НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Калоян Цанев > "Ангел хранител"

Глава 6.

- Какво направи, друже?! – прошепна Карим гледайки през защитния люк към малката експлозия в сърцето на вражеската армада.
Капсулата летеше бавно, движена само от инерцията на изстрелването си. Някъде зад нея просветна зловещ отблясък, който настървено се приближаваше. Като побесняла хрътка, преследваща жертвата на своя господар една самотна далекообхватна ракета засече мудната си цел и с хъс се насочи към нея.
- Съжалявам, Шай! – рече войникът, но не можеше да отрони и една сълза – Нашият живот е без значение вече, но ти трябва да живееш, разбираш ли? Да живееш и да помниш този ден, защото той ще ви спаси, а с вас и вашето бъдеще ...
Той бе взел в скута си малкото дете и тихо му говореше. Приличаше на железен гигант, носещ сърцето си в ръце. В този момент ракетата удари капсулата. Вътрешността се разтресе и десетки искри се посипаха от околните табла. Алармената инсталация предупредително започна да стене и помещението се изпълни с дим, облян от зловеща червена светлина. Командирът притисна до себе си момичето, за да го предпази от разхвърчалите се отломки. Той избута с рамо една тръба, която бе препречила изхода и се провря през полуотворената врата. В съседното малко помещение, което представляваше десантния модул, откъдето командосите щурмуваха вражеските звездолети имаше наредени бронескафандри. Събори един от тях и го обърна по корем, откопча гръбната област и постави момиченцето в него. След това бръкна в пазвата си и извади значката на бойната група, към която принадлежеше, огледа се и видя понгото зад себе си.
- Хайде, приятелче, влизай бързо – подкани го той.
Животното не дочака втора покана, а скочи в отворения скафандър и легна до Шай. Войникът окачи значката на термокостюма на детето и прошепна:
- Дай това на Харила, знам, че ще я намериш! Сбогом и нека звездите те закрилят!
Десантния шлюз се разтвори и бронескафандъра се понесе в космическата пустош. Мигове след това втора ракета порази капсулата и я разпиля на безброй парчета. Експлозията захвърли бронирания костюм на десетки метри, но той издържа на натоварването и адската топлина, която го заля за момент. През визьора малката Шай наблюдаваше за пореден път угасването на още един живот, който й бе станал близък въпреки препускащото време, отнемащо й всички любими същества.
- Халго – рече детето, - само ти ми остана ...
Скафандъра бе достатъчно голям и животното се докопа до визьора, за да наблюдава тишината навън. Но в нея се носеше воят на корабни двигатели, които стремглаво носеха към тях зловещите вестоносци на смъртта. Кучетата на преизподнята бяха отприщили своя гняв върху този миролюбив и спокоен свят под тях, за да го превърнат в безплодна пустиня и пепелище на адските огньове. Корабите на нашествениците вече изпълваха цялото зрително поле на визьора и само микроскопични проблясъци издаваха зареждането на оръдейните им дула.
- Халго – изпищя момичето и се сгуши в животното до себе си.
Масивните звездолети разтвориха оръжейните си фрагменти и заплашително се зареяха над микроскопичния бронескафандър като лешояди, когато ...

