НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Росица Георгиева > "Лицата зад маските"

Част І (2)

V

Лаура Веяс се размърда в леглото си и отвори очи. Беше минута преди алармата й да звънне и тя я изключи. Отвори хладилника и си сипа сок, след което извади портокал, ябълка и един банан, включи телевизора и седна на масата в кухнята. Миг по-късно се вцепени - съобщаваха за смъртта на Джон Донован. Тя взе телефона си и звънна на Даниел.
- Току що чух. Съжалявам.
- Благодаря ти.
- Ще дойда веднага при вас. Предполагам, че сте в компанията.
- