НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Росица Георгиева > "Лицата зад маските"

Част І (1)

Детектив Фараго затвори силно вратата на стаята за разпити и изгледа затворника срещу него.
- Мисля, че е време да започнеш да говориш.
- Така ли?
Младият мъж го изгледа самодоволно и се ухили. В крайна сметка полицията не знаеше нищо. Разполагаше само с предположения, но не и с твърди факти.
- Знаем, че ти си един от организаторите на всичко това. Знаем, че ти си поръчител на едно от убийствата. Знаем, че ти и партньорът ти сте доставчиците на наркотици. Да, вие сте любимците на мафията в щата. Така че, защо не ми разкажеш как организирахте всичко.
- И защо ми е да го правя?
- Защото те пипнахме. Скоро ще знаем всичко.
- Тогава не виждам смисъл да ви разказвам каквото и да е било. Скоро така или иначе "ще знаете всичко".
Фараго се ядоса. През цялата си кариера досега не беше срещал толкова умни престъпници. Знаеше, че дори и да измъкнат някакви признания, щяха да имат само косвени доказателства. Къде бяха парите? Кой му сътрудничеше? Как бяха организирали всичко?
- Дори и да не проговорите... скоро ще разберем цялата истина.
Мъжът се усмихна самодоволно и присви очите си, отправяйки ги към детектива. Той не разбираше за какво става дума - ни най-малко. Планът им беше повече от гениален. Бяха направили така нещата, че да няма съмнение, кой е виновникът. Колкото и да се опитваха да го обвинят, нямаше как да го докажат. Щяха да то обвинят в отвличане, но щеше да получи малко време.
- Ако нямате какво друго да ми кажете, бих предпочел да се върна в килията си. Имам да довършвам една много интересна книга. Историята е изключително заплетена.
Фараго се изправи и се наведе към него.
- Нека аз да ти разкажа една по-интересна история.
Мъжът раздвижи ръцете си в белезниците и простена.
- Не се и съмнявам, че ще бъде много вълнуващ разказ, детектив. Но не виждам основателна причина аз да съм тук в белезници, при положение че нямате представа кой е виновен.
- Нека да ти разкажа моята история. Убеден съм, че ще ти хареса.

