НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Донко Найденов > "Загадката на "странните дни""

Глава 5

Двадесет и пети юли бе епилогът! Тогава извършихме екзорсисткия ритуал. Това е ритуал за прогонване на духовете. На този ден светът ни показа най-черното, брутално и изродено свое лице. Това ни накара да се впуснем в стремителен бяг към спасението, въпреки стоката, животните и градините, които притежавахме. Това, което ни се случи на този ден, е толкова ужасно и богохулно, че едва ли ще мога да го опиша с цялата му тежест.

На двадесет и пети юли, в шестнадесет и тридесет дойде екзорсистът Отец Кирил. Той носеше със себе само една малка чанта. Когато го заведохме до епицентъра на събитията, той каза:
- Усещам отрицателна енергия. Аз от дълго време се занимавам с екзорсизъм и вече мога да усетя лошата енергия. Ние заковахме парцалите за стените на кочината и ги напръскахме със светена вода. След това застанахме на около метър от кочината. След малко отвътре се чу рев и нещо невидимо заблъска по стените. Ние се отдръпнахме стреснати, но Отец Кирил ни каза:
- Не се страхувайте. Духовете не понасят светена вода. Получава се нещо като болка при евентуално съприкосновение.
- Ще се опитаме да не се страхуваме - отговорих малко иронично.
- Знам, че е страшно и ви предупреждавам, че ще станете свидетели на страховити неща. Но само ме слушайте и всичко ще бъде наред.
Отец Кирил извади кръста си:
- Извадете кръстовете и ги дръжте така, както аз го правя.
Той държеше кръста недалеч от лицето си, горе-долу на височината на главата. Ние направихме същото. После извади шишето със светена вода и пръсна малко в кочината. Чу се съскане! Отново рев! Блъскане!
- Кой си ти? Какво искаш от хората?
... дуууууум... дуууууум... дуууууум...
- О, изчадие на Ада, о, проклетий демоне, напусни това място...
... дууууум... - нещо удари вътре в кочината. Още един оглушителен рев!
- ... остави това семейство на мира...
... дуууууум... - чух тряскане на дъски. Стон, наподобяващ клане на животно, но много по-силен!
- ... напусни земята, напусни света на живите, Отиди в Ада, там, откъдето идваш...
Последва канонада от удари по стените на кочината. Отново започнаха сатанинските ревове, същите, които така дълбоко се набиваха в мозъка ми.
Невидимият враг беше разярен.
- Виж Кръста Божий! Този кръст ни защитава и ти не можеш да ни сториш нищо!
... трясссс... - дясната стена, която беше границата с другата кочина, се строши. След това дъските се отделиха от земята и започнаха да се въртят в кръг.
... - Бог е с нас. Бог е в сърцата ни и ни защитава. Аз, от името на Господ Бог, свещеният наш Учител, ти заповядвам: ВЪРНИ СЕ ТАМ, ОТКЪДЕТО СИ ДОШЪЛ!
... трясссс... - лявата стена се строши ... трясссс - предната стена с вратата също. Всичко започна да лети във въздуха с някакви хаотични движения.
Греди, летви, гвоздеи се премятаха, блъскаха, чупеха.
Една дъска мина на милиметри от главата ми. Друга удари Отец Кирил, Трета удари майка. Две греди минаха над главите ни.
- Сприииии... - всичко хвърчеше и се трошеше. Една летва ме удари по корема. Аз се наведох.
- Сприииии... - една греда удари татко.
- Сприии... сприиии... сприиии... - беше насочил кръста към урагана.
Изведнъж всичко спря. Гредите и летвите се стовариха на пода. Ние бяхме приклекнали на земята, държайки се по ударените места с едната ръка. С другата държахме кръстовете.
- Време е за пауза. По-опасно е, отколкото очаквах.
- Но ти го накара да спре! - извика татко
- Така е, но като е спрял, нищо не мога да направя. Ако искаме да го прогоним, ще трябва да го предизвикаме отново - задъхано отвърна екзорсистът.
