ЧАСТ ІІ (3)
VI
Два дена по - късно Даян се усмихна и ме погледна.
- Мисля, че е време за следващите промени.
Беше към един и двете обядвахме.
- Какви са те? - Оставих вилицата и я погледнах.
- Козметик, фризьор и маникюрист.
- Мислех, че този момент няма да дойде. - Усмихнах се и отхапах от хляба.
- Хайде тогава да тръгваме. Запазила съм часове за всичко.
- Обичам те.
Влязохме в голямо козметично студио и ако Даян не ме беше хванала за ръката, щях да побягна. Първо минахме през маникюристката. С любопитство я наблюдавах как полира ноктите ми, след което ги оформи с пила. Изнервих се на постоянните й мърморения как може някой да не се грижи за ноктите си. Да не би да бях Барби, че да се очакваше да го правя. Въпреки неприязънта си към нея, приех съветите й и обещах да ги следвам. Но облекчението дойде едва когато ми каза, че съм готова.
- Хайде, Никол, време е да оправим косата ти. - Даян ми се усмихна.
- Маникюрът всъщност се получи добре.
- Недей да звучиш толкова изненадана. Това е най - обикновена грижа за ноктите.
- Да, ще взема наистина да я послушам. По- късно ще минем да си купя от тези... лакове.
Вместо отговор Даян само се разсмя.
- Хайде да отиваме при Джулиан.
Седнах на стола и се настаних удобно.
- Даян, какво е това, което си ми довела!? Никога не си падала толкова ниско.
- Слушай какво, защо не си затвориш устата и не свършиш единственото, което умееш. - Този определено не го харесвах.
- А ти, защо не си сложиш чувал на главата и не си прехапеш езика.
- Окей, защо не млъкнете и двамата. Никол, той е прав, косата ти е ужасна, но съм сигурна, че Джулиан е специалист и ще се справи с проблема. Или греша, Джулиан?
Тя сложи леко ръка на рамото му и му се усмихна. Трябваше да се науча да съм като нея. Беше много добра.
- Не, не Даян.
Той изми косата ми и се зае да я подстригва. Каза, че ми слага нещо, но тъй като не разбрах за какво става въпрос, Даян обеща да се заеме с купуването му. Боядиса косата ми в черно и когато я изправи, изглеждаше великолепно.
- Уау, ти наистина си гений!
- Ха, мерси, че казваш очевидното.
- Извинявай, Джулиан. Започнахме зле, но какво ще кажеш за ново начало?
Усмихнах му се леко и си подадох ръката. Той се замисли, след което я стисна и се усмихна.
- Даян ще ти каже лосионите, които трябва да ползваш. И да не си посмяла да дойдеш отново с онова гнездо.
Засмях се.
- Дадено.
- Е, благодаря ти, Джулиан. Никол, остана козметика.
Станах с неохота от удобния стол и тръгнах след Даян. Но се оказа, че ме чака удобно легло и масаж на лицето. Затворих очи и се отпуснах. Животът ми в този момент беше прекрасен.
- Никол... събуди се!
- А, какво?
- Ти наистина ли заспа?
- Не!
- Хайде.
Когато влязохме в колата, въздъхнах.
- Какъв ден.
- Да, доста се промени. Но не е достатъчно.
- Какво имаш предвид?
- Че трябва да станеш по - женствена, Никол! Не знаеш нищо за гримове, не знаеш как да си правиш косата, нито ноктите, нито пък как да се грижиш за лицето си! Слушай какво ще направим. Ще накупим от всички марки лосиони и гримове и ще ги изпробваш.
- Не мога ли просто да използвам един вид?
- Нe, трябва да имаш мнение.
Прекарахме един доста уморителен следобед, в който дадохме около 500 $ за козметика. Когато се прибрахме, ги наредих на един рафт и се усмихнах на Даян.
- Чувствам се уморена, но и превъзходно.
- Да, така е. Колко е часът?
- 8.
- Хайде да те облечем.