I

Дейвид Фараго легна по гръб и се разположи по цялата ширина на голямата спалня в апартамента си. Не можеше да заспи и се въртеше, опитвайки се отчаяно да намери удобна позиция. Безсънието го мъчеше от известно време и с всеки изминал ден ставаше все по-раздразнителен и уморен. И ето че тъкмо беше започнал да се унася в съня си, когато чу мелодията, която мразеше - тази на телефона си.
- По дяволите! - Погледна часовника и намести мобилния на ухото си. - Дано да си заслужава събуждането в два сутринта.
- По-добре се облечи и ела в Maccorporation.
- Защо имам чувството, че е нещо сериозно?
- Джон Донован е мъртъв.
- Президентът на Maccorporation!? До двайсет минути съм при вас. Взеха ли тялото?
- Не.
- Добре. Не им позволявай да го пипат. Искам да го огледам първо.
- Разбрано. И се надявам вече да си облечен, защото журналистите са тук.
Фараго само въздъхна и стана от леглото. Изми лицето си, сложи попадналите му дънки и тениска и се качи в колата. В действителност беше посрещнат от множество журналисти, които жадуваха да се доберат до някоя сензация, но той беше твърде изморен, за да им обърне внимание. След като един полицай го упъти, се качи в асансьора и натисна копчето за двайстия етаж. Наслади се на краткия момент на усамотение и с неохота пристъпи напред, когато вратата пред него се отвори.
- Фараго, най-сетне. Едвам опазих тялото. - Партньорът му го дръпна и го заведе при трупа.
- Вече съм тук, Майк. Кажи ми каквото знаеш.
- Охраната чува изстрел към един и половина и проверява откъде e дошъл. След половин час открива трупа и звъни на 911. Прилича на самоубийство.
- Здравейте, господин Фараго! - Някакъв възторжен глас накара детектива да се намръщи.
- Кой, по дяволите, е това!?
- Аз съм Франк Тобино. Новият стажант...
- О не, трябваше ли точно днес?
- Извинете, лейтенант? - Младокът направи недоумяваща физиономия.
- Нищо, хлапе. Просто това е много важен случай и не искам да се бъркаш.
- Аз само ще наблюдавам, сър. Няма да преча.
Фараго го изгледа недоверчиво и въздъхна. Откъде това хлапе черпеше толкова ентусиазъм?
- Както и да е. Гледай, слушай, но не ми пречи.
- Няма, лейтенант, ще се опитам да помагам.
- От това се притеснявах. Майк, какво обясняваше за жертвата?
- Извинявам се... жертва ли? - Младокът отново прекъсна разговора и накара Фараго да почервенее. - Искам да кажа, нали е самоубийство?
Детективите го изгледаха с поглед, даващ му да разбере, че трябва да замълчи.
- Един куршум в главата с 9 милиметров, който е в ръката на жертвата.
- Точно като при самоубийство - Фараго огледа помещението.
- Един от охраната е чул някакъв шум, когато е правил обиколката.
- Сигурен ли си? - Детективите го пронизаха с погледите си. - Какъв точно шум?
Тобино прелисти няколко пъти листите и усети ръцете му да треперят - трябваше ли първият му ден да започне с убийство? Вече беше повърнал при вида на трупа, а сега защо му трябваше да се намесва в разговора? Бяха му казали да замълчи, защо не ги послуша?
- Да, сър, така съм записал. Каза, че е чул някакви гласове да говорят на високо.
- Ти ли разпита пазачът?
- Не... - Стажантът се поколеба преди да продължи. - Подслушвах разговора му с един от полицаите.
Фараго се разходи из стаята и огледа трупа. Клекна и се съсредоточи върху главата. По-голямата част беше доста повредена от куршума.
- Куршумът е унищожил изцяло дясната половина на лицето. Жалко. - Зад тях се чу шум. - Младият, не повръщай на местопрестъплението. Ще унищожиш доказателства.
Но беше твърде късно - той не можеше да спре гаденето.
- Подхождаш към трупа, все едно става въпрос за убийство.
- Просто следвам уликите. Интересно защо се е обърнал към прозореца?
- Искал е да види последно гледката от прозореца.
- Не, при всички самоубийства на работното място човекът се гръмва с лице към бюрото си, а не с гръб.
Фараго въздъхна и се изправи. Огледа листите, разпилени навсякъде по бюрото - предполагаше, че са важни документи и е работил по нещо. А бяха разхвърлени така небрежно. Изведнъж опитното му око забеляза кръгло петно върху гладката отразяваща повърхност.
- Този отпечатък от чаша е скорошен.
- Сигурен ли си?
Фараго изгледа партньора си и пристъпи към скрина с чаши и напитки. Подсвирна леко - този мъж притежаваше над 20 вида алкохол. Как ли е ходил трезвен? Комплектът с чаши не беше пълен.
- Липсва чаша.
- Може да я е счупил.
- Ахам, защо тогава не видях стъкла в кошчето?
- Може да я е счупил преди няколко дена.
- Много удобно. Не мислиш ли? Трудно ми е да приема, че такъв човек би сложил край на живота си.
- Може да е имал причина, която не ни е известна.
- Прав си, но засега ми е трудно да го повярвам. За мен този човек е бил убит.
- И какво смяташ - било е инсценирано?
- Било е убийство.
Чуха се няколко въздишки - тази вечер нямаше да се приберат при семействата си. Тайно се бяха надявали да е самоубийство и да си тръгнат, за да поспят още няколко часа. И ето че сега инатящият се детектив беше разбил илюзията им.
- Майк, накарай да изследват за токсични вещества.
- Мислиш, че е бил отровен?
- Не, мисля, че е бил упоен. За да бъде поставен така на стола и да седи мирно, докато някой му пръсва мозъка, трябва да не е бил на себе си. А и липсващата чаша го потвърждава.
- Но откъде знаеш, че чашата има нещо общо със случая?
- Просто знам. Ако сбъркам, тогава ще приемем версията са самоубийство. Но засега ще продължим да разследваме. И някой да се обади на "опечалените" близки.
Партньорът му потупа стажанта и се усмихна.
- Уникален е, луд е, ще те вбеси на моменти, на моменти ще те засрами... но ако искаш да научиш нещо, по дяволите, той е най- добрият. И сега ще прекараме поредната безсънна нощ, заради него. - Той отново се засмя на стреснатата физиономия на младежа.
- Майк, искам списък с хората, които са имали достъп до този кабинет.
- Да, партньоре. Чухте го, размърдайте се! - Детективът изгледа останалите разбунтували се полицаи и им се скара.

