НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Иван Бояджиев > "Индиго"

1 глава

Началото

Беран се събуди доста по-рано от обичайното за днес. Телефонът иззвъня, а по идея днес трябваше да почива и никой да не го търси по това време… но уви, полицаите, особено от неговия ранг рядко можеха да се отпуснат напълно и да забравят за работата си.
- Слушам- с дремещ глас промърмори Беран.
- Онтроф е, пусни си 12-ти канал… и не затваряй телефона!
- Да не ви дават по телевизията, шефе?
- Просто го включи!
На екрана се появи първо водещият на новините, а след това пуснаха някакви любителски кадри и Беран веднага разпозна една от централните улици на града. До тук нищо интересно, но след това… в кадър попаднаха две много странни фигури. Тъй като качеството на записа беше ниско, пък и оператора трепереше явно от страх, не можеше точно да се разбере какво е запечатала камерата. След секунди обективът на камерата малко се поуспокои и Беран съумя да види нещо изключително странно- същество с размерите на доста висок и едър човек, целият черен и със страни крилообразни израстъци на гърба.
- Г-н Онтроф, не разбирам.
- Беран, това го има по всички телевизии и вестници! Същество със светещи очи, огромни черни крила, които си променят формата и освен това, то не е само! Има очевидци, които разказват и за още едно подобно създание, което е летяло във въздуха, предизвикало е катастрофа между 3 коли и едва не е убило човек!
- Къде са тези…- Беран се зачуди как да ги нарече-… създания сега?
- Жената, която замалко не е била убита от едното животно казва, че онова нещо с черните крила и светещите очи я е спасило в последния момент, а след това е глътнало в крилата си другото животно, или каквото е там. Повече никой не ги е виждал.
- Онтроф, нищо не разбирам.
- Ела в офиса ми колкото се може по-бързо!
- Смятате ли, че аз мога да помогна с нещо в този случай? Пък и днес исках малко да си почина, тези крилати чудовища малко ми развалят плановете…
- До един час те искам в службата!- събеседникът на Беран внезапно затвори.
По новините още няколко пъти показаха любителския запис и Беран забеляза, че създанието с крила и светещи очи има ръце с много дълги пръсти, но си служи най-вече с крилата, които променяха много бързо формата и размерите си.
Беран си направи набързо кафе, докато се приготвяше за излизане, изпи го на излизане от двуетажния си дом и се насочи към колата си. Беше осем часа сутринта и трафикът по улиците не беше твърде гъст, благодарение на което пътуването към службата не отне повече от обичайното време.
- Тук съм, г-н Онтроф!- още от прага на кабинета се обади Беран.
- Сядай.- Тар Онтроф побутна към него папка със снимки и документи.
- Предполагам става въпрос за таласъмите от сутрешните новини.
- Право в целта, Беран!
- Само че с какво точно мога да ви бъда полезен? Нещата в тази папка изглеждат доста противоречиво.
- Твоята мисия ще бъде малко по-различна, няма да гониш това крилато нещо. Ще трябва да откриеш следите на този човек,- Онтроф посочи една от снимките- предполагаме че той е замесен в цялата работа.
- Това не беше ли онзи учен, който се прочу с изследванията на човешката психика и опитите да докаже съществуването на душата материално?
- Доста добре си запознат- Онтроф леко се усмихна.
- Навсякъде писаха и говореха за този учен, май всеки знае за него.
- Искахме да му зададем няколко въпроса, тъй като имаме информация, че е работел по някакъв много важен проект финансиран от военното министерство и най-голямата фармацевтична компания в страната ”Фармаком”. Но ученият изчезна преди 4 дни и сега го търсим.
- Знае ли се нещо повече за проекта, по който е работил?- попита Беран.
- Малко,- заяви Онтроф- че проекта е свързан точно с изследванията в областта на психиката, че в един момент военните са заявили нежелание да продължават съвместните изследвания и опити. Накрая даже спрели да допускат представители на Фармаком до лабораториите си и им изплатили веднага неустойките по договора. Става въпрос за гигантска сума.
- И всичко става толкова внезапно?
- Да. Има доста подозрителни неща около цялата сделка и самите изследвания. Твоята задача е да откриеш този учен, Ренард Тиво, и да разпиташ хората от Фармаком. Утре ще ти представим двамата ти партньори.
- Защо точно трима ще го търсим?
- Няма да сте единствените, които ще го търсят, но вашата дейност ще е под прикритие- с равен и уверен глас заяви Тар Онтроф. - Искаме да го намерите преди военните.
- Не работите ли в синхрон с тях? Защо не искате те да си го намерят, нали проекта е техен?
- Имаме си причини, Беран. Военните не искат да ни дадат почти никаква информация и се опитват да спрат разследването. Трудно можем да пробием по официалния ред, а и в цялата тази ситуация има доста тъмни петна. Също така Фармаком се разследва за няколко големи незаконни сделки, а посредниците са трима висши военни, които пряко отговарят за работата на този учен Ренард Тиво.
- Значи утре сформираме екип и започваме, така ли?
- Всъщност… Онтроф стана от стола си- ти ще започнеш още днес, трябва да разработим първо план за действие, да се запознаеш с още някои документи и подробности.

