НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Някога кучетата можели да говорят"

Глава 3.

На третата нощ от пътуването двама души стояха на пост край кервана Бяха седнали край малък огън, на една по-висока дюна, за да виждат целия лагер и си приказваха.
- ... ееех, дано Аллах даде бащата на Джамила да ме хареса и да ми я даде за жена. - завърши разказа си единият от тях – голобрад юношата и въздъхна.
- Хм, - каза другият, който бе всъщност търговецът в шарени дрехи - никак няма да ти е лесно. Вълната сега е с ниска цена, пък и разбойници се навъдиха много. Грабят каквото им падне.
- Знам, - сведе очи момчето, което се казваше Ахмед – но освен с вълна, с друго не мога да търгувам. Цяла година работих за трима, все Джамила ми беше пред очите. Дано Аллах даде, да получа добри пари за моята стока!
- Хм, - търговецът замислено ровеше с една пръчка в огъня – Аллах си знае работата... Ти... спал ли си с жена?
Ахмед се възмути съвсем искрено
- Какво говорите! Джамила ще ми бъде първата ... и последната! За нея се пазя.
- Похвално, похвално... – усмихна се търговецът
За миг на Ахмед му се стори, че този човек е самият дявол, но после реши, че отблясъците от огъня са придали такъв сатанински вид на усмивката му.
- Ахмед, - започна колебливо търговецът – Чувал ли си някога за Лунния град?
- Не.
- Да, не е чудно – за този град знаят малцина. Ти ми харесваш, Ахмед, и много ми се иска да ти помогна. Затова ще ти разкажа за Лунния град.
Ахмед изтръпна от този поглед, но не сведе очи. Неговата невинност бе толкова истинска, че мракът, който струеше от бездната на очите срещу него не можеше да я затъмни. Търговецът започна разказа си.
Лунният град е затрупан под пясъците на пустинята. Затрупан е дълбоко – никой не може да го достигне. Много богатства има в него, но там си лежат, недокоснати хиляди години. Много смелчаци са се опитвали да го намерят и са го намирали, но никой не е взел нищо от него. Всички са останали там и пясъците са ги затрупали.
Търговецът спря за малко, за да разрови въглените и продължи.
- Има определени периоди от време, през които Лунният град се освобождава от пясъците. Но това се случва много рядко – веднъж на триста години и то само през нощта, когато луната е пълна. В три поредни нощи човек може да влезе в Лунния град.
- И знаеш ли, Ахмед, - търговецът се наведе напред, за да се взре по-внимателно в очите на момчето – аз знам как човек може да влезе там и да излезе безпрепятствено.
- Как?
- В Лунния град може да влезе само юноша, недокосвал жена, юноша с чисти помисли и чисто сърце. Влюбен юноша, като теб, Ахмед...
- Защо ми разказвате всичко това? – запита Ахмед, уплашен без сам да знае защо.
- Защото аз знам къде се намира Лунния град, Ахмед. И той е съвсем наблизо. И точно по това време сигурно пясъците са се отдръпнали от него. Сега е последната от трите нощи, в които той е открит.
- Какво ми предлагате? – Ахмед имаше чувството, че говори със змия
- Предлагам ти да отидем там, Ахмед. Ще те направя приказно богат. Джамила ще бъде твоя, Ахмед. Баща и ще ти я даде без да се замисля!
- А-а-а-ми керванът? – Ахмед започна да заеква от вълнение – Как ще го оставим?
- До сутринта ще сме се върнали. Вярвай ми! Аз не съм обикновен търговец, Ахмед. Мога много неща. Виж!
И пред очите на слисания юноша търговецът се промени коренно – пъстрите му дрехи се превърнаха в катранено черни, ръцете му станаха сухи и на тях израснаха дълги криви нокти. Както си седеше със скръстени крака, търговецът полетя във въздуха. Издигна се над земята на един човешки бой.
- Вярваш ли ми, Ахмед? – запита чародеят от височината на която се намираше
Ахмед вдигна ръка пред лицето си. Този човек го ужасяваше. Трябваше да се махне от него. Той стана и понечи да побегне към лагера на спящите керванджии, но невидима ръка го стисна в шепата си и го вдигна във въздуха.
- Помисли си добре, Ахмед! Предлагам ти да станеш богат или да умреш! Кое предпочиташ?
Ахмед се гърчеше от болка.
- Обещавате ли, - Ахмед говореше с мъка поради липсата на въздух в белите си дробове - че на кервана няма да се случи нищо лошо?
- Имаш думата ми!
- Добре...
Търговецът отпусна хватката си и Ахмед тупна на пясъка, останал без дъх. Всички кости го боляха.
- Първо обаче трябва да вземем тоягата, която ни дадоха да изхвърлим – каза търговецът, който отново бе слязъл на земята и сега стоеше до Ахмед, и с нетърпение го чакаше да се съвземе.
- За какво ни е тази прокълната тояга? – запита Ахмед, след като се изправи и изтупа от пясъка.
- Ще видиш.
Двамата крадешком се промъкнаха до струпаните денкове със стока и бързо намериха това, което търсят. Тоягата бе внимателно увита в ленено платно и се виждаше ясно дори и в мрака на пустинята.
- Вземи я ти. – каза търговецът на Ахмед
- Защо аз? – запита младежът
- Така трябва! – изсъска търговецът в мрака – Побързай!
Ахмед се подчини. После двамата се отдалечиха малко встрани от лагера. Търговецът пооправи дрехите си.
- Сега се приготви малко да полетиш. – каза той на Ахмед - Не шавай много, защото ще летим нависоко и мога да те изтърва. Дръж тоягата здраво!
Ахмед усети, как гигантската шепа го подхвана отново и двамата с търговеца бързо започнаха да се издигат над пясъците. Лагерът се виждаше като на длан. Ставаше все по-малък и все по-малък... докато се изгуби от поглед. Полетяха напред.

добавена на 21.11.2006, 09:59

«предишна глава

следваща глава »