НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Цветлин Вълев > "За мъртвите времето е без значение..."

Поглед върху моите развлечения

Дария напоследък охладняваше към мен, а аз се дразнех от поведението й. Тази вечер трябваше да се видя с нея и после да се съберем с моите двама приятели. Имахме си любим ресторант, където винаги ходехме при първа възможност. Както вече знаете, Камен е секретар в посолство, а Росен е главен дилър в известна банка. За мое съжаление, както споменах и преди, Дария не ги понася, но аз ги обичам и винаги, когато се събираме, имаме какво да си кажем като се забавляваме чудесно.
Някак си се сблъскахме всички пред ресторанта и нахълтахме вътре. Избягахме от студа и с весели лица се запътихме към единствената празна маса. След като се настанихме, Росен каза:
- Днеска ще платя сметката, защото имам повод. Направих добри пари, така че черпя! Моля, поръчвайте си, каквото пожелаете!
Телефонът му звънна, но той го погледна набързо и го изключи. За мен Росен е най-спокойното същество, което познавам. Спомням си, когато преди три години изгуби за няколко часа три милиона долара. Тогава световните пазари се ръководеха най-вече от слухове, а такъв един беше, че руският президент е починал. Вечерта пихме бира и той ми разказа за загубата си с такъв тон, все едно е купил наденица от кварталната бакалия и я е забравил в обущарницата. Дни по-късно ми изпрати съобщение, че е наваксал загубите и даже бил отгоре. Никога не съм го чувал да повишава тон и винаги ми се обаждаше за всички празници. С Камен се познавахме от кв. "Коньовица". Живеехме в една къща, на едни години сме, научихме се заедно да пушим, но той се напъна и завърши по-престижно образование от мен. С огромни усилия стана секретар в посолството, което е немислим пост за обикновен български гражданин. Веднъж ме посетиха колегите от разузнаването или контраразузнаването, така и не разбрах, но ми казаха да нямам много вземане - даване с Камен, защото може да е сътрудник на чужди служби, а това можело да урони авторитета ми. Аз им отговорих, че това въобще не ме интересува и от мен няма какво да изкопчва като информация. Те се притеснявали повече за баща ми, че е депутат и щели да тръгнат приказки, но то сега за всички говорят най-различни глупости и тая версия също не мина. В крайна сметка всичко си остана постарому.
...След кратката реч на Росен относно почерпката и заплащането Дария директно го погледна в очите и се заяде с него, от което направо изтръпнах:
- Що не изпуснеш малко въздуха, а? Да не си мислиш, че ние нямаме пари и сме бедни като църковни мишки?
Обясних ви за приятеля ми, че е страшно сериозен човек, а сега го видях да се изчервява и да навежда глава. Бяхме се умълчали и не очаквахме така да се развият събитията през вечерта. Но това не беше всичко, тя ме подхвана, докато още не знаех как да от реагирам:
- А ти, какво си затворил уста? Приятно ти е да те черпят, свършил си парите или какво? Тия двамата се държат с нас като с клошари!
Това не беше вярно, защото на заплата аз ги водех задължително на кръчма, но това нямаше никакво значение, защото ситуацията беше станала доста конфузна. Независимо от хулите, които Дария продължаваше да сипе, направихме жест на сервитьора да донесе по още едно питие. Започнах да си давам сметка, че е дошла само заради скандала и всичко ми се проясни. Разтърсих рамене, докато не ми изпука вратът, и я накарах с пръст на устата и "шъткане" да млъкне. Никой нямаше право да се държи така с другарите ми и да ме навира в миша дупка по този тъп начин. Още веднъж и направих знак да си затвори устата и станах, така беше трудно да ме уцели с някой шамар, заради думите, които щях да й кажа:
- Обличай си палтото и се махай!
- Какво? - учудено извика тя, явно си мислеше, че съм някой, който е с не доизграден мироглед.
- Чу какво ти казах, обличай се и се разкарай!
Взех палтото й от близката закачалка и й го хвърлих в скута. Това момиче си беше позволило твърде много и сега щеше да си понесе последствията. Тя ме погледна и с малко смекчен тон ми каза:
- Ако е така, това ще е краят! Повече няма да ме видиш, а аз ще ти кажа само, че ти си една полицейска отрепка, а и в леглото не те бива! Знаеш само пет пози в кревата, това ти е майсторлъкът, тръгвам си!
Дария се заоблича бързо, сега и да ми посегнеше щях да предотвратя удара. Нищо такова не се случи, защото тя се врътна и си тръгна. Росен, нали си е чувствителен и си мислеше, че е виновен за скандала с тих глас попита:
- С какво съм я обидил? Нещо лошо ли казах?
Камен се намеси, както винаги компетентно, докато си бъркаше в зелената салата:
- Митко, аз съм много, ама много озадачен и искам да ти задам един въпрос. Не знам как ще ти прозвучи, но съм изключително притеснен, защото знам само три секс пози, ще ми кажеш ли останалите две?
И тримата се заляхме от смях. Нямаше какво да им обяснявам, че с Дария ни беше изпята песента. Кискахме се и удряхме по масата, когато в този момент доближих показалец до устните си, а на масата се възцари тишина. Бръкнах в джоба си и извадих пликчето с парченцето кокаин, което бях взел през деня. Настъпи велик момент, това е моментът, когато трябва да се даде експертна оценка. Първо с пръст тайно натърка венците си Камен, а после и ние с Росен. Стоката наистина си я биваше и по всеобщо мнение щеше да ни стигне за пет - шест пъти. Камен извади тенекиена кутийка, сложи внимателно парченцето в нея и я прибра в сакото си. Продължихме весело да ядем, пием и да си говорим глупости.
