НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Петя Гергиминова > "Толерантност"

разказ

Саксофонът изстена чувствено и оживените разговори в бар „Тропически нощи” секнаха за миг. Музикалният инструмент отново изстена, а после извиси глас и с това постави началото на затрогваща любовна изповед. Към саксофона се присъедини мъжки вокал. На кадифения му глас започнаха да пригласят ударни инструменти и китари. Лека полека саксофонът овладя вълнението си и замлъкна, а в бара се разнесе нежна балада. Тя изгаси една след друга лампите, монтирани на висящия таван. Остави да светят само пламъчетата на ароматните свещи в сепаретата. Тъмнина обгърна дансинга и пътеките, водещи до тях. Отнякъде се появи ярко кръгло петно светлина. Като слънчево зайче пъргаво обходи стените, полута се между сепаретата и накрая кацна върху дансинга. Започна бавно да танцува по мраморния под, следвайки ритъма на баладата. Внезапно петното се препъна в нещо и започна да кръжи около него. Прожекторите в залата се включиха. Те заляха дансинга с ярка светлина и пред погледите на клиентите изникна пластмасов женски манекен. Той беше поставен върху черния мраморен под. Манекенът беше обул червени изрязани бикини, които подчертаваха сексапила на пластмасовото бяло дупе. На главата му беше поставена червена шапка. Широката й периферия скриваше пластмасовото лице от любопитни погледи. Саксофонът отново изстена и иззад пластмасовата женска фигура изникна снажен танцьор с мускулесто тяло. Руси къдрави коси докосваха раменете му и подчертаваха мургавия цвят на кожата. А зелените му изумрудени очи хвърляха магнетични искри. Младежът танцувайки, обиколи няколко пъти дансинга и постепенно скъси дистанцията между себе си и пластмасовия манекен. В танца си включи уж случайни докосвания на стегнатия бюст, корема и краката на полуголото пластмасово тяло. Най-накрая мургавата му ръка се залепи върху изваяното пластмасово бедро. Танцьорът застана зад гърба на своята партньорка. Долепи мускулестото си тяло до нейното. Със свободната си ръка много бавно обгърна кръста й. След това я насочи нагоре като не пропусна нежно да погали стегнатия й корем. Стигна малките обли гърди с щръкнали зърна. Пое в шепата си една от тях и започна нежно да я гали. След това ръката му се прехвърли на другата. В бара са разнесоха сластни въздишки. Танцьорът продължи любовната игра. Поставената върху женското бедро мургава ръка бавно започна да пълзи нагоре. Посетителите в бара следяха като омагьосани движението й. Ръката стигна до червените бикини. Пръстите й си поиграха с памучния плат и след кратко колебание се мушнаха в тях. Женското тяло се раздвижи и оживя в мургавите ръце на танцьора. Танцьорът повдигна от мраморния под жената, завъртя се с нея и застана с гръб към сепарета. Дънките му се свлякоха надолу, а червеният потник скри стегнатото му дупе. Младежът разтвори дългите крака на пластмасовата девойка и започна ритмично да клати таза си, симулирайки проникване. В този момент прожекторите започнаха да се изключват един след друг, а от тонколоните се разнесоха страстните стенания на саксофона. В бара настъпи тъмнина и замириса на секс. Когато лампите светнаха, възбудените посетители ахнаха изненадани. Дансингът беше празен. Танцьорът и пластмасовия манекен бяха изчезнали, а на мраморния под лежаха червените памучни бикини. Залата се изпълни с бурни аплодисменти. Но танцьорът не се завърна. Постепенно възбудата намаля и разговорите в бар „Тропически нощи” бяха подновени. В едно от сепаретата се беше настанила шумна женска компания. Дамите в него наближаваха петдесетте и с пластове пудра и грим и се бяха опитали да прикрият следите на времето. Изключение правеше само една. Тя беше от онези жени, родени красиви и дарени с ум. Жени, които през годините пренебрегваха красотата за сметка на развитието на интелекта си. Гъстите й прошарени коси бяха прилежно прибрани с голяма шнола зад тила, а под дългите й неоформени вежди искряха големите й пъстри очи.
