник на поляната зад училището. Ина разпери синя покривка и закри земята. Другите две наредиха храната. Скоро пред тях се появиха сладкиши, чаши със сок, купичка с плодове и пай.
- И все пак отиде при Вивиян? - подхвана Дайрън.
- Да - кимна Тайми и изяде сладкиша си.
- А тя какво? Не получи ли още една криза?
- Не - измляска отново Тайми.
- И нищо?
- И да и не - наклони се тя към Ина и отпи от сока си. После замечтано се изтегна назад и зяпна небето.
То беше толкова синьо, че за миг й се стори, че прозира и може да види звездите. От него лъхаше спокойствие и тишина. Малката мечтателка се надигна и грабна парче от пая. Ина и Дайрън също я последваха. Издуха бузи и весело се спогледаха. Изглеждаха така смешно!
Ненадейно зад гърба им се дочу присмехулен глас:
- Няма ли да почерпите и Тио?
Момичетата се спогледаха изумено щом видяха Вивиян. Какво ли искаше? О, да, ако не да си върне, то със сигурност не беше от уважение. До нея стоеше момче с приятна външност и мускулесто тяло. Носеше слънчеви очила и се хилеше гръмогласно.
- Ти пък какво се кискаш? -сряза го Дайрън.
- Бих желал порцията на Тио, ако той откаже.
- А, така ли? Ето, заповядай! -каза Таими и бързо му подаде парче от пая.
- Благодаря - кимна новият.
Неочакваната реакция озлоби Вивиян и тя продължи да се заяжда:
- Не е почтено така да му отмъкваш порцията! Няма ли все пак да отидеш при него и да го попиташ? Може и онзи робот да е гладен.
- Спокойно, Вивиян. Отдавна го сторихме! - намеси се Ина.
- Да! Защо ти и твоето приятелче не се разкарате? Или го доведе за кураж? Сама не би се осмелила да говориш така! -развика се Дайрън и захапа ядосано парче от пая.
Очите на Вивиян заплуваха в сълзи. С бяг тя тръгна към училището. Момчето свали очилата си и закова поглед в Тайми.
- Хей, малката, ела в крилото на момчетата. Искаме да ни разкажеш някоя история. Нуждаем се от Тио, за да заспиваме нощем.
Малката мечтателка не отговори. Продължи да го следа с очи дори, когато си тръгна...
Няколко дни под ред Тайми и другите забелязваха Вивиян с него. Срещаха ги със сплетени ръце по коридорите, прегърнати в градината и усамотени вечер край пейките. Но какво ставаше с правилата в училището? Само Вивиян ли имаше право да ги нарушава?
- Не, разбира се! Директорката знае. Тя е разрешила! -опъна се Ина
- Да не смята, че като си намери гадже ще се успокои? -намеси се Дайрън.
- Гадже? -объркано се изправи Тайми.
- И аз искам-изтърва се Ина.
- Познавам един готин - подразни я Дайрън.
* * *
Следващият петък в училището се проведе бал за първа пролет. От рано сутринта се разнасяха песни на камбани. Учениците бяха сплотени от празничното настроение. Обсъждаха облеклото, партньорите и дори се караха. Някои водеха горещи спорове, други приемаха събитието въодушевено. По коридорите се носеха викове и смях. От стаите се дочуваше музика, сякаш днес беше позволено всичко. Цареше истински хаос. И само един човек стоеше сериозен дори и в смешните моменти. Вивиян! Погледът и беше остър, а устните и залепени една в друга. Гласът и звучеше строго, дори твърдо. Тя без колебание отбеляза учуденото или, както го нарече " глупаво изражение" на Тайми. Тя за първи път щеше да бъде на бал. Не знаеше, какво да облече, нито, как да се държи. А момчетата? Че тя не познаваше никого. Нетактично ли беше да се появи без кавалер?
Тези подробности звучаха много зле в мислите на момичето. Тайми беше присъствала на бал, но той беше на цветята, а и толкова нереален, че този тук й се виждаше абсурден. Но както и да го въртеше, времето леко по-леко отлиташе и крясъците изчезнаха. Коридорите, класните и дворът опустяха. Учениците се занимаваха с приготовлението.
Само Тайми стоеше сама на пейка в коридора. Беше кръстосала крака и с длани подпираше главата си. Косата и се спускаше около лицето и закриваше очите й. Изведнъж тя се надигна. Шум от токчета размъти съзнанието и. От стаята на Вивиян излезе момиче. Казваше се Бранди. Носеше славата на самовлюбена личност и горда повече от Вивиян.
Малката мечтателка смълчано изчака да отмине и се сви още повече на пейката. Беше ли нужно да ходи? Може би никой нямаше да усети липсата й. Но какво да каже на Ина и Дайрън? Тя мъчително се отпусна назад и зачака.
