НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Росица Георгиева > "Изгубена самоличност"

ЧАСТ ІІ (4)

ІХ

На другата сутрин, когато си тръгнах от апартамента му се замислих. Какво бях направила? Нито го познавах, нито щяхме да се видим отново. И въпреки това спах с него... и ми хареса. Чувствах се добре и ми се искаше пак да пробвам. Стигнах до заключението, че няма нищо лошо в това, двама души да се позабавляват без никакво обвързване. Прибрах се в апартамента и видях, че Даян пиеше кафе и мислеше за нещо.
- Добро утро. - Тя се усмихна на моята неспираща усмивка. - Някой е щастлив.
- Каква нощ...
- Добър ли беше?
- Не знам. Нямам с какво да го сравня.
- Бързо ли свършихте?
- Може да се каже, да. Очаквах по-дълго, но той премина директно към секса. Беше малко груб, но все пак... щастлива съм.
- Повечето мъже са така. Не ги интересува любовната игра, а само да ти го...
- Моля те...
- Както и да е. Номер едно... остават ти още няколко и ще бъдеш готова напълно.
- Мислиш ли?
- Да, мила, само това ти остава. Мога да кажа, че и ти си вече завършена жена. Другата седмица ще ти бъде изпитът.
- ИЗПИТ!?
- Да, има един прием на сина на кмета. Поканени сме, но няма да сме заедно. Ще бъдеш изцяло сама. Задачата ти ще бъде да ги омаеш и да станеш център на внимание.
- Ти къде ще бъдеш?
- Аз ще те наблюдавам и ако се справиш добре, ще те заведа при Джейн.
- Не мога да повярвам...
- Е, не се вълнувай още. Имаш да преспиш с още няколко.
- Лесна работа. - Засмях се. - Даян, може ли да те попитам нещо?
- Да.
- Каква е тази компания? За какво е всичко това?
Даян ме изгледа и въздъхна.
- Права си. Май е време да ти кажа. Джейн е основателка на тази компания. Има всевъзможни отдели. В най-общи линии клиентите ни изискват някаква услуга и ние я извършваме.
- Каквато и да е?
- Да, каквато и да е. Включително и някои не толкова законни неща. Това надявам се не е проблем.
- Даян, единствената ми мечта е да се занимавам с програмиране. Нищо друго не ме интересува. А и не мисля, че са ми останали много ценности.
Тя се усмихна.
- Ти ще си в компютърния отдел, естествено. Но по някога и на тях им се налага да извършват операции и Джейн не допуска служителите й да не са на ниво. Затова провеждаме обучение, за да сте със самочувствие, за да можете да измъкнете информация от всеки.
- Ясно. Явно когато започна работа, ще се сблъскам с различни ситуации.
- Да, но не се притеснявай. Сега се съсредоточи върху това да натрупаш опит.
- Ще бъде лесно.
И наистина се оказа изненадващо лесно. Ставах все по-уверена и по-добра в подбирането на думите. Следващата седмица преспах с още четирима и Даян остана възхитена. Не усетих как дойде събота, когато тя отново ми напомни за изпита. Тъкмо се бях прибрала от апартамента на поредния и двете с Даян пиехме кафе.
- И какво мислиш да облечеш тази вечер? - Тя ме изгледа изпитателно.
- Знаеш ли, мисля да го оставя на спонтанността.
- Да, но нали знаеш, че ако не те одобря, ще те накарам да се преоблечеш.
- Добре.
- Аз ще трябва да отида до офиса и да свърша малко работа. Ще се приготвя в моя апартамент, така че когато дойда искам да си готова.
- И кога ще е това?
- Към 7.
- Добре. Няма да те разочаровам.
- Надявам се.
Тя ми се усмихна и тръгна. Погледнах часовника - беше 3 и скоро щях да започна да е оправям. Пуснах си музика и се насладих на спокойствието. Беше толкова приятно да седя на креслото с чаша мартини и да се наслаждавам на гледката към града. Градът, който 26 години ме беше отблъсквал, докато една жена не повярва в мен. Тази вечер възнамерявах да й докажа, че не напразно ми се е доверила. Поседях, докато дискът с песните не свърши и влязох да се изкъпя. Влязох в гардероба и подбрах дълга бледо зелена рокля, очертаваща тялото ми. Сложих красиво дантелено бельо и облякох роклята. Заех се да търся подходящи обувки, което малко ме затрудни, но когато ги обух, се получи чудесна комбинация. Изправих косата си, която падна надолу по гърба и раменете ми, правейки ме да изглеждам като Даян. Нанесох грима и се усмихнах. Определено щях да поваля мъже в краката си. Но като че ли нещо ми липсваше. Седях в продължение на няколко минути, но не можах да установя какво. Явно просто си въобразявах. Огледах се на голямото огледало и останах доволна. Даян беше права - когато промяната свърши, наистина се чувствах страхотно. И изведнъж ми дойде и самочувствие, че аз ще съм тази, след която ще се обръщат, аз ще съм тази, на която хората ще се възхищават. Изпъчих гърди и се засмях. В този момент се звънна.
- Даян, подранила си!
- Да, уау, изглеждаш великолепно.
- Нали! Благодаря ти.
Тя се усмихна, а очите й се насълзиха.
- Ти си най-доброто ми творение досега. Исках да ти дам това.
Отворих малката кутийка и видях, че са зелени лещи. Прегърнах я и усетих, че и моите очи се напълниха със сълзи.
- Благодаря ти. Благодаря ти за всичко. Ти беше единствената, която повярва в мен.
- Благодаря ти, че не ме разочарова. Изглеждаш божествено.
- Да. Да сложа лещите. Мисля, че това беше единственото, което ми липсваше.
И наистина, когато ги сложих, всичко си дойде на място. Вече наистина всичко беше перфектно.
- Искаш ли по едно?
- Набързо.
Двете се вдигнахме чаши и се засмяхме.
- Не мога да повярвам, че това съм аз.
- Нали? А помниш ли как те открих? Да купуваш онази бежова блуза.
И двете се развеселихме.
- Ах, Даян, ти си прекрасен човек.
- Не, Никол, аз само ти дадох подкрепата си. Ти извърши тази промяна. Както и да е, да тръгваме преди да сме се разнежили още повече.
- Съгласна.
И двете потеглихме. Но когато спряхме пред залата с приема, ме обзе паника.
- Ами, ако не мога...
- Престани. Естествено, че ще можеш.
Погледнах строгото й изражение и си поех въздух.
- Да го направим.
Слязох първа и тръгнах към входа. Казах името си на портиера и ме пуснаха веднага. Когато влязох вътре, се стъписах. Залата беше с елегантни кристални полилеи и украшения. Покривките бяха разкошна коприна. Букетите бяха комбинация от калии, момини сълзи пред всеки и всевъзможни други ухаещи растения. А хората бяха изтънчени с дрехи, също толкова фини като моята зелена рокля.
И изведнъж всичко си дойде на мястото. Почувствах се в свои води. Направих няколко крачки, взех чаша шампанско и се слях с тълпата. Засмях се на някаква шега и се присъединих към група млади мъже с някакъв остроумен коментар. Скоро се прехвърлих към друга група и ги накарах да се смеят. Осъзнах, че принадлежа към тези хора. Чувствах се спокойна и уверена и знаех, че мога да се справя с всякаква ситуация. Не знаех как Даян ме вижда, но след известно време спрях да мисля за нея и се забавлявах. Не осъзнавах колко време е минало, докато Даян не се доближи и ми прошепна на ухо, че трябва да тръгваме.
- Нали не се познавахме?
- Играта свърши.
- Добре. Какви мили хора. - Вече бяхме в колата, но впечатленията ми бяха твърде силни. - Изкарах си невероятно.
- Да, определено привлече вниманието.
- Радвам се.
- Работата ми по теб приключи.
Тя паркира и влязохме в апартамента.
- Мога ли да те питам нещо?
- Кажи.
- Защо го правиш? Имам предвид да се занимаваш с хора.
- Аз бях същата като теб. Един ден в гимназията... ох... какво ме караш да казвам... един ден ми погодиха жесток номер. Завършвахме и ме изложиха пред цялото училище. Тогава реших, че повече никога няма да позволя на някой да ми се подиграва. Реших, че каквото и да става, винаги ще имам контрол над ситуацията и винаги аз ще манипулирам останалите. Не исках никога повече да страдам. И започнах да се променям. Отне ми около година. По това време срещнах Джейн. Тя ми предложи работа. Отначало бях на друга позиция, но не се чувствах на място. Един ден отидох да си купя нещо за ядене и видях младо момиче. Някакъв колоездач я беше блъснал и тя беше паднала в локва и плачеше. Представяш ли си какъв мръсник. Побеснях и едновременно изпитах такова съчувствие. Прибрах момичето в апартамента и я приютих за няколко дена. Оказа се без приятели и без работа... позната история. Предложих й да я променя и да й дам работа. Говорих с Джейн. Тя ми даде два месеца срок. Когато й показах крайния резултат, остана възхитена. Момичето изглеждаше като богиня. Тогава Джейн реши да ме направи отговорна за набиране на кадрите. Никога не се бях чувствала толкова изпълнена с живот както, когато преобразявам някое момиче и то се превърне в жена, обожавана от всички. Всички тези момичета, мислещи и за самоубийство дори, се прераждаха и знаех, че аз съм тази, която им даваше нов живот. Това е невероятно удовлетворение.
Седях и не знаех какво да кажа. Даян се беше разчувствала и двете мълчахме за секунда.
- Е, мога само да кажа, че помогна на още едно заблудено момиче и не мога да изразя благодарността си.
- Да те видя усмихната ми е достатъчно. Това прозвуча адски клиширано. -Тя се усмихна.
- Но пък мило.
Прегърнах я силно.
- Благодаря. Имах нужда.
- Хайде да си лягаме. Утре ти предстои важна среща с Джейн.
- Права си. Чакай, какво?
- Издържа, утре ще те заведа при Джейн.
Поех си дълбоко въздух и отидох да си легна.

X

На другата сутрин за първи път станах преди Даян. Облякох се и се огледах няколко пъти, за да се уверя, че изглеждам перфектно. Направих кафе и седнах на масата замислена.
- Добро утро.
- Добро утро. Как спа?
- Добре, макар, че съм малко нервна за срещата.
- Няма за какво. Подготвена си перфектно.
- Добре. Кафе...
Тя си сипа и седна при мен.
- Спокойно, Джейн иска само да те види и да си поговори с теб. Нищо повече.
Доизпихме кафетата и тръгнахме към сградата, където се предполагаше, че е компанията. Качихме се на 40-тия етаж и Даян почука на вратата на кабинета.
- Влез.
- Здрасти, Джейн.
- Хей, как е любимата ми служителка?
-Добре, водя ти Никол.
- А, това е добре. Влез, Никол.
Когато влязох, срещу мен се появи очарователна жена на около 30, която беше невероятно красива, но и някак си студена.
- Добър ден.
- Даян, трябва да ти кажа, че си свършила отново прекрасна работа. Никол, значи искаш да работиш тук?
- Да.
- Как ти се отразиха промените и жертвите?
- Оф, промените - супер, жертвите- никак. Нямам останал никакъв морал, не ме е грижа за другите, така че смятам, че новият ми живот е идеален.
Джейн се засмя.
- Надявам се наистина да е така. Ами... добре дошла. Доверявам се на преценката на Даян. Ще й покажеш отдела, нали?
- Естествено.
- Довиждане.
- Чао, Никол.
Когато излязох, погледнах Даян.
- Изглежда много мила.
- Да, когато си вършиш работата. Хайде. Твоят отдел се намира на 20-ия етаж.
Слязохме на етаж, изпълнен с малко хора и много компютри.
- Умряла съм и съм в рая, нали? - Засмях се. - Това е страхотно.
- Е, добре дошла на работа.
Това беше най-прекрасният ден в живота ми. Даян ме остави да се опозная с колегите си, разбирайки се вечерта да излезем. Веднага се приспособих към хората и обстановката и толкова обичах работата си, че оставах винаги последна. Даян се изнесе от апартамента ми, но продължихме постоянно да излизаме и да се забавляваме с разните елементарни индивиди, които служеха идеално за задоволяване на желанията ни. Така не знам как минаха десет месеца в приказка, която промени изцяло живота ми. Още на втория месец забелязах, че ме караха да създавам програми за крадене на информация. Позамислих се, но се чувствах повече от перфектно и въобще и не попитах за какво са им. В крайна сметка много скоро забравих за купищата идеи имах - те вече ми се струваха маловажни, като някаква забавна част от моето минало, което вече ми се виждаше смешно. Не можех да повярвам как съм изгубила толкова време. Затова продължих да си върша работата, но като че ли ми се искаше нещо още. И затова започнах да се оглеждам за друга позиция. Обмислях варианта направо да отида и да говоря със шефовете ми.
Един ден както седях на бюрото си и вършех рутинна работа, Джейн застана до мен и ме погледна.
- Здрасти, Никол. Как си?
- Добре. Ти как си?
- Добре, благодаря. Харесва ли ти работата?
- Да. Много съм доволна.
- А какво мислиш за прехвърляне в друг отдел?
Отне ми няколко секунди да осмисля информацията.
- Искате да ме преместите? Бих се радвала.
- Имам една идея. Имаш прекалено голям потенциал, за да го хабим тук. Ела с мен.
Качихме се в асансьора и тя натисна 46-ия етаж. Изненадах се - знаех, че там е само за висшите. Нима и аз щях да съм от тях? Засмях се леко. Как може да съм толкова наивна!?
- За какво става дума?
- За това да станеш полеви агент.
- Тоест?
- В момента разработваш програми, които други използват за измъкване на информация. А какво ще кажеш ти да си тази, която я измъква. Какво ще кажеш работата ти да се състои в това да омайваш богати мъже, да спиш с тях и след това да се оттегляш?
В този момент вратите на асансьора се разтвориха и пред мен се оказа зала, излязла от филмите.
- Уау...
- Тук има всевъзможно оборудване в помощ на агентите. И ти ще имаш достъп, ако искаш...
- Това звучи добре. Не всъщност - това звучи перфектно.
- Радвам се. Ще изкараш курс на обучение, след което ще получиш и първата си задача. И Никол, тук няма място за грешки.
- Ще се постарая да бъда перфектна.
- Не се старай - направи го. - Някакъв мъж се приближи до нас. - Джейсън, това е новата. Покажи й каквото трябва да знае.
- С удоволствие.
Джейсън целуна ръка на Джейн. Тя се усмихна и си тръгна, а въпросният мъж се обърна към мен.
- Аз съм Джейсън, приятно ми е. Ти трябва да си Никол.
- Правилно.
- Хайде. - Двамата тръгнахме по коридора. - Тук има много психология. Всичко се свежда до това да накараш мъжа да чуе това, което иска. Трябва да си поиграеш с ума му, за да може да ти се довери изцяло. Мисля, че с това трябва да се справяш.
- Аз съм на същото мнение.
- Тук разполагаме и с всевъзможни серуми за разстройване на съзнанието. Но нищо не действа по-ефикасно от това да го накараш да полудее по теб.
- Това звучи лесно.
- Да, но трудното идва, когато трябва да омаеш и обкръжението му. Не трябва да оставиш и капка съмнение у приятели, роднини, че не си това, за което се представяш. В противен случай може да загазиш.
Влязохме в кабинета му и той седна зад бюрото си.
- Как бих могла да го направя?
- Няма един начин. Но основното е, че трябва да знаеш предварително всичко за тези хора, за да откриеш начин да влезеш под кожата им. Хобита... приятели... мръсни истории... и да умееш да ги използваш в подходящия момент.
- Ясно.
- Ще го тренираме. Записах те за курса по самоотбрана.
- Нима се стига до там?
- Понякога. Не искаме да излагаме агентите си. За разлика от други, държим на персонала си.
- Добре е да го знам. - Усмихнах се.
- Трябва да минеш и курс по стрелба.
Изгледах го уплашено.
- Стрелба!?
- Понякога нещата не се развиват по план и има ... жертви. Трябва да свикнеш с тази мисъл. Засега те пускам и искам утре, когато дойдеш да ми кажеш, дали имаш проблем с това. Защото ако имаш, ще те оставим при програмистите. Не всеки може да ... премахне някого.
- Това беше неочаквано, признавам.
- Никой не те притиска. Помисли си и утре искам да ми кажеш.
- Добре. Чао.
Излязох от кабинета му замислена. Бях ли готова на тази стъпка? Прибрах се в апартамента си и се огледах. Все още не можех да повярвам, че е мой. Последните месеци бяха прекрасни и животът ми беше изпълнен с радост. И сега ми предстоеше промяна. Но нима и досега не прелъстявах мъже, за да спа с тях? Тогава каква разлика имаше? Даже щеше да бъде по-интересно. Да видиш как подлудяваш мъж до такава степен, че да е напълно сляп... само това не бях правила досега. Усмихнах се. Време беше да си отмъстя за миналите години. И тогава ме връхлетя друга мисъл... "жертвите". Замислих се... никой мъж не е жертва. С тази мисъл заспах и когато се събудих сутринта, бях взела решение. Отидох на 46-ия етаж и почуках на кабинета на Джейсън.
- Добро утро.
- А, Никол, ранобудна си.
- Взех решение.
- И какво е то?
- Няма да има по-голямо удоволствие за мен от това да стана полеви агент.