Това можеше да значи само едно - надеждите на Беран за почивка се изпариха моментално, и на свой ред му предстоеше мисия уникална не само в кариерата му, но и в историята на службите за сигурност.

Следващите няколко дни Беран прекара в четене на най-различни документи. Той изгледа видеозапис на разпита на жената, която имаше нещастието да бъде първата жертва на странните чудовища. Косата й беше побеляла за една нощ, резултат най-вероятно от преживения страх. Погледът, жестовете и говорът й- всичко свидетелстваше, че клетницата беше изживяла нещо ужасно, нещо неописуемо. Речта й беше накъсана и трудноразбираема. Беран извлече от показанията на Софи, така се казваше жената, няколко основни черти на черното същество, което се оказва че е спасило живота й. Приличащо на човек, цялото черно, със крила, които съществото използва вместо ръце, светещи очи и две червени ивици на лицето, минаващи успоредно по дължината на лицето на съществото. Софи добави и че то я е спасило от другото чудовище, което първо я обгърнало с някаква жива черна стена, на която тя видяла някакви страшни човешки лица. Те били окървавени, като че ли зовящи на помощ, но внезапно се превръщали черепи и изчезвали в живата стена. Жената се намираше под наблюдение на лекари и психолози, далеч от журналистите, което засега помагаше в избягването на излишна психоза в обществото. Носеха се само невероятни слухове, жълтата преса се надпреварваше да измисля сензационни обяснения на случая и прякори на черното същество, което спаси Софи- едни го наричаха „мастилено петно”, други „черен отмъстител” или „жив кошмар”, но най-запомнящо се звучеше името Индиго в един от вестниците.
Беран доста скептично се отнесе към тези странни и несвързани показания. Първата му мисъл бе, че думите на жената са плод на силния шок или на някакво умишлено психическо влияние. С подобен случай Беран вече се беше сблъскал преди 2-3 години, когато той и екипът му предотвратиха опит за държавен преврат. Националистите искаха да предизвикат масова психоза, която да прелее в улични безредици. Провокаторите щяха да се възползват от това и, ползвайки някои добре познати политически ходове, щяха да щурмуват властта. Но плановете им бяха осуетени навреме. Подир това Беран се захвана с досието на изчезналия учен физик Ренард Тиво. Информацията в папката бе сравнително оскъдна- свидетелство за завършено средно и след това висше научно образование, работа като преподавател в техническия университет на града в продължение на 15 години. От тук започваше по-интересната част. Физикът напуска университета след като прави революционни открития в областта на мозъчните изследвания, по-специално във физичните процеси, които протичат в човешкия мозък. Основата на целия метод се криела в разчитането на определени биоелектрични процеси в кората на главния мозък, както и някои други особености на човешкия организъм. Това откритие се оказва преломно в живота на Тиво. По неясен начин той спечелва повече от 500 000 евро за по-малко от 3 години, въпреки че в периода, в който той ги заработва, Тиво заема скромно платена длъжност на асистент във Фармаком. Не само Беран обаче си блъскаше главата с този странен случай. Присъединилите се към него двама колеги- инспекторите Ещорил и Елен изпълняваха други задачи по операцията. Ещорил преглеждаше записите от разпитите на служители от Фармаком, както и разговорите със директора и създател на предприятието Алес Кудрон. Но изгледаните от Ещорил записи носеха доста оскъдна информация- работниците приказваха едни и същи общи приказки, че Тиво не се отличавал с нищо особено, вършел си чинно работата и един ден внезапно изчезнал. Записите с Кудрон също не показваха нищо особено, впечатление правеха някои орязани моменти и доста заучените отговори на бизнесмена. Ещорил тъкмо беше хванал дирите на Кудрон, за да му зададе няколко въпроса… неофициално разбира се. Елен пък анализираше уликите от местопроизшествието и рапортите на полицаите по случая със странните създания. Нейна беше и задачата да подготвя докладите по разследването на тройния екип. И тримата полицейски сътрудници се познаваха добре- Беран и партньора му Ещорил един път бяха вече в екип по друг случай, а кабинетът на колежката им Елен бе на един етаж с този на Беран. Често тримата обядваха заедно.