Скоро голямата зала се изпълни с ученици. Масите край стените бавно се запълваха. Дайрън и Ина се бяха настанили до ъгъла. Развяваха рокли, сякаш се хвалеха една на друга. От време на време въртяха глави и оглеждаха наоколо. Чакаха Тайми, а тя не се появяваше.
- Не се е отказала, нали? - смотолеви обидено Дайрън.
- Не... Сигурно още не е готова - отбеляза Ина и махна с ръка.
Малката мечтателка наистина не беше в залата. Беше се затворила в стаята си и размишляваше. Изпитваше страх и губеше смелост. Как щеше да се появи? Тя прехапа устни и отвори вратата. Готвеше се да излезе, когато забеляза Бранди. Тя отново излизаше от стаята на Вивиян. Дали и тя беше още тук?
Тайми закрачи напред и сковано влезе в салона. Там звучеше музика и никой не я забеляза. Момичето отпрати поглед до всички маси. Като сянка се промъкна между хората и стигна до Ина и Дайрън. Кимна с глава и понечи да седне. Но вместо това замръзна на мястото си. Очите и бяха вперени в централните маси. Там стоеше Вивиян и весело говореше.
- Откога е тук? -раздвижи устни Тайми.
- От началото. Истински първенец! -отсече Дайрън.
- Аз току що видях Бранди да излиза от стаята й - продължи Тайми.
- Смяташ, че е влязла, без Вивиян да знае? Я, стига! Те се подкрепят! - измънка Ина.
- Не знам. Но се притеснявам. Ако стори нещо на Вивиян? Не че я защитавам, но тя ми е приятелка. Тя е от нашия клас и мисля, че не е такава, за каквато се представя -притихна Тайми.
- Хм, наистина! Този път ще те подкрепя, защото Вивиян е от нашия клас. Но само този път! - поклати глава Дайрън и грабна чашата си.
Балът минаваше спокойно. Вивиян танцуваше с приятеля си. Ина и Дайрън бяха с други момчета, а Бранди непрекъснато хвърляше поглед на Тайми. Подмяташе разни слова за нея и ехидно се подхилкваше. Малката мечтателка засрамено се изви и нападна храната. Размаха вилица по всички чинии и лакомо опита ястията. После самотно се завъртя в ъгъла, правейки опит да танцува? Какво ли беше чувството да си в центъра и да те гледат. Тайми затвори очи. Представи си съвсем различен бал. На него тя беше като принцеса. Всички й се възхищаваха. Канеха я да танцува и тя се усмихваше. Тайми се завъртя още веднъж и отвори очи. Пред нея стоеше кавалерът на Вивиян. Той скромно се засмя и неканен я стресна с въпроса си.
- Тия, би ли танцувала с мен?
Тайми ококори очи. Разтръска глава в опит да се откъсне от мечтите, но това не бе сън. Момчето пред нея беше от плът и кръв. Беше... беше така красив в този костюм! Тайми мигна, което навярно означаваше, че приема. Хлапакът учтиво подаде ръката си напред и Тайми сложи своята върху нея.
- Казвам се Сейди. А ти?
- Тайми - изчервена промълви тя и засрамено сведе глава.
- Танцуваш прекрасно!
- Благодаря... аз ъъъ...
- Имаш ли нещо против да те наричам Тия?
- Не, разбира се- кимна с глава момичето и се усмихна.
За първи път Тайми носеше такава непринудена усмивка. Тя идваше дълбоко от душата й и носеше такава енергия... Караше я да лети, макар и здраво стъпила на земята. За първи път тя танцуваше с момче. За първи път се беше изчервила до неузнаваемост. За първи път краката й трепереха от вълнение. За първи път стана и за смях пред цялото училище. Бранди доста умело прекъсна танца и. Беше хванала микрофона и гордо се раздаваше:
- Погледни я, Вивиян! Ако бях на твое място щях да я ударя. Как позволи да ти отмъкне гаджето? Какво безсрамие! Освен това, знаеш ли, какво ми сподели, мила Вивиян? Била си сираче! Какъв ужас! Как може ти, която всички знаем като богата личност, да се окажеш сираче?
Думите отекнаха в залата. Учениците мълчаха и гледаха Вивиян. Тайми беше отстъпила назад и уплашено гледаше Сейди. Какво ли си мислеше в момента? Дали му се искаше да избяга? Или просто да й каже, че съжалява за танца? Очите на Тайми се изпълниха със сълзи. Тя помрачено изви глава и видя как Вивиян напусна салона. Видя и как Сейди хукна след нея. И макар да искаше да ги спре, тя откри само собствената си безпомощност. Колко жалка изглеждаше сега в очите на всички! Как я смятаха за виновна и без право я обвиняваха. Приятелките на Вивиян я сочеха с пръст. Учителките се караха заради проваленото тържество. И само Бранди се кикотеше. Тя бе доказала властта си и срина Тайми толкова жестоко, че цялото училище знаеше историята на Вивиян, или по-точно онази приказка за времето...
добавена на 19.12.2008, 14:39
«предишна глава
|