ІІ

Филип Донован сънуваше кошмар и се въртеше силно в леглото си. Когато телефонът звънна, той подскочи уплашено и седна в леглото. Отне му няколко секунди да разбере, че е буден и че телефонът му наистина звъни. Протърка очи и вдигна.
- Ало...
- Филип Донован? - Гласът отсреща звучеше делови.
- Да.
- Съжалявам да го съобщя, но тази вечер баща ви е починал.
- Какво!?
- Все още изясняваме дали е самоубийство или убийство.
- Но как?
- Все още работим по фактите. Когато имаме нещо конкретно, ще ви съобщим. По-добре елате в офиса на компанията.
- Идвам веднага.
Филип захвърли телефона и стана да се облича. Усещаше сърцето му качено в гърлото. Тъй като залиташе, спря за секунда, отиде на мивката и плисна малко вода по лицето си. Усети се как ръцете му треперят и едвам се движи нормално. Чудеше се дали не сънува. Наложи се да се успокои - майка му, сестра му, брат му щяха да разчитат на него и той не можеше да си позволи да бъде слаб.
В следващия момент го осени идея. Взе телефона и набра номер.

ІІІ

Даниел Донован рисуваше някаква картина и се ядосваше, че не се получава както искаше. Сепна се когато телефонът му звънна. Беше близо 3, а знаеше че среднощните обаждания не са по приятен повод. Погледна дисплея и притеснението му се потвърди - беше брат му.
- Какво става, Филип?
- Баща ни... Дани, татко е мъртъв.
- Какво!?
- Съмняват се, че може да е убийство.
- Как така!? Не... как...
- Не се знае още нищо, или поне не ми казаха нищо. Сега тръгвам към офиса му. Явно татко е стоял до късно.
- Идвам да те взема. По дяволите, как може... как се е случило...
Даниел усети, че се задъхва.
- Полицията разследва.
- Трябва да съобщим на мама и Кейт.
Отсреща се чу въздишка.
- Знам. Ще дойда да те взема и ще отидем заедно да им съобщим.
- Ще бъда готов до 10 минути.
- Тръгвам.
Даниел седна на дивана и в продължение на няколко секунди гледаше безцелно. Не знаеше какво да мисли - естествено баща му имаше много врагове, но не можеше да си представи, че някой все пак е успял да го премахне. Стана, сипа си малко скоч и смени ризата си. След това седна на дивана отново и зачака брат си. Как ли щеше да реагира майка му... той си представи разплаканата жена, на която щяха да разбият живота след броени минути. Когато се звънна на вратата, той направо подскочи и изхвърча от апартамента си.
- Дани... - Двамата братя се прегърнаха.
- Все още имам чувството, че това не е истина и скоро ще се събудим от ужасен кошмар.
Филип въздъхна.
- Как ще кажем на мама и Кейт?
- Нямам представа.
- Да вървим.
Двамата се качиха в колата на Филип и скоро утешаваха една останала сама жена, изгубила съпруга си. В крайна сметка час по-късно те бяха на местопрестъплението. Детектив Фараго ги изгледа всичките един по един.
Семейство Донован - едно от най-известните семейства в страната. Всички познаваха покойния Джон Донован и жена му Карън Донован - двамата бяха започнали от нищото и подобно на малцина бяха изградили империя. На практика в мебелната индустрия почти всички купуваха от мебелите "Jokar" - марката беше образувана по тривиален начин - от първите им букви, но пък им беше донесла успех и затова те ревниво я пазеха. Двамата имаха три деца - най-големият беше Филип, който беше в управлението на компанията и вицепрезидент на продажбите. Макар че в миналото Филип беше участвал в няколко скандала, които зарадваха пресата, всички знаеха, че най-вероятно след оттеглянето на баща им той щеше да наследи компанията. Мнозина го считаха за неудачник, но баща им нямаше друг избор, тъй като по-малкият брат Даниел беше изявен художник и нямаше начин да поеме управлението. Всички в Ню Йорк очакваха предстоящата му изложба. А сестра им Кейт Донован, която беше най- малкото дете, току що беше завършила университета и нямаше никакви амбиции да поеме управлението на такъв гигант.
Да, Фараго, както и останалите нюйоркчани знаеха историята на това семейство и затова сега на детектива му беше чудно, дали някой от тях не беше замесен в това престъпление.
Когато пристигнаха Филип беше прегърнал майка си и я подкрепяше, тъй като тя залиташе и плачеше неутешимо. Даниел утешаваше сестра си, която трепереше като лист. Интересна гледка. Той се усмихна.
- Знаете ли, че две трети от убийствата в подобна обстановка са извършени от член на семейството?
Четири погледа се отправиха към него - бяха комбинация от учудване, ужас, ненавист и неразбиране. Фараго само се усмихна.
- Мръсник! Кой сте вие, че смеете така да скверните паметта на мъжа ми! - Карън Донован се освободи от прегръдката на сина си и пристъпи към нахалния мъж, отправил подобно обвинение.
- Имайте малко уважение. Що за нагъл човек сте!? - Кейт също се присъедини към майка си и двете се хванаха за ръка.
- Аз съм лейтенант Фараго, приятно ми е. На мен е възложена задачата да разследвам убийството на Джон Донован.
Фараго отново се усмихна на обърканото им изражение.