- Мария, хареса ли ти този мъжкар? - попита приятелката й.
- Ами...добре танцува момчето. -смутено отговори Мария.
- Ех и ти. Признай си, че кожата ти настръхна от този страстен танц. Идва ми да го схрускам!
- Еми, моля те. Това не е парче месо! А и ние сме семейни. - укори я Мария.
- Стига, Мария, с твоята добродетелност. Познаваш нашите мъже! Депутати - хора без морал! Семейните ни легла често са празни. Защо да не се погрижим за себе си? Погледни наоколо. Повечето от посетителките в бара са жени като нас - семейни, но самотни. Заможните им съпрузи ако са свестни нямат време от работа да се приберат вкъщи, а ако са вагабонти отдавна са ги подменили с по - млади. Тези жени са тук за да усетят сексуална възбуда, която отдавна отсъства в живота им. Да се порадват на красивите тела на танцьорите и да си представят, че могат да го направят с тях. Знаеш ли, че барът предлага и допълнителни екстри за клиентите си.
- Какво имаш предвид?
- Виждаш ли в дъното на залата зелените завеси?
- Да.
- Зад тях са разположени няколко сепарета. В тях ако ти хареса определен танцьор, можеш да го поръчаш и там той танцува само за теб. В този бар обаче не се предлага консумация. Нали разбра какво имам предвид? Някой път ще те заведа на други места, в които е позволено всичко.
- Престани Еми... - изчерви се Мария - Тези момчета са на възрастта на дъщерите ни!
- А като ги спомена, кажи какво става с твоята Елена?
- Чудесно момиче! Представя се отлично и в Лондон.
- Тя винаги ви е радвала с успехите си. А как е любовта?
- Има много сериозна връзка.
- Лондончанин от ситито?
- Не, българин.
- От сой ли е?
- Да ти призная не знам почти нищо. Това, което Елена сподели за него е, че и той учи.
- Да не следва и той право?
- О, не. Оперно пеене.
- Оперен певец! Не всеки може да следва това! Сигурно е син на някое величие. Леле, Миме, ако се вземат дъщеря ти с него ще обиколи света!
- Еми, Елена е още млада. Нека първо да завърши, да се утвърди като адвокат, а после ще й остане време и за семейство.
- Мария, Мария! Днешните млади не мислят рационално, а със сърцата си! Каквото си наумят го правят. А последни научават родителите.
- Елена е различа. Тя е разумен човек. За важните неща се съветва с мен.
- Дано да си права. Мария, наскоро имаше имен ден, а аз не ти подарих нищо. Сега съм решила да ти направя изненада. Всичко през тази нощ е за моя сметка. Така, че забавлявай се от сърце.
- Благодаря ти, Еми. Но изобщо не се чувствай задължена. В училище ми изпрати огромна кошница с рози, която трудно успя да влезе през вратата на учителската стая.
- Ами така е, като работиш и през лятото.
- Даваме дежурства.
- Твоя работа. Не мога да разбера защо си губиш времето. Нищо не получаваш.
- Еми! - укори я Мария.
- Спирам да те критикувам. Кажи сега впечатлиха ли се колегите ти от кошницата.
- Впечатли се само чистачката. Освен мен само тя беше в сградата.
- Жалко. Но се надявам тя да разкаже на останалите.
Емилия протегна ръка към поставената пред нея порцеланова чинийка, пълна с бели листчета. Взе едно. После извади от лачената си чанта тънка химикалка и с нея написа трицифрено число. Повика сервитьора. Когато той дойде Емилия подаде листчето и му прошепна нещо. Сервитьорът кимна и се отдалечи. След малко се върна обратно в сепарето и учтиво покани Мария да го последва. Тя се изненада и въпросително погледна към приятелката си.