- И все пак може ли да се разбере откъде идва този демон?
- Ако той пожелае да научите, ще научите. Може би някой дух не е намерил покой. Но не знам чий. Не знам и дали е човешки, прекалено е див и необуздан. За пръв път попадам на такъв звяр.
Ние седнахме на земята. Сега вече виждахме щетите, които нещото бе направило. Кочината беше цялата потрошена, а частите от нея бяха разпръснати по цялата околност.
Майка отиде до вкъщи и след малко се върна с цял плик филии с лютеница и салата.
- Това е за подкрепа - каза тя.
Хапнахме малко, колкото да се подсилим и се приготвихме.
- Да започваме - обяви свещеникът. Той взе светената вода, приближи се до кочината и напръска почернялата кръв по пода. Тя започна да кипи и да съска. В този миг нещо блъсна Отец Кирил и той отскочи назад като се блъсна в нас. Чу се пронизителен вой. Животните в двора зареваха уплашено...
В това време чух, че външната врата се отвори и влязоха няколко от съседите - Ачо Торлака, баба Дорка, дядо Стефан, Вита Манова и кмета. Като се приближиха Ачо се провикна:
- Какво става тук, само... - и млъкна като видя екзорсиста, ние с кръстовете и невидимия звяр, който местеше гредите и дъските. През това време отец Кирил беше насочил кръста срещу надигащия се ураган и говореше нещо неразбираемо. Пукот!! Рев!! Съседите бяха зяпнали с отворени усти! Чу се силен дрезгав звук, подобен на грачене!
Отец Кирил изреждаше неразбираемите слова, които ми приличаха на заклинания. Кипящата черна кръв по пода сега започна да се видоизменя - ставаше хем течна, хем на някакви бучки, хем приличаше на гъста каша.
... дууууум... дууууум... - нещото биеше по стените и на другата кочина. Те се чупеха. Дъските по пода започнаха да се надигат. Невидимият полтъргайст удряше и керемидите и гредите на навеса, който покриваше кочините. Ревът, който издаваше, беше неописуемо силен и зловещ. Чувах, че Отеца говори:
- ... доброто ще победи злото, Бог ще победи сатаната...
.. .дууууум... дууууум... - страховит сатанински рев, грачене, нещо като човешки говор. Между тях откъм двора се чуваха цвилене на кобила, рев на свиня, кудкудякане на кокошки...
Подът се надигна и се разцепи по средата, сякаш имаше нещо живо под него. Огромна земна маса изригна отдолу, удари се в керемидения покрив и рикошира. Едно камъче ме удари по главата, пръст влезе в очите ми. Аз паднах на земята и затърках очите. Положението беше абсолютно неконтролируемо. Чувах екзорсистът да вика:
- ... сприиии, сприиии, сприиии...
Всичко беше утихнало. Чичо беше при мен и ми помагаше да стана. Видях, че и татко беше на земята и се държеше за ръката. Майка се беше навела над него. Иво и леля бяха един до друг и се подкрепяха взаимно, успокоявани от Отец Кирил, който от своя страна се държеше за корема. Погледнах назад - бяха дошли още хора и ни наблюдаваха изумени, без да се приближат. Майка и леля отидоха при тях и им обясняваха разпалено. Свещеникът се приближи до мен, потупа ме по гърба и рече:
- Още малко. Приклещили сме го, но е много агресивен. След малко, когато започнем пак, ще стоим по-далече.
После спомена същото и на останалите.
Идваха още и още хора. Баба Дорка ме извика и ме попита как съм:
- Страх ни е, няма какво да ви лъжа. Вижте какво се случва.
Тя се разплака и занарежда:
- Ееех, как може да се случи нещо такова на толкова добро семейство. Що не казахте по-рано? Дано всичко мине. Спокойно, сине, попът си знае работата. Ще оправи нещата.