Росен стана и отиде до бара на ресторанта, бил видял някакъв свой познат. Понякога си мислех, че е хомосексуалист, защото рядко говореше за жени, но това не беше определящо, защото преди всичко бяхме истински приятели. Веднага си дръпнах стола по-близо до Камен, така че никой да не ни чува, макар че, както забелязах нямаше желаещи да ни подслушват.
- Приятелю, имам един въпрос към теб, но искам той да си остане между нас...
- Аха, разбира се! - Камен млясна с уста и допи на екс ракията си като направи знак да донесат по още една. - Слушам те най-внимателно!
И аз бях доста пийнал, така че продължих в същия дух:
- Закълни се!
- Заклевам се!
- Не, не така! Искам в майка и баща!
- Добре де, в майка и баща!
Извадих химикалка и започнах да рисувам кръст върху салфетката, до чинията пред мен. След като свърших му я подадох. Камен беше с три висши образования като едното беше история. Той пое салфетката в ръце и за миг се замисли, завъртя я наляво и надясно, след което ми я върна. Аз си избърсах устата с нея и я прибрах в джоба.
- Това е кръст, познат от дванадесети - четиринадесети век, носили са го рицарите - тамплиери.
- Знам за това, но ми разкажи нещо повече по въпроса.
Камен погледна към бара, там Росен държеше някакво момиче за ръката и си говореха, явно това за хомосексуализма отпадаше, защото вече явно й пускаше език в ухото. И двамата с Камен кимнахме утвърдително и се усмихнахме многозначително.
- Орденът на тамплиерите е създаден в началото на дванадесети век във Франция с една цел и тя е да брани светите земи и хората, които ходят там на поклонение. Действали са като голяма фирма за услуги. Взимали са предварително пари от поклонниците и са ги съпровождали до Йерусалим или по крепостите из Палестина. Те са притежавали собствен транспорт, банки, охрана, пазари и това им е давало пълна независимост от светската и църковната власт. Лично папата ги е благословил, а много от европейските монарси са били посветени за рицари към Ордена. В началото на четиринайсети век френският крал решил да им конфискува всичко, за да напълни хазната си и арестувал всички рицари и техните водачи. Оказало се, че пари и съкровища липсват, но той продължил да ги изтезавал и ги убивал един по един. След разтурянето на Ордена се появили три нови такива: тевтонски, малтийски и на испанските кръстоносци. Френският крал си измислил свой орден, който нарекъл Орден на хоспиталиерите и им прехвърлил всичките имоти на тамплиерите. А защо ти е всичко това? Нещата малко звучат като в приказка, а аз много не съм се задълбочавал над Средновековието...
- Ти не ми каза, дали някои от членовете на Ордена са успели да се спасят. Интересно ми е дали са успели да избягат някъде и ако е така, къде?
- Естествено не и в България. Смята се, че са отишли в Шотландия и са помагали при битките на шотландския крал Робърт Брус с англичаните. Един вид тамплиерите, като закалени войни, са били негови военни съветници и стратези, но това са догадки и никой никога до сега не е излизал с категорично становище по въпроса.
- А за съкровищата на Ордена, все пак нищо ли не е останало от тях?
- Митко, няма никакви съкровища, само приказки са това и легенди. Ако искаш да знаеш, моето скромно мнение е, че братята - кръстоносци са изяли и изпили парите на Ордена, а каквото е останало като злато е било претопено на монети от краля на Франция. Това е била масова практика през Средновековието. Относно реликвите, които също не са били намерени, а са били взети от светите места обяснението е още по-просто: през средните векове е съществувала огромна търговия с парчета от светия кръст, части от венеца, който е носил на главата си Исус Христос, преди да бъде разпънат и какво ли още не... Ако сега съберем всички части от светия кръст, които се пазят по целия свят сигурно ще напълним един камион за международни превози.
- А коя е най-ценната реликва от всички?
- Естествено, Светият Граал или това е чашата, в която е събрана кръвта на Иисус. Друга подобна вещ е Кивотът с божиите заповеди, можеш да се сетиш от филма за Индиана Джоунс, ако си го гледал преди двайсет години - той е за него. Е, смятало се е, че тези вещи са вълшебни, но за мен това са бабини деветини... А защо все пак се интересуваш от тия неща?
- Нямам право да ти кажа, колкото и да си ми близък приятел, но информацията ти е много ценна за едно разследване. Бих желал да забравиш за този разговор.
Росен ни помаха от бара и с бавни стъпки се запъти между масите към нас. Камен вдигна рамене доста незаинтересовано, сякаш искаше да ми каже: "Въобще не ми пука за разговора, слабо ме интересуваш с твоите глупости!". Знаех, че въобще не го интересува работата ми и какво се случваше въобще в службата ми.
И тримата си поръчахме по още чаша алкохол като продължихме да си говорим за жени и за автомобили. Определено ме притискаха да махна трабанта и да си взема някаква нормална кола. Изведнъж Камен извади кутийката с коката и започна бавно да рони бучката като я стриваше с пръсти като след това внимателно ги изтриваше по ръбовете на тенекийката.
След малко ми даде едно листче оризова хартия, направено на тръбичка и свито от двата му края. Пръв отидох аз в тоалетната. Когато се върнах, Росен стана от мястото си и извърши същата разходка, след което дойде реда и на Камен...

добавена на 24.08.2010, 02:52

«предишна глава

следваща глава »