- Тръгвай! Подаръкът те чака! - насърчи я Емилия.
Мария стана и зачервена от смущение тръгна. Всяка следваща крачка я приближаваше към зелените завеси. Сервитьорът спря пред тях, разтвори ги и покани Мария в малкото помещение, което изникна пред очите им. След кратко колебание Мария влезе. Посрещнаха я два ниски дивана отрупани с малки възглавнички, които създаваха интимност и уют. В ъгъла на помещението беше поставена кръгла дървена масичка, украсена със старинна дърворезба, която допълваше уюта в сепарето. Върху масичката имаше наргиле и дървена кутия. Мария притеснено погледна към сервитьора. Той се усмихна насърчително и я подкани да седне. Тя сгъна омекналите си колене и единият диван я пое нежно в прегръдката си.
- Шампанско?
- О, сигурно е цяло състояние. Не! - побърза да откаже Мария.
- Консумацията в това сепаре е за сметка на бара. - уточни младият мъж.
- Ами тогава може. - изчерви се Мария
Завесата се разтвори и в сепарето влезе младежът, чийто танц беше развълнувал клиентите на бара. Появата му стъписа Мария.
- Към шампанското прибавете и ягоди. - допълни поръчката танцьорът с топъл глас.
Сервитьорът кимна и излезе от помещението. Мария го изпрати с отчаяния поглед на сърна попаднала в капан. Младежът усети нейната паника и реши да разведри атмосферата преди да изпълни интимния танц, който Емилия беше поръчала за приятелката си.
- Казвам се Асен. А Вие?
Мария плахо промълви името си.
- Пушите ли?
- Да.
- Тогава ви препоръчвам да опитате една кубинска пурета.
Младежът протегна ръка и взе дървената кутия от масичката. Отвори капака и я поднесе на Мария. Тя с треперещи пръсти взе първата пурета, която й се изпречи пред погледа. Танцьорът извади запалката от джоба на ленения панталон и се надвеси над Мария. Щракването й я накара да подскочи. С треперещи пръсти тя доближи пуретата към пламъка и дръпна силно. Поетият от нея дим изпълни дробовете й, задуши я и силна кашлица изригна от гърдите й. Младежът се притече на помощ. Привлече я към себе си и тя усети енергията и силата на мускулестото му тяло.

Той трудно отлепи погледа си от едрите женски гърди. Те палаво надничаха от дълбокото триъгълно деколте на седналата срещу него депутатка. Погледите им се срещнаха и тя се усмихна. Стефан приглади прошарената си коса и се опита да се концентрира върху изказването на израелския посланик. Като председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията той беше домакин и водещ на конференцията във Варна за етническа толерантност. А това беше досадно задължение. Стефан се замисли за настъпилите промени в живота му. От управител на училищен стол в малко градче, демокрацията изстреля Стефан в Народното събрание и го избра за председател на парламентарна комисия. Причината за тази промяна беше послушанието и верността към местен политически лидер, който успя да оглави национална политическа коалиция. В началото изпитваше угризения от липсата на знания и опит. Но след като попадна във властта разбра, че в повечето случаи възловите места на държавата се заемат от случайни хора, лишени от професионализъм, но работещи за интересите на хората, които ги бяха назначили.
Докато живееше в родното си градче Стефан беше успял да се забърка с всички по - леки жени и това му навлече славата на изпечен женкар. След като се премести в столицата със задоволство установи, че с много по - малко усилия успяваше да вкара в леглото си по - красиви и по - страстни жени. След като стана депутат се изпариха и угризенията към Мария. Прецени, че е осигурил висок стандарт на семейството си и затова може да си позволи всичко. А и Мария не обръщаше внимание на слуховете за изневерите му. Единствените мъже в живота й, освен Стефан, бяха Вазов, Ботев и Каравелов. Тя смяташе изневярата за грях и вярваше, че и съпругът й живее с такава нагласа.