- Всичко ще бъде наред. Вярваме го - изрекох аз пред любопитните и уплашени погледи, въпреки че целия треперех.
- Росене, идвай - извика Иво. Вече се бяха събрали пред руините на кочината.
- Малко по-далече - чух да казва екзорсистът - може да стане опасно. Вземете по една врата или някаква платформа, за да се защитите.
Ритуалът започна. Този път Отецът започна с молитвата "Отче наш...". Ние затаихме дъх в трескаво очакване. След това продължи:
- Кой си ти? Какво си ти? Дай ни знак! Можем да ти помогнем, ако ни дадеш възможност!
... - дуууууум... дууууум... дууууум...
- Ти си мъртъв. Ти трябва да оставиш света на живите и да се пренесеш в света на мъртвите. Остави живите на мира...
Отново изригна земна маса. Разнесе се нетърпимо зловоние. Дяволският рев отново започна. Чуха се цвилене на кобила, грухтене на свиня, мякане на кози. Керемидите започнаха да се трошат, външната тоалетна се разклати от невидими сили. Части от греди и дъски летяха напосоки. Полтъргайстът вилнееше със страшна сила! Бях взел изхвърлена врата от стар скрин, която ми осигуряваше защита поне засега. Част от греда се удари във защитата ми.
- ... доброто ще победи злото, слънцето ще победи мрака...
... дуууууууууммм...
Мощен взрив ни разтърси. На покрива беше зейнала огромна дупка. Части от керемиди и дъски удариха по покрива на навеса. Лумна огън! Кипящата кръв започна да се изпарява. Черните пари придобиваха някакъв образ.
- ... върви си, чедо на дявола, махни се от нас, о, проклетий демоне...
... дууууууууммм... - още един взрив! Почти половината покрив на малкото дворче бе отнесен, външната тоалетна съборена.
- Пазете се! - извика някой. В този миг части от покрива се посипаха пред нас.
Нещото вилнееше безкомпромисно. Камъни, керемиди, летви, дъски играеха в зловещ танц на ужаса. Огънят се разстилаше по пода на разрушените кочини.
От парата на кръвта във въздуха се образува лице с неясни очертания. Парата се смеси с дима от огъня като се оформи нещо страховито - огромно, черно, асиметрично лице, две очи с неправилни форми, нещо с почти елипсовидна форма на мястото на устата. Приличаше на някои от чудовищата от филмите на ужасите. Не можах да го сравня с нищо реално. Сатанинският рев идваше от там. Аз изревах от стрес, страх и ужас!
... дууууууумммм... .дууууууууумммм... дууууууууммм...
Канонада от взривове!!! Входът и стените на третата кошара бяха отнесени. Две от четирите подпорни греди на навеса също! Стената на дърварника на втората кошара беше паднал. Огънят гореше със заплашителни размери. Чувах зад мен уплашените писъци на събралите се жители на селото. Огромното лице на ужаса бавно се издигаше и ревеше зверски, като заклан лъв, като изригващ вулкан. Смрадта стана непоносима. Миришеше на мърша, на земя, на смърт! В този рев обаче се долавяше нотка на отчаяние, която забелязах, въпреки парализиращия страх.
... дуууууууумммм... - целият покрив на навеса литна във въздуха...
Пазете се!! Бягайте!! - викаше някой. Аз поставих вратата на скрина над главата и отстъпих назад. Части от покрива паднаха отгоре.
- ... напусни, иди си, изчадие адово... - чувах свещеника, който бе поставил хранилката на кокошките над главата си и отстъпваше назад.
- Бягайте през вратата!! Тук е страшно!
- Всички назад! Бързо!
Какафонията беше ужасна. Взрив след взрив! Смрад! Дяволски звуци! Все едно самият сатана беше слязъл на земята и ни приветстваше към свещена война. Огънят вече се издигаше над кошарите. Някъде нависоко в дима виждах зловещия образ, от който се разнасяше постоянно отдалечаващия се злокобен рев! Около него имаше искри и пукотевици, които наподобяваха светкавици и гръмотевици. Една искра удари втория етаж на кошарата и сеното горе се запали. Друга разтресе едно от дърветата в градината. Автомобилът избухна със страхотен гръм, отнасяйки дървения гараж и една стена на третата кошара.