- Добре.
Тя се усмихна на себе си, след което влязохме в гардероба и Даян започна да се оглежда.
- Даян, бих ли могла да облека това?
Взех една блуза и я положих на себе си.
- Изглежда добре. А с какво отдолу?
Отиде до рафтовете и взе един панталон.
- Да, изглежда добре.
- Перфектно. Обличай се.
Послушно се съблякох и сложих избраните дрехи.
- Стоят ми много добре.
- В действителност изглеждаш супер. Грим? Коса?
- Сядам.
Когато Даян приключи и се погледнах в огледалото, останах изумена. Черната ми коса падаше леко върху раменете ми, а новият ми бретон послушно беше заел място, придавайки ми сексапил, който за първи път виждах в себе си. Усмихнах се и вече изглеждах идеално. Единствено очите бяха останали от предишната Никол.
- Готова си. А, още нещо...
Тя ми подаде обувки на висок ток и се усмихна.
- Не мисля...
- Никакво противопоставяне.
Въздъхнах и ги взех.
- Ти какво ще облечеш?
- Това.
Тя направи жест към облеклото, което носеше. Беше по дънки и тениска, имаше само спирала и червило, косата й беше вързана. Обикновено това беше домашно облекло.
- Не разбирам.
- Тази вечер ще играя ролята на задръстената приятелка, а ти ще привличаш. Да видим как ще се справиш с отказите.
Усмихна се и взе ключовете.
- Ще бъде интересна вечер.
- О, определено.
Отидохме в друг бар и си поръчахме. Изпробвахме коктейли с екзотични имена, кой от кой с по - ужасен вкус. Но поне беше весело, до момента, в който се появи първият досадник.
- Здравейте , дами, как сте?
- Добре сме. - Усетих леко изчервяване.
- Кукло, искаш ли да танцуваме?
- Мм, не танцувам преди да съм се отпуснала.
- Какво пиеш, ще ти поръчам още едно.
- Green forest. Но не искам от същото, виждаш ли с приятелката ми решихме тази вечер да изпробваме различни коктейли, за да си харесаме, но засега най - доволна останах от мартинито с три маслини, а пък тя... .
Мъжът се смръщи и си тръгна.
- Добра работа. - Даян се разсмя.
- Млъкни.
Присвих очи и я изгледах злобно. В този момент се приближи друг, но за мое изненадване се приближи до Даян. Нима мъжете харесваха жени в спортен вид? Заслушах се в разговора им.
- Сладурано, какво ще кажеш да те черпя нещо? Кажи какво искаш?
- Много си мил, но мисля, че пиенето ми дойде в малко повече тази вечер. - Тя прокара леко ръка по рамото му, надолу до лакътя.
- Какво ще кажеш тогава само да танцуваме?
- С удоволствие, но може би някоя друга вечер. Много си сладък, но просто не мога да оставя приятелката си сама. Скъса с приятеля си и е много разстроена.
Мъжът ме изгледа и после погледна отново Даян.
- Утре пак ще съм тук, ако решиш да излезеш без... нея... . обади ми се. Ще си прекараме чудесно. - Той й подаде листче, явно с телефонния си номер.
- Непременно, беше ми приятно... Джордж. - Тя му се усмихна и го целуна по бузата, казвайки му нещо. Той се усмихна и си тръгна.
- Как го правиш?
- Никой не обича истината. Затова го излъгваш деликатно.
- Това не е за мен.
Малко по - късно друг реши да си пробва късмета с мен. Дойде наперен и ме погледна.
- Здрасти, красавице. Как си?
- Добре съм.
- Изглеждаш ми самотна. Искаш ли да ти правя компания?
- Извинявай, как ти беше името... а да не го каза. Знам, трудно е да мислиш с една мозъчна клетка. И кое ти дава основание да ме наричаш самотна? Знаеш ли, жена като мен може да има всеки когото си пожелае. Така че, кое те кара да мислиш, че ще избера точно теб? - Мъжът ме гледаше объркано. - Информацията ли ти дойде в повече? Защо не се върнеш на мястото си и не помислиш над това? Чао.