ІV

Будилникът на нощното шкафче показа шест и половина и започна да звъни. В следващата секунда се включи и радиото и Наталия чу една от любимите си песни. Повдигна глава и се присегна да изключи алармата. Седна в леглото и се протегна. Отиде в банята и си изми очите. Когато се погледна в огледалото въздъхна - кога ли щяха да изчезнат торбичките под очите? Постла килимчето, на което правеше упражнения, и започна да се разтяга. Но докато правеше коремните преси, телефонът й извъня и с изненада видя, че е от работата й.
- Ало?
- Наталия, Филип е.
- Кажи, Филип, всичко наред ли е?
- Не точно. Ще има пресконференция в дванадесет.
- Случило ли се е нещо?
- Ще разбереш после. Исках само да ти кажа, че не е нужно да идваш от сутринта. Тук е лудница, така че наистина няма смисъл.
- С нещо да помогна?
- Не, не се притеснявай.
- Добре тогава, ще се видим на пресконференцията.
- Да.
Тя остави телефонът и продължи с упражненията си, замислена какво ли толкова е станало. Докато тичаше по алеята и музиката звучеше в ушите й, тя направи план за деня. Изкъпа се и се зае да си направи кафе. Докато разнасяше лосиона за тяло, се замисли за Филип. Беше толкова напрегнат и имаше някакво притеснение в гласа му. Филип беше доста емоционален и не беше нетипично да дава израз на емоциите си, но този път гласът му трепереше. Облече полата и ризата си и въздъхна. Отвори прозореца и вдиша свежия въздух, разнасян наоколо от разлистилите се дървета и цъфналите пролетни цветя. Зае се да нанесе грима на лицето си, след което оправи косата си. Върна гримовете по местата си, изчисти четчицата за мигли с клечка за уши и затвори несесерчето. Часовникът отмери осем. Доизпи си вече изстиналото кафе и отново се замисли за Филип. Нещо не й даваше мира и тя реши да му звънни отново.
- Ало?
- Филип, звучиш ми разстроен. Кажи ми какво се е случило.
Отсреща се чу въздишка.
- Баща ми е мъртъв, Нат. Полицията предполага, че е бил убит.
Тя се свлече на стола.
- Как е станало?
- Все още нищо не се знае. Работят по две теории.
- Каква е другата?
- Че се е самоубил.
- Мислиш ли, че е възможно?
- Вече всичко ми се струва възможно.
- Идвам веднага.
- Не се притеснявай. В компанията нещата са спокойни засега.
- Идвам заради теб и брат ти. Сигурно имате нужда от близък човек.
- Благодаря ти. Не ми се искаше да те забърквам в това.
- Филип, Джон Донован ми беше като втори баща.
- Права си. Ще кажа на полицаите да те пуснат.
Наталия затвори и въздъхна. Взе ключовете за колата и чантата си и излезе.

добавена на 17.02.2011, 02:34

следваща глава »