Три седмици по- късно Джейн ме извика в офиса си.
- Здрасти Никол.
- Здрасти.
- Джейсън ми каза, че си завършила курса на обучение.
- Да.
- Радвам се. Значи днес ще ти възложа първата задача. - Тя разтвори папка и погледна в нея. - Ще трябва да се запознаеш с него и да станете интимни.
- Добре. Това не би трябвало да бъде трудно.
Джейн само се усмихна и ми подаде една папка. Взех я и обещах, че ще приключа със задачата. Все още помнех как отворих папката и прилежно научих информацията. Справих се за два дена, а не за седмица. Получих още няколко задачи, след което нещата отново се промениха. По време на вечеря с поредната мишена, получих обаждане от Джейн.
- Бръкни във левия джоб на якето. Ще намериш отрова. Сипи я в чашата му и почисти.
- Как?
- Премахни всички вещи, които свидетелстват за вечеря с някого. Отровата не остава следи и ще изглежда като внезапна смърт.
- Разбрано.
Мъжът дори не заподозря нищо. Изненадващо безразлична го гледах как се свлече на земята и затвори очи. След което със блестящо хладнокръвен ум се отървах от доказателствата. Погледнах още веднъж жертвата - беше известен наркобос, който в момента лежеше мъртъв. Усмихнах се и си тръгнах.
Така започнаха да протичат дните ми. Забравих изцяло за програмирането. Дните ги прекарвах с мишените, а вечерите с Даян. И този живот ми харесваше. Алкохолът беше станал наш добър приятел. Мислех си, че по-хубаво от това не може да стане. Гледах със странна насмешка хората, с които се срещах и знаех, че мога да ги убия когато си поискам. Разполагах с тази власт и това ме караше да се чувствам могъща - нещо, за което бях мечтала цял живот. Така преминаха три години от живота ми.
Денят, в който настъпи повратната точка в живота ми, беше малко след двадесет и деветия ми рожден ден. Беше прекрасен мартенски ден и седях в кабинета на Джейн, очакваща следваща задача.
- Името му е Адам Грифин. - Джейн въздъхна. - Знам, че си чувала това име, но повечето го свързват с баща му Дейвид Грифин. - Подаде ми папката. Когато я отворих, видях снимката на красив мъж, който имаше големи кафяви очи. Брадата му беше набола и му придаваше сериозен вид.
- А синът с какво се занимава?
Джейн ме изгледа изненадано. Трябваше ли да знам кой е?
- Президент е на компания "Дейвънскрийн".
- Президент!?
- На двадесет е основал своя компания и с много усилия и още повече късмет я издигна до челните места. Да, очевидно е наследил гения на баща си. Останалото ще го прочетеш в папката. Основното е, че нашите клиенти искат да се запознаеш с него и да се сближите.
- И след това да открадна информация?
- Ще бъде ли проблем за теб?
- Никакъв.
- Добре. Но ще изчакаш, докато ти кажем. Засега искам просто да осъществиш контакт с него и да му привлечеш вниманието.
- Добре. Как мога да се срещна с него?
- Всичката информация е в папката. Прочети я и запомни - НЕ ОПЛЕСКВАЙ НЕЩАТА.
- Звучи лесно, така че не мисля, че ще имам проблем да го накарам да ми падне в краката. В крайна сметка той е просто някакъв си мъж.
- Добре. Това е засега.
Изправих се и взех папката в ръка. Усмихнах се и излязох от кабинета. Нямах търпение да разгледам информацията и да пристъпя към действие. Не знаех колко много предстоеше да се промени животът ми.

добавена на 20.08.2010, 08:19

«предишна глава

следваща глава »