Обърнах се към Даян, която ме гледаше объркано.
- Уау, впечатлена съм. Откъде се взе това? - Вдигнах рамене. - Но това го запази, ако някой те обиди. Не забравяй да си деликатна.
Двете продължихме да опитваме коктейли и да си говорим, но до края на вечерта никой друг не дойде при нас и към 3 си тръгнахме.
VII
На другия ден, когато станах Даян отново беше будна.
- Как успяваш да ставаш толкова рано?
- С години опит, мила.
- Хм, дано и аз да свикна, защото всеки ден започнах да ставам по обяд.
- Няма нищо лошо. И без това довечера пак ще сме навън.
- Какво!?
- Да, трябва да се научиш да се държиш подобаващо.
- Но как?
- За да имаш успех, трябва да започнеш да мислиш като една от нас. Да се запитваш всеки път какво би било секси, какво бих казала аз. Чувала си ме как говоря. Опитвай се да повтаряш.
- Всеки път ли ще става така?
- Не, само първите пъти. След това думите ще идват сами.
- Хм, не мога да си представя да говоря като теб.
- Повярвай ми, малко ти трябва още.
- Добре, а сега какво ще кажеш да отидем да хапнем някъде.
- Съгласна съм.
Двете отидохме в ресторанта, а аз не откъсвах поглед от нея. Опитах се да запомня всичко, но не знаех дали ще успея да го изкопирам. Вечерта щях да се пробвам. След като се наобядвахме, прекарахме следобеда в обикаляне по магазините. Но когато стана време да се приготвяме, се стъписах. Не знаех какво да облека. Постоях известно време и взех една туника, която ми беше станала любима и един сив панталон. Гримирах се набързо и след като получих корекции от Даян, двете се озовахме в любимия ни бар с чаша от любимото ми ябълково мартини.
- Не забравяй какво си говорехме.
- Ще се постарая, но трудно ще стана като теб, Даян.
- Да те видим в действие. Наздраве.
Започнахме да оглеждаме мишените и много скоро една ме загледа.
- Даян, виж го онзи - има страхотни сини очи.
- Определено ти е хвърлил око. Внимавай, не оплесквай нещата. Разкарай го деликатно.
Усетих как сърцето ми ускори, когато мъжът се приближи до мен.
- Как си, кукло?
- Добре, какво пиеш?
- Бърбън с джин и тоник. Виждам, че харесваш ябълковото мартини. - Усмихна ми се леко и ми намигна. Беше хубав, докато не си отвори устата. Поех си бавно въздух и си припомних думите не Даян, която ме наблюдаваше от края на масата.
- Така е.
- Какво ще кажеш да танцуваме?
- Много си мил, но... - Направих му знак да се приближи и сложих леко ръка върху рамото му. - приятелката ми е в голяма депресия. Сутринта скъса с приятеля си и не мога да я оставя сама.
- Добра приятелка си. Какво ще кажеш да те черпя?
- Ужасно си мил. - Погалих го по бузата. - Но тя е тази, която ще се напива тази вечер.
- Е, добре тогава. Ако си промениш решението, аз съм на бара.
- Може да я прибера скоро и ще те търся. - Усмихнах му се привлекателно и отпих от мартинито.
- Чао, прекрасна.
Когато се отдалечи смъкнах усмивката си от лицето и въздъхнах.
- Винаги ли трябва да се държа като надрусана с такива малоумни същества?
- Мила, всички са такива. Въпросът е да съумяваш да извлечеш каквото искаш от тях.
- Да пием за това.
Поръчахме си по още едно и продължихме да оглеждаме.
- Добре се справи тази вечер, доволна съм.
- И аз така мисля.
Отключих вратата на апартамента и двете се отправихме към леглата.
- Лека нощ, Никол ... ставаш все по - добра.