Беран се приготви да посети къщата на физика, за да разгледа и провери за още улики, убягнали или неспоменати в официалните документи по разследването. За целта, обаче, не взе своята кола. За да затрудни евентуално проследяване по номера на собствената му кола когато се появи на адреса на Тиво, Беран взе такси до един паркинг в града, където дава коли под наем. Шофьорът на таксито почти веднага заговори за прочулия се вече инцидент с чудовищата.
- Видяхте ли таласъмите по телевизията?- подхвърли шофьорът.
- Чух нещо- Беран отговори разсеяно.
- Аз лично много-много не вярвам в тия работи, сигурно са направили някой номер, за да си вдигнат рейтинга!
- Кой?- още по-вяло пророни Беран.
- Телевизиите, вестниците, кой друг?! Стигнахме, дванайсет и петдесет. Имате ли точно пари, че май нямам да ви върна…
Беран плати и тръгна към паркинга. От едната страна на огромната площадка стояха коли за продан, а от другата колите, които се даваха под наем. В центъра на площадката вниманието привличаше нов и лъскав спортен автомобил, явно служещ за реклама и гордост на собственика. Малко нелепо и кичозно към колата бяха закачени няколко разноцветни балона, все едно че колата беше приготвена за сватба или абитуриентски бал. Беран си избра един малък двуврат автомобил. Личеше си че е пребоядисван и най-вероятно претърпявал катастрофа, тъй като цветът на каросерията отвън беше тъмночервен, а отвътре, по рамките на вратите, кафяв. Домът на физика се намираше на около два-три километра от автосалона, така че придвижването нямаше да отнеме излишно време. Ренард Тиво беше направил добър избор- малка двуетажна къща в старата част на града; малък спокоен оазис насред градската суматоха. Цените на имотите тук бяха много високи, все пак част от сградите имаха историческа, дори туристическа ценност, а собствениците на жилища нямаха право да правят промени по фасадите си преди да получат писмено позволение от градската управа. Ученият трудно би си позволил уютната си къщичка със заплатата от университета или парите, които по документи е получавал като експертен сътрудник във Фармаком. Тази компания се занимаваше със разнообразни изследвания и производство на лекарства и биопрепарати. Собственикът й, Алес Кудрон, се отличаваше с доста противоречива слава. Жълтите вестници постоянно му приписваха кратки забежки със знайни и незнайни красавици, но най-много се шушукаше относно начина, по който той натрупва капитала си и отваря Фармаком. Доказано беше познанството му с някои от най-големите престъпни имена, но явно умееше да се разбира и с тях, и с политиците, за да се разхожда необременен от страха, че може да влезе зад решетките.
Беран сви в една тясна пресечка и след това излезе на улицата, на която се намираше дома на изчезналия учен. Улицата леко се изкачваше нагоре, по тротоарите почти нямаше хора. Агентът реши да направи първо кратка обиколка наоколо, за да огледа, пък и да си намери така място за паркиране, че да може да вижда колата през прозореца на Ренардовия дом. Закъсмет фасадата на къщата беше обърната точно срещу съседната тясна улица и на нея нямаше забрани за паркиране. Друга подробност, която направи впечатление на Беран, беше миниатюрната охранителна камера разположена под стряхата на една от съседните къщи. На противоположния тротоар. Камерата не беше обърната към тротоара, пред споменатата къща, за да се вижда кой минава покрай нея, а гледаше точно към входа на къщата на изчезналия Тиво. Подозренията веднага се загнездиха в главата на агента. Беран направи няколко маневри и след малко паркира наетата кола в тясната уличка. Той завъртя ключа и двигателят заглъхна. Малките размери на колата й помагаха в намърдването по такива неудобни места.

добавена на 20.01.2009, 03:07