Дали Вселената премигна или самата Дахила се усмихна топло над малката Шай и нейният воден приятел, тя трудно можеше да се обясни, дори след години. Спомняше си само как гигантска сянка надвисна над нея и синьо сияние обгърна пространството около скафандъра. Един звезден колос, един пратеник на Светлината се застъпи за невръстното създание и го прие под крилото си като изгубено малко ... и този колос проговори:
- Говори флотски адмирал Пиърс – детето чуваше ясно гласът в скафандъра си, - от звездния разрушител “Зевс” до хеонската армада. Незабавно прекратете атаката или ще отвърнем на огъня. Повтарям ...
Ескадрила прехващачи пренебрегна предупреждението и откри огън по група батареи от десния борд на земния титан. Като хищни птици, железните им тела, осеяни с многобройни шипове се стрелнаха бясно покрай летящия скафандър. Само за няколко секунди изтребителите се изпариха от светкавичния огън на защитните кули. Момичето се опита да обърне тежкия костюм, за да види какво става зад нея, но не успя.
- Помогни ми – каза тя на животното.
С общи усилия двамата успяха да се завъртят и пред тях се откри невероятна гледка. Гигантски кораб, застанал между тях и синята планета ги притегляше с лъчевите си магнити. Около него като стоманени стражи стояха неподвижно и в очакване стотици по-малки блестящи звездолети в различни размери и форми, но на всички тях се открояваше една единствена емблема – орел със светкавици около него. Това бе емблемата на Обединения земен флот, който стоеше като митичен приказен звяр готов да защити с цената на всичко планетата-майка Амфилия и нейния отчаян народ. Земният разрушител “Зевс” чакаше притихнал заедно със своя близнак корабът “Касчей Безсмъртни” заповедите на смелите мъже, притекли се на помощ на тези мистични и чужди за тях морски същества. Пред могъщите фигури на разрушителите в дъговидна формация бяха подредени като доблестни воини йонните фрегати – гордият и непобедим корпус от ударна група “Херкулес” на Земната армада.
Двете флотилии стояха като дебнещи се един друг древни бойци и се изучаваха взаимно. Кои са тези, които да застанат пред могъщия ми флот се питаше императора от престола си на борда на флагмана “Завоевател”? “Кои са тези да оспорват божествената ми власт и влияние над всички разумни същества в познатата галактика?!”
Няколко часа двете армади стояха една срещу друга и корабните им компютри изчисляваха хиляди възможни сценарии, тактики, преимущества, загуби и варианти за победа, но най-важното решение бе взето от една единствена личност. Това бе и най-мъдрото решение в неговата почти вековна кариера на пълководец и глава на народа си ... и този пълководец се вслуша в стенанията на собствените си изстрадали и изтощени от битки приближени, които с немите си погледи го молеха да спре своят безкраен копнеж за власт.

Тя лежеше сама в леглото, отново бе сама, отново нямаше никой до нея, само верният приятел, който бяха купили от странстващ търговец преди две години спеше в краката й, издавайки своите тихи хъмкащи звуци. Каютата бе малка, но уютна с мека синьо бяла светлина. Новите дрехи, които й бяха дали й се струваха странни, но и всичко наоколо беше странно. До леглото имаше корито с вода, но тя не искаше да го ползва, поне не още. Мислеше си, но за какви ли неща си мисли едно осем годишно момиченце на борда на чужд кораб, заобиколена от тези чужди и мили същества ..., които дори си нямаха опашки. Шай се изправи и чак тогава забеляза холограмна снимка на бюрото до леглото. На нея имаше двама души, единият приличаше на онзи който тя видя за първи път, но тук не беше облечен в тежка и студена броня, а в леки летни дрехи. Мъжът от снимката бе прегърнал през кръста друг човек, но този бе по-различен от него, имаше дълги израстъци от главата, които се спускаха надолу и прикирваха прелестите под шията. Двамата стояха на плаж много подобен на този, на който ходеше семейството й на Амфилия, но зад тях имаше високи и голи чак до короната извити дървета. Мъжът изглеждаше щастлив и изражението на лицето му бе толкова различно от това, което тя последно видя преди големият скафандър да я погълне в здравата си обвивка. Жената сякаш сияеше, но не защото слънцето осветяваше лъчезарното й лице. Тя се вгледа по-задълбочено и видя малките вълнички от снимката да се движат, в небето се зарея странна птица, издаващи откъслечни крясъци, а листата на палмовите дървета започнаха да се клатят от лекия бриз. Мъжът и жената се усмихнаха по-широко и помахаха от снимката. Момиченцето се ококори и в следващия момент вратата на каютата се разтвори. На прага стоеше някой, но осветлението криеше лицето му в сянка. Бе облечен в дълъг комбинезон, осеян с множество джобове, от които се подаваха различни малки инструменти. Силуетът се приближи и Шай видя едно тъжно лице и големи зелени очи, които я наблюдават изпитателно. Момичето откачи значката от новите си дрехи и я подаде на жената, която седна на леглото до нея, след което се сгуши неочаквано в обятията й и тихо започна да хълца. Очите на един от многобройните механици по оръдейните портове на разрушителя "Зевс" се изпълниха с бисери.

добавена на 20.10.2006, 09:22

«предишна глава