Стефан почеса прошарената си брада, тип катинарче и отново фокусира вниманието си върху едрогърдата колежка. Тя се казваше Гюзел - етническата туркиня от политическата партия, опонент на неговата. Дамата отново му се усмихна. А това беше знак за Стефан, че след вечерния коктейл предвиден в програмата нямаше да заспи сам. И оставяйки се в плен на еротични фантазии, Стефан остана глух за проблемите на ромската общност в България, които израелският посланик формулира в изказването си.

Мария закопча последното копче на елегантната си блуза и излезе в коридора. Слизайки по стъпалата на витата стълба тя се улови, че продължава да мисли за Асен и си припомни изминалата нощ. Танцьорът се оказа не само красив, но чаровен и изтънчен млад мъж. След като кашлицата й премина младежът седна до нея. Наля й шампанско и започна непринуден разговор. Напрежението на Мария беше изчезнало. Тя не можеше да откъсне поглед от красивото му лице. Големите изумрудени очи на танцьора излъчваха доброта и спокойствие. Той започна да разказва за себе си. Оказа се, че е кръгъл сирак, израснал в дом за деца, лишени от родителски грижи. Детството му без обич и родителска закрила го тласнало към престъпни деяния. За да оцелее Асен започнал да спортува активно. Спортът го научил на много важни неща - на труд и на вяра и на това, че винаги има втори шанс. В спортното училище на рождения ден на първото си гадже с изненада открил, че може и да пее. Една фондация за млади таланти проявила интерес към него и така той за първи път се качил на сцена. Чрез текстовете на песните се научил да говори правилно и забравил ругатните от дома. Всичко това му помогнало да продължи образованието си в университет. И за да може да се издържа припечелвал пари, танцувайки в този бар. Тази работа му позволила редовно да посещава лекциите. Мария се трогна от съдба на танцьора. Големите й очи се изпълниха със сълзи, а сърцето й със състрадание. Прегърна го спонтанно и за голяма изненада усети силно привличане. Асен не я отблъсна. Той я задържа в прегръдките си докато Мария сама не пожела да се отдръпне. Когато Мария се прибра вкъщи, танцьорът побърза да я навести в съня й. В него изумрудените му очи я наблюдаваха с очакване. След съня той обсеби и мислите й.
Мария влезе в кухнята и изключи кафеварката. Наля в любимата си порцеланова чаша ароматно кафе и седна в креслото срещу панорамния прозорец на дневната. Надничащите в стаята зелени върхове я успокоиха и възстановиха емоционалното й равновесие. Мария отпи от ароматната течност и затвори очи. В този момент някой звънна на входната врата. Мария стана, излезе в коридора и отвори вратата. Пред нея стоеше съпругът й. Той ахна и от изненада изпусна служебния си куфар върху мраморните плочи.
- Мария, какво си направила?
Пред него стоеше напълно променена жена. Мария имаше нова прическа. Тя я подмладяваше и беше съобразена с формата на лицето и с модните тенденции. А модерният шоколадов цвят на косите подчертаваше белотата и свежестта на кожата й. Веждите й бяха оформени, леко потъмнени, а дискретният грим и спирала правеха очите й по - големи и много чувствени. Елегантната блуза и пола, които Мария беше облякла разкриваха някои от прелестите на тялото й, които Стефан беше забравил. Пред него стоеше една красива и чужда жена.
- Здравей. - Мария наруши мълчанието.
- Здравей, Миме! - окопити се Стефан и я привлече към себе си. Дискретната миризма на парфюма едновременно го замая и окончателно обърка.
- Много си красива. Кажи на какво се дължи тази промяна?
- А нищо. Смених цвета на косата. Как протече форума?
- Нищо особено. - смотолеви мъжът й.
Но неочакваната промяна на Мария беше сериозно разтревожила Стефан. Интуицията му подсказа, че причината за тази промяна е мъж.
- Мария, изморен съм от пътя. Отивам да си взема душ. Ти ще донесеш ли куфара от багажника на колата?