Аз побягнах заедно с другите към вратата за вътрешния двор, която се беше задръстила от хора. Явно много жители на селото са дошли тук. Сега всеки се спасяваше както може. Имаше и такива, които стояха, гледайки невярващи към зрелището и пречеха на движението. Отгоре падаха всякакви предмети, като нещо беше ударило една баба и я беше повалило. Двама я теглеха.
Торнадо бушуваше, вулкан изригваше, земетресение тресеше, пожар лумтеше. Дворът се беше превърнал в арена на ужасите. Горящи греди се мятаха и въртяха, огромни камъни изригваха от земята като гейзери, носещи със себе си пръст. Двете кошари горяха с див, бесен огън. Нависоко, над всичко това, огромно призрачно лице, обвито със светещ ореол от искри, ревеше с неистов вой.
Когато влетях в тясната врата и излязох на вътрешния двор, се втурнах заедно със всички навън. Сега забелязах, че се е стъмнило. Значи ритуалът е продължил близо пет часа. Излязох от двора на къщата и побягнах . Видях, че някъде преди мен бяга Иво. Бягахме към спасението. Чух отнякъде гласа на Майка:
- Росенееее, Ивоооо, къде стеееее!!!
- Тук смееее - извиках и същото време видях майка и татко някъде зад мен. Замахнах с ръце в мрака, който бе осветен от пожара.
Бягахме към площада. Задъхани и изморени, ние не продумвахме. Чух отстрани Отец Кирил да вика:
- Духът е изгонен, може да се приберете спокойно!
Но нито аз, нито майка, татко и брат ми нямахме намерение да се връщаме. Леля и чичо се присъединиха към нас, Пред нас бягаха и други хора, след нас също. Отпред се чу цвилене на кобила, рев на свиня. Около нас кокошки кудкудякаха. Навярно някой добър човек бе решил да пусне нашите животни на свобода, вместо да останат забравени в онова прокълнато място.
Спряхме на площада. Бяхме само семейството ми, чичо, леля, екзорсистът, баба Дорка и още трима човека. Седнахме задъхани и изтощени. Баба Дорка се приближи до на и ни каза:
- Тази вечер ще спите при мен.
Татко само и отвърна:
- Благодаря ти!
Когато се успокоихме малко, решихме да поговорим със Отеца. Разплатихме му се и му благодарихме за риска, който пое с нас. Той ни отговори, че за него това е дълг и обича да помага на хората. Все пак го попитахме:
- На какво може да се дължи това?
- Вероятно на нещо, случило се в миналото. В повечето случаи това е причината.
- Какво може да е това нещо? Може би си разбрал, докато извършваше ритуала.
- Вие казахте, че в миналото се е случило нещо, което е свързано със свиня. Може би това е предизвикало този демон. Днес не общувах с човешки дух. С човешкия дух мога да се разбера по-добре.
- А има ли с какво да се прибереш? Ако нямаш, ела у нас. Има много легла. - предложи услугите си гостоприемната баба Дорка
- Благодаря, но аз съм с колата. Паркирах я ето тук, на площада, за всеки случай.
Тази нощ спахме у баба Дорка. Аз спах дълбоко и непробудно. На сутринта събрахме джобните си пари, за да се качим на автобуса. На отиване към спирката погледнахме отново към къщата. Зловещите руини от кошарите стърчаха като черни надгробни паметници. През нощта в просъница бях чул пожарна, вероятно са гасили пожара тук. Когато се качихме на автобуса за Белоградчик, си дадохме дума, че никога повече няма да стъпваме тук.

добавена на 07.03.2010, 06:50

«предишна глава

следваща глава »