НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Цветлин Вълев > "За мъртвите времето е без значение..."

Работим на два фронта

Качихме се в трабанта и решихме да посетим библиотеката. Точно в този момент Емил се обади на Кольо и каза, че ни чака на пазара в кв."Надежда". Кишата се беше постегнала, а улиците бяха спокойни. Колегата до мен започна да си оправя бележките, а аз запалих поредната цигара, може би трябваше и аз като истинските мъже да се опитам да спра да пуша!
Емил ни чакаше на студа и потропваше с крака, пуснахме го веднага при нас на топло и обърнах колата към центъра.
- Шефе, за малко изпуснахме девойката! Засякох мобилния й и се оказа, че е в София, слава Богу, че не е из провинцията. Последните й разговори са водени от тук, от квартала. Обиколих магазините и познай, момиче с подобна външност е било забелязано през пет блока от пазара в компанията на негър. Хората лесно се впечатляват!
Направо ми причерня, то бива любов към африканци, но това вече на нищо не приличаше! Кольо веднага затвори тефтера и го усетих как всеки момент ще избухне, което и стана:
- Не смея да си мисля какво ще и се случи на тая пикла!
- Хайде, хайде - обърнах се към него, - на кого му се предлагаше тайно в самолета щерката на премиера, когато я връщахме миналия път, а? Красавец си и не е редно да говориш така... Но стига шеги, аз предлагам да отидем до "Черното кафе" зад операта. Може и да имаме късмет...
"Черното кафе" си е всъщност цялото бяло, но понеже там се събират денонощно пребиваващите африканци в София, винаги можеш с по-голямо търпение да откриеш човека, когото търсиш. Спрях до витрината и с най-голямо неудоволствие и почуда видях нашия приятел, дето го екстрадирахме миналата година. Картината беше повече от ясна, двете птички се бяха събрали отново заедно - в това нямаше никакво съмнение. На бул."Дондуков" оставихме Кольо да следи негъра, защото той не го беше виждал при ареста в Пловдив, а ние с Емо потеглихме към библиотеката. Силно се надявах дъщерята на премиера да не дойде до кафенето и да види случайно колегата, но тя се криеше и едва ли би рискувала да се мотае из центъра.
... Аз много обичам да ходя в музеи и изложбени зали, но да си призная, от студент не бях стъпвал в обществена библиотека. В библиотеките случайни хора няма да видите, защото в тях не влизат политици и изобщо държавни чиновници, освен ако няма коктейл или не се открива паметна плоча по някакъв повод. В библиотеката винаги цари спокойствие, шепне се, не се говори за пазар, заплати и изобщо не се клюкарства. Тук хората идват, за да свършат нещо полезно като не се стремят да ти се натрапят и не искат да оближат подметките на обувките ти.
На първия етаж си извадихме, както му е реда читателски карти, а на втория етаж обяснихме, че търсим специализирана литература, която е свързана с християнските символи през вековете. Попитаха ни кой век ни интересува? Ние вдигнахме рамене и след няколко минути ни дадоха шест книги. Седнахме с Емил на дървените масички и започнахме мълчаливо да разгръщаме страница след страница. Колкото и просташко да е, телефонът ми зазвъня и аз побързах да вдигна. Беше Колето, който ми съобщи, че е тръгнал след цветнокожия и ако има нещо извънредно, пак ще ми се обади. Затворих, но няколко глави вече се бяха обърнали към мен и ме гледаха укорително. Повдигнах рамене и направих най-тъжната физиономия за извинение, след което включих мобилния апарат на вибрация и забодох поглед в книгата пред мен.
Замислих се дълбоко над следния въпрос: при положение, че екстрадирахме негъра как се е върнал в България? Още тогава чернокожото момче имаше дебело досие, но нямахме време за скандали и може би избързахме. Този път нямаше да оставя нещата на самотек.
Пак забих глава в книгата, като разглеждах с нескрит интерес илюстрациите и картинките. Мисля, че бях леко задрямал, когато Емо ме стисна с всичка сила за ръката, дръпна ме към него и тихо ми каза:
- Димов, намерих го!
Той побутна една от книгите под носа ми. Надвесих се над страниците и видях десетина разновидности на кръста, който ни интересуваше. Очевидно имаше съвпадение между кръстовете от научния труд и дамгата, която беше оставяна по езиците на двете жертви. За грешка и дума не можеше да става. Първо аз прочетох пълния текст по въпроса, а после и колегата ми. Доколкото забелязах Емил беше не по-малко доволен от откритието, но точно тогава телефонът ми започна да вибрира и на екранчето се изписа, че ме търси Кольо. Доближих апарата до ухото си и почти се скрих под масата.
- Тръгвайте - почти ми крещеше той, -спипах ги! Качвайте се на колата и идвайте към мен, аз ще ви чакам на пазара в кв."Надежда". Знам къде се крие птичката ...
Продиктува ми набързо адреса, за всеки случай, като не пропусна да ми каже, че е студено и е добре да побързаме. Върнахме книгите на жената, която ни ги беше дала, платихме скромна такса за читателските карти и се затичахме по заснежените плочки пред библиотеката.
Трабанта летеше по софийските улици и булеварди, а аз започнах да давам нареждания по телефона. Накрая изпратих кратко съобщение на баща ми, доколкото ми позволяваше карането. Сигурен бях, че щеше да остане доволен от работата, с която се бях нагърбил. И той много обичаше да му се докладва навреме!
Взехме колегата от пазара и след като ни упътваше по неизчистените от снега улици ни накара да спрем пред входа на стар сив блок.
- На третия етаж вдясно са. Сами са, няма никой с тях, видях ги на площадката до вратата. Самата щерка на премиера му отвори вратата, но най-интересно е, че нашето момиче си е изрусило косата. Аз ли ще остана да пазя пред входа?
Обърнах се към колегите и им казах:
- Никой няма да остава отдолу, качваме се и тримата. Този път трябва да се погрижим добре за чернокожото ни приятелче. Не желая, каквито и да е расистки прояви, бих желал да не се нарушават гражданските му права. Ще спазваме нужната законност, защото се намираме в правова държава, нали така?
Те се намръщиха, но какво можеха да сторят? Преди да изляза от колата напипах пистолета под мишницата си и го извадих. Свалих пълнителя и сложих един със "стоп патрони". Заредих го и се втурнах пръв нагоре по стълбите. Разбихме вратата, която ни показа Колето и нахълтахме с оръжия в ръце вътре. Влюбените лежаха голи на леглото в спалнята и бяха силно изненадани. Предишния път в Пловдив бяха облечени и сега ми бяха доста интересни като картина. Кольо се върна и затвори вратата на апартамента, а аз и Емил седнахме до тях на леглото с пистолети в ръце.
- Как разбрахте, че съм тук! - момичето беше силно изплашено, трепереше видимо като ме гледаше как размахвам оръжието си.
- Ами проследихме те по мобилния телефон, глупаво същество такова! Не знаеш ли, че при добро желание винаги може да бъдеш локализирана по телефона! Кой те бие по главата да звъниш, а? Хайде, обличай се и да те водя при баща ти.
Последното и го казах с по-кротък тон, но тогава нервите на Емил не издържаха и приказките за "свободите и правата" останаха на заден план, защото той се изправи пред негъра и закрещя:
- А ти, Чокумба ли си, Мокумба ли си, тук да не ти е Африка, да си правиш каквото си поискаш! Ще ни заплашва той миналата година с разни посолства!
Усещах, че нещата стават неконтролируеми, а аз лично исках веднъж завинаги да реша проблема. Личеше си, че чернокожият момък е притеснен, но в един момент той скочи прав на леглото и почти из рецитира:
- И да ме екстрадирате, аз пак ще се върна тук, защото ние с моята любима се обичаме!
Погледнах го отдолу нагоре, беше дал грешен отговор на въпрос, който не бяхме му задавали. Обаче аз започнах пак да говоря спокойно, както миналия път:
- Абе, мислех си, че на черните са ви по-големи пишките или ти си срам за твоята раса... Затова ли се криеш в България? Я по-добре си сложи боксерките, че ще се ядосам!
След заповедта ми към чернокожия казах на момичето рязко:
- А ти, прелестно дете, веднага се обличай, защото този път ще ти посиня задника от бой!
Дъщерята на премиера се заоблича бавно, но с малко странни движения. Едва сега забелязах, че е "побеляла" под носа и сополите й текат. Веднага познах какво е правила и в следващия момент с всичка сила дръпнах дюшека от леглото. Чернокожият едва не падна като в последния момент отскочи настрани. Отдолу изпадна плик пълен с нещо бяло, приличаше на буца сол. Клекнах и вдигнах найлона, тежеше към двеста - триста грама. Бръкнах в него и си облизах пръстите, беше чист кокаин!
- А така, какво вижда Митко Димов тука? Презервативи? Не, не ми прилича на презервативи, а на нещо друго и смятам сега да се обадя на баща ти и ти да му разкажеш за моята находка!
- Димов, недей! - Момичето започна да се влачи по мокета и да стене.- Само не му казвай за това, ще го съсипе, ще направя всичко, каквото ми кажеш! Аз само пробвах, защото Джак каза, че ще ми хареса...
- Охо, това бил Джак, той си имал име! - Кольо с голяма радост прие новината, макар че името на негъра му беше известно още от миналата година.
Аз спокойно й казах:
- Слушай, тръгвай с колегите надолу, докато не съм размислил, а аз ще си поговоря с Джак!
Чернокожият мъж стоеше ужасен в ъгъла на стаята и гледаше как Емил и Кольо мъкнеха със себе си момичето. Преди това им метнах ключовете от колата, за да не им е студено долу. След като останахме сами седнах кротко на голия матрак и попитах:
- Кажи ми, Джак, как дойде в България?
- Нелегално, през гръцката граница...
