ЧАСТ I (4)
ХІI
По - късно следобед отново се чух с Адам и той ми каза, че е свободен и иска да се видим. Побързах да отворя, когато чух звънеца на вратата.
- Здрасти, скъпи! - Почти веднага се метнах на врата на Адам, който ме дари с продължителна целувка.
- Как си, бебчо?
- Когато си тук, се чувствам прекрасно.
- Това е за теб. Направих го набързо преди да дойда. - С изненада видях, че е една хартиена роза. - Извинявай, ще ти купя истинска, но просто предпочетох да те видя по -бързо.
Целунах го силно.
- Благодаря ти. Истинските цветя увяхват. Толкова е хубава!
Не можах да прикрия радостта си. Струваше ми се толкова мил жест, че е мислил за мен и направил една розичка - малък но символичен жест.
- Малко е нескопосана и краищата са...
- Скъпи, перфектна е.
Лицето му се озари.
- Трябва да празнуваме.
- За какво?
- Програмата ти ни е защитила от някакъв неизвестен хакер.
- Сериозно!?
- Да, опитали са се да ни измъкнат всичката информация, но не са успели... благодарение на теб.
Отново ме целуна и ме повдигна.
- Радвам се.
- Къде искаш да отидем?
- Хм... "Джони и Гейл".
Той се усмихна и ме пусна на земята. Взех си якето и тръгнахме към колата.
- Никол...
Този мъжки глас ме накара да спра. Обърнах се и сърцето ми се сви.
- Какво искаш, Джейсън?
- Аз нищо, но Джейн иска да говори с теб.
- Нямам какво да кажа на Джейн.
- Става дума за проекта и мисля, че знаеш какво имам предвид.
- Не, не знам. Вие двамата ме отстранихте от него, как бих могла да знам.
- Никол, кой е той? - Адам ме прегърна.
- Един глупак.
- Ще си имаш неприятности.
- Не ми пука!
В този момент осъзнах, че наистина не ме интересуваше. Спрях за минута поразена от истината на думите ми - обичах Адам и в момента Джейн ми се виждаше като досадна пречка, с която трябваше да се сблъскам, но щеше да бъде друг път. Не исках да се отделям от Адам.
- Не казвай, че не съм те предупредил.
- Ей, приятел, защо не се разкараш.
Усетих, че Адам се беше ядосал. Не трябваше да се забърква.
- Това, че я чукаш, не ти дава право да се месиш.
И преди да разбера Адам му се нахвърли и го удари няколко пъти. Застанах между тях в опит да ги разтърва.
- И двамата престанете! Достатъчно... . Джейсън кажи на Джейн, че ще мина през офиса. А сега ме остави намира.
- Ще загазиш.
- Както ти казах, не ме интересува.
Качих се в колата с Адам и потеглихме.
- Кой беше този? Колега?
- Да. Най - досадния. Заради него ме отстраниха от проекта.
- А Джейн какво иска от теб?
- Не успяха без мен и сега е бясна. Не знам защо е решила защо точно аз трябва да съм виновната за това.
- Това е нелепо.
Въздъхнах, всъщност знаех точно защо търсеше мен и имаше право.
- Това е Джейн. Няма да се откаже, докато не накаже някого.
- Как работиш за такъв човек?
- Тя ми даде всичко. Работата е страхотна.
- Може би си права, но струва ли си?
Погледнах го и се замислих. Струваше ли си наистина?
- Много скоро ще разбера.
- Пак тази твоя загадъчност. Знаеш ли, имам чувството, че си две жени... .
- Какво имаш предвид?
- В един момент си толкова импулсивна и казваш каквото ти е на устата, а в друг момент си толкова загадъчна и мистериозна. Като например в началото се държеше студено, излъчваше сексапил и говореше с прелъстителен тон.
- Искаш да кажеш, че сега не съм секси!?
- Не. - Той се засмя. - Сега пак си секси, но преобладава един твой особен чар, който те прави мила и засмяна.
- Хм...
- Не ме разбирай погрешно, така те харесвам повече.
-Сериозно ли?
- Да. Пристигнахме.
Замислих се над думите му. Нима беше прав? Не проумявах какво бях направила да го наведа на тази мисъл. Реших да поговоря с Даян, но сега исках да се отдам напълно на Адам.
- И какво точно ми е по - различното? - Не можех да оставя темата.
- Какво да ти кажа... .в главата са ми запечатани два образа. - Адам въздъхна.
- Какви са? Хайде, кажи ми, не искам да ти вадя думите.
- Какво да ти кажа. Първият образ е онази вечер в дискотеката, когато беше облечена с червената рокля... изглеждаше като богиня, слязла на земята да заслепи нас простосмъртните и да ни покаже колко сме жалки...
Едва преглътнах.
- А вторият?
- На добродушната, засмяна и импулсивна Никол, която се радва на направено хартиено цвете...
Разбрах какво имаше предвид. Събрах смелост и зададох въпроса си.
- Коя харесваш повече?
Адам ме погледна и ме целуна.
- Хубав ден, не мислиш ли?
Ударих го.
- Отговори ми... моля те.
Погледите ни се срещнаха и той се усмихна.
- Втората... .защото може би само втората би рискувала всичко за мен.
- Как можех да го твърдиш, при положение че ме познаваш от месец.
- Има малки неща, които издават човек. Независимо колко се преструва, тези малки неща, било изречена дума, направен жест или изражение на лицето, показват какъв всъщност си. Човек не може да ги фалшифицира.
Погледнах го и едва удържах сълзите си. Коя бях всъщност? Бях отбягвала този въпрос, защото нямах отговор. Нима беше възможно човек, който ме познава от месец да ме познава по - добре от самата мен? Щом като беше така, тогава щях да отдам всичко от себе си наистина. Прекарах невероятна вечер, забравила за абсолютно всичко. Последствията щях да ги понеса после.
XІII
Когато се събудих сутринта, видях, че Никол беше станала. На шкафчето забелязах лист и го взех.
"Отивам до магазина да купя нещо за закуска. Връщам се след малко. Обичам те."
Усмихнах се и влязох да си взема душ. Бях толкова щастлив, че реших да се обадя и да им кажа, че днес няма да се появя в офиса. Звъннах на секретарката и й дадох инструкции. Зачудих се какво ли толкова се бави Никол? Магазинът беше на две крачки. В този момент телефонът ми иззвъня.
- Ало.
- Адам Грифин?
- Да.
- От къде познавате Никол Филипс?
- Защо? - Сърцето ми се сви.
- Беше намерена пребита почти до смърт на улицата. Съжалявам. Бяхте на бързо набиране и затова звъннахме на вас. Не знаем дали ще успее да оживее, затова елате възможно най - бързо.
Сърцето ми запрепуска като лудо.
- В коя болница е?
В момента, в който разбрах името на болницата затворих бесен и изтичах до колата. Подкарах я бързо, нехаещ за светофарите. Молех се само Никол да оживее.
добавена на 20.08.2010, 15:50
«предишна глава следваща глава »
|