- Мерси, Даян. Лека нощ и на теб.
Легнах си доволна.
VІІІ
На другия ден отидохме в ресторант където репетирах отново маниерите си.
- Никол, ще трябва да се прибираш сама. - По начина, по който говореше по телефона, разбрах, че е от работата. - Джейн има нужда от мен.
- Кога ще ме запознаеш нея?
- Когато си готова.
- Добре.
- Не се разочаровай. Довечера ще излезем и ще преминем към следващото ниво.
- Какво е то?
- Сега нямам време да ти обясня, но вечерта ще дойда при теб и ще говорим тогава.
- Щом казваш.
- Чао, мила.
Усмихнах се и наблюдавах походката й, докато не излезе от ресторанта. Беше толкова уверена. Привърших с яденето и се прибрах в апартамента, където седнах пред компютъра с чаша уиски и останах така, докато Даян не дойде.
- Какво правиш? - Тя се загледа в монитора.
- Занимавам се с една програма. Имам идея за нова система за блокиране на хакери.
- Интересно. Ще се забавляваме ли тази вечер или?
Погледнах я и повдигнах чашата с уиски.
- Аз вече се забавлявам.
Тя се усмихна и си сипа останалото от бутилката. Пуснахме музика и Даян отиде в гардероба да си избере какво да облече. Когато дойде моят ред, застанах нерешително пред рафтовете и не знаех какво да избера.
- Даян, какво да обличам тази вечер?
- Не знам, мила, от сега нататък сама ще си подбираш дрехите. И още нещо -довечера, ако си харесаш някого, няма да му откажеш.
- Какво!? - Рязко се извъртях към нея.
- Трябва да натрупаш опит, за да имаш самочувствие. Тази седмица трябва да преспиш с трима. И не им давай информация за себе си.
- Не мисля, че съм готова за това.
- Естествено, че си. Нима искаш да си останеш девствена? - Цялата пламнах. - И тези червени бузи не ти помагат. Хайде обличай се, не искам да закъснеем.
С дрехите се оказа лесно - избрах ги почти веднага, сложих грима, доколкото можах, но мисълта, че довечера ще спя с някого, ме караше да треперя. Затова и когато отидохме в бара, сърцето ми щеше да изскочи. Бях ли готова да си легна с първия срещнат? Замислих се над думите на Даян... може би беше права, че не е кой знае какво и трябваше да натрупам опит. Пресуших чашата и поръчах още едно.
- Успокой се. Мъжете не обичат треперещи жени до тях. А повярвай ми, разбират кога си притеснена.
- Да, добре казано.
- Хайде, не е голяма работа. Повечето свършват бързо. Онзи сладур те заглежда. Усмихни се, бъди чаровна. Помисли си колко пъти си искала да можеш да омайваш - ето сега ти е шансът. - Вдигнах глава и го погледнах. Беше наистина хубав. И в този момент изпитах желание, желание, което ми беше непознато. Явно беше дошъл момента и аз да се забавлявам. - Спокойно. Ето, идва.
Да, Даян беше права - не беше кой знае какво, а и наистина исках да пробвам. Усмихнах се с възможно най - чаровната си усмивка. Пресуших и втората чаша.
- Извинете дами, искам само да ви кажа, че сте прелестни.
- Благодаря. Само едно нещо ми липсва...
Направих тъжна физиономия. Бях слушала тази фраза от Даян и се замислих дали и при мен ще проработи.
- Нека да позная. - Той ми се усмихна. - Скучно ти е?
- Малко, да.
Огледах тялото му и се усмихнах. Беше красавец.
- Може би аз бих могъл да ти помогна.
- Надявах се на това.
- Как се казваш, кукло?
- Нима са необходими имена?
Прокарах ръка по неговата.
- Ни най - малко.
Усмихнах се и хванах подадената ми ръка, след което изчезнахме от погледа на Даян.
добавена на 20.08.2010, 16:14
«предишна глава следваща глава »
|