- Знаеш ли, че в сериалът, който гледам по телевизията "Профайлър" също има един Джак и той е толкова досаден като тебе... Не знам защо си се лепнал за дъщерята на премиера, но според мен тук няма никаква любов, защото имаш хубаво досие. Мисля този рецидив да го прекратя точно сега! Я се обърни с гръб към мен!
Негърът послушно се обърна, а аз бързо отчупих едно парче кока и го пуснах във вътрешния джоб на якето ми. Минах от другата страна на леглото и дръпнах шкафа настрани. На стената беше подпряно мачете - нож за рязане на захарна тръстика, дълъг почти метър.
- Много добре, Джак, много добре, пласьор такъв! Гледам, че си скрил и оръжие!
Заотстъпвах обратно към вратата с насочен напред пистолет. Чаках удобен момент и той не закъсня, защото Джак скочи да вземе мачетето, явно си мислеше, че с по-голяма доза късмет щеше да избяга. При първия изстрел го улучих в бедрото, втория го порази в рамото и докато се завърташе го уцелих в гърба. Точно в този момент влязоха колегите от СДВР, с които се поздравихме. Появиха се точно навреме, защото чернокожият мъж все още стискаше малката сабя. Казах им, че съм го видял да пласира наркотици и съм го проследил дотука, нали все пак аз им се обадих по телефона. Те ми казаха да не се тревожа, благодариха ми, а оттук те поемали работата в свои ръце.
...На другия ден разбрах, че Джак се бил парализирал и не можел да говори, а също така, че освен кокаина бил открит килограм и нещо хероин под хладилника в кухнята. Дадена беше пресконференция пред медиите и от африканския посланик, че имало вероятност полицията да е превишила правата си, но на фона на намереното всякакви думи и изявления бледнееха. По вестниците имаше снимки на мачетето, с което бил нападнат служител на реда...
... Емо и Колето ме чакаха с момичето в колата, пак беше започнал да вали сняг. Погледнах към небето, това време нямаше жал! От кв. "Надежда" до кв. "Бояна" беше дълъг път и аз се приготвих за един много интересен разговор, като първо се обадих по мобилния телефон да ни посрещнат. Наредих се в колона от чакащи автомобили на светофара и започнах:
- Кажи, мило дете, какво харесваш в този юнак?
Момичето отзад хлипаше и хапеше устни, със сигурност беше чуло изстрелите.
- Ти го уби, Димов! Ти го уби...Това няма да ти се размине, ще стане международен скандал! Знаеш ли, че Джак е син на африкански министър и помага на правителството си да прехвърли пари, за да избегне санкциите на ООН? С тези пари трябва да се купят храни и лекарства на бедстващите? Те не желаят да бъдат втори Ирак или Либия!
- Твоят Джак е един наркотрафикант и измамник, а този номер с ембаргото го знае вече цял свят! Другото, което искам да ти кажа е, че не съм го убил.
- Слава Богу! - извика девойката като доближи двете си ръце като за молитва.
- Но май го оставих инвалид за цял живот - продължих разсеяно да говоря като в огледалото видях усмивки на задоволство по лицата на Кольо и Емил. - А моята молитва към Господ е, когато го екстрадират за втори път, да не може да се върне по никакъв начин в България. Ти явно още не разбираш в какво си се забъркала. Не се ли сещаш, че по някаква причина твоят любовник те използва и имай срам от поста, който заема баща ти в държавата! А сега да ти кажа, Джак го издирват в Пловдив за финансови измами. Молил е различни фирми да му предоставят сметките си и ги е източвал с обещанията да ги напълни с милиони долари. Искам да ти кажа още, че с колегите нямаме намерение да ти се бъркаме в ненормалните фантазии и когато те оставим на майка ти и баща ти, се надявам никога повече през живота си да не те видя, а ако това се случи, ти обещавам, че лично ще те напердаша!
Доста се бях разгорещил, а дъщерята на министър-председателя си беше глътнала езика от тези закани, така че пътуването ни продължи по-нататък в мълчание.
На околовръстното шосе зад мен се лепна черна лимузина. Явно това беше ескортът, защото пред мен се появи още една подобна кола. Представете си прекрасната гледка с моя трабант в средата! След двайсетина минути се здрависах с премиера, той ми благодари сдържано, а аз му предадох щерката. Наистина беше един нещастен човек...
Вече беше късно, когато се прибрахме от кв. "Бояна". Тримата седнахме в тиха сладкарница, за да отдъхнем и да си поговорим на спокойствие. Обсъдихме всичко от изминалия ден: разговора ни с Ирина и откритата информация в библиотеката. На екшъна с негъра и щерката на премиера се спряхме съвсем за малко.
За съжаление, все още нямахме никаква следа при ритуалните убийства, по която да тръгнем, но и това щеше да се случи рано или късно. Все пак беше ясно, че по някакъв начин съществуваше връзка между двете убийства и че вероятно двете жертви не са се познавали. Разпределихме си работата за следващия ден, стиснахме си ръцете и се разделихме.

добавена на 24.08.2010, 02:43

«предишна глава

следваща глава »