- Не. - отговори Мария и се прибра в къщата.
Стефан онемя от изненада. Типичната услужливост на Мария се беше изпарила. Постоя объркан няколко секунди пред отворената входна врата, след това се обърна и тръгна към паркираната на алеята кола. Извади куфара от багажника и се прибра вкъщи. Влезе в спалната и веднага отвори шкафчето на жена си. Със старанието на опитен криминалист започна да се рови в бельото й. Ръцете му изровиха черни дантелени бикини. Пръстите му се разтрепериха. Той усети силна болка в областта на сърцето. Стефан пусна бикините обратно в шкафа, седна върху матрака на спалната и наведе глава
- Стефане... - до него достигна гласа на Мария. - След малко сервирам обяда. Побързай. Елена ще си дойде всеки момент. Самолетът й вече е кацнал. Обади ми се преди малко от летището.
Но Стефан не й отговори. Беше смазан. Съблече се и влезе в банята.

Мария взе острия нож. Отряза бутчето на печената патица и го сложи в чинията на дъщеря си. После й поднесе купата с любимото й картофено пюре. Тя загреба с лъжицата от него и напълни чинията.
- Е, Ели похвали се нещо - подкани я баща й, който беше успял да се посъвземе.
- В Лондон е чудесно, но най - хубаво си е у дома.
- А как са местните ергени?
- О, бабата на Мирела много ги хареса. Беше ни на гости за няколко дни. С нея стана много весело.
- С тази куха лейка? - възмути се баща й.
- Стефане! - укори го Мария.
- Извинявай, Мария.
- О, мамо, татко е прав! Тя е изключително първична. Когато я посрещнахме на летище Хийтроу се наложи да сменим няколко таксита. Във всяко се опитваше да седне на мястото на шофьора.
Стефан се разсмя.
- И не само това. Един ден пътувахме на втория етаж на автобуса. Нали ги знаете английските автобуси.
- Да. И ние сме били в Лондон - обади се Стефан.
- На повечето от тях част от втория етаж е без покрив. Когато пътник седне на такова място и от небето рукне ситен британски дъждец, контрольорите раздават на пътниците безплатно дъждобрани за еднократна употреба, украсени с щампи на английското знаме. Баба Мария много ги хареса. Защото били безплатни. Принуди ни един цял дъждовен следобед да пътуваме с нея, за да съберем достатъчно дъждобрани за подаръци на приятелките й в България.
- Ами, ако тези български баби облекат английските дъждобрани, ще заприличат на футболни запалянковци!
Елена и Мария се разсмяха. Стефан погледна светналото лице на жена си и сърцето го прободе.
- А докато не съм забравила тази вечер поканих вкъщи приятеля ми. Искам да ви запозная с него.
- Тази вечер?
- Да татко. Отложи всички ангажименти.
- Ще трябва и аз да се обадя в клуба.
- Кой клуб? И Мария откога вечерите ти са заети? - изненадано я попита Стефан.
- Отскоро. А сега да преценим какъв кетъринг да поръчаме за тази вечер.
- Защо да поръчваме? Винаги ти си готвила. - съпротиви се съпругът й.
- Защото можем да си го позволим. Моя приятелка ми препоръча ресторант „Ветрилото”. Кухнята им била изискана, а предлагат и храна за вкъщи.
- Чудесна идея, мами! - подкрепи я Елена. - Доверяваме се изцяло на вкуса ти.
Стефан набоде последната хапка печено в чинията си. Очите му се насълзиха. И ако в този момент Мария беше надникнала в тях щеше да разбере за неговото душевно терзание.
Точно в осем часа вечерта семейството на Елена беше строено в коридора. Стефан се изкашля се и отвори входната врата. Посрещнаха го два огромни букета от бели рози.
- Добър вечер. - поздрави приятелят на Елена, надничайки между букетите.
Мария срещна погледа му и замръзна на място. Пред нея стоеше стриптизьорът от бар „Тропически нощи”.
- Мамо, татко това е Асен.
- За мен е огромно удоволствие да се запозная с Вас. - каза младежът. Поднесе единият букет на Мария. Елегантно пое свободната й ръка и я целуна. Мария скри лицето си с белите рози. Асен поднесе другия букет на любимата си и се здрависа със Стефан, който със задоволство отбеляза, че приятелят на дъщеря му е много красив.
- Нека да влезем! -предложи той и тръгна към хола. Останалите го последваха. Четиримата се настаниха около отрупаната с напитки и ястия маса. Мария беше навела глава и се стремеше да не среща погледа на Асен. А той с нищо не подсказа на семейството й, че са се срещнали преди. Асен се оказа забавен и остроумен събеседник. Стефан го хареса, което зарадва Елена. След поредната наздравица тя се обърна към баща си.
- Татко, мамо Асен е имал тежък живот и се е налагало да се справя сам с много неща в живота.
- Знам. - издаде се Мария.
- Откъде? - попита изненадано Елена.
- Тоест. Исках да кажа, че предполагам. - поправи се Мария.
- Вероятно е упорит човек! - предположи Стефан.
- Татко, ти си много прав.. Неговата упоритост му спечели кралска стипендия и от другия месец се премества в Лондон, за да продължи образованието си. Той е първият представител на ромската общност, който е спечелил такава престижна стипендия в областта на оперното пеене.
- Римска общност? - озадачи се Стефан.
- Не татко. Ромска общност. Асен е циганин.
- Циганин? Та той не е мургав. А и носът му е много красив. Няма нищо общи с циганските!
- Татко! - прекъсна го Елена.
Настъпи неловко мълчание.
- Това прави постиженията на Асен още по - значими. - обади се Мария - Асене, кои са любимите ти опери?
Мария успя да предпази вечерта от провал. Елена й благодари с усмивка, а Стефан наведе глава. Останалите часове от вечерта бяха посветени на литературата и изкуството и, тъй като той беше невеж в тези области, остана безмълвен, а това му помогна да се заеме с връхлетелите го мисли.
Настъпи полунощ и Асен реши да си ходи. Стефан и Мрия го изпратиха до входната врата, а Елена реши да го придружи до таксито. Мария се върна в хола. Стовари се в едното кресло. С ужас откри, че тази вечер Асен отново я беше развълнувал.
- Знам защо си притеснена. - стресна я гласът на Стефан.
- Защо? - попита изплашено Мария. - Не... Не е това, което предполагаш.
- Това е. Наистина този циганин не е за нашата принцеса. Все едно калта да се събере със слънцето. Аз няма да позволя тази връзка да продължи!
- Но Стефане! Нали ти си за етническа толерантност и..
- Я остави тези глупости за пресата. Тук става въпрос за единствената ни дъщеря и нейното бъдеще. Този циганин няма да го провали. - отсече съпругът й. - Ще се обадя на хората от вътрешното министерство. Ще му подхвърлят нещо и ще го уличат в престъпление или в пласиране на наркотици. Той отива в затвора, а Елена ще го разлюби и край.
- Не! -изкрещя Мария. - Ти няма да провалиш бъдещето на Асен! Само през трупа ми!
- Но ти не го ли искаш? Нима ще оставиш Елена в ръцете му за да разбиеш нейното? - изуми се Стефан.
Мария не каза нищо. Хвърли му гневен поглед и напусна хола.
Пред таксито Асен привлече Елена към себе си и я целуна нежно по устните.
- Родителите ми те харесаха.
- Кога ще кажем, че сключихме брак?
- В неделя. Преди да тръгнем за летището.
- А за детето?
- Нека да им дадем малко време. Мисля, че две радостни новини ще им дойдат твърде много.
- Добре, скъпа, ти решаваш.
Асен отново я целуна. Този път целувката беше страстна и продължи дълго, а от небето огромната луна им се усмихна одобрително.

добавена на 17.07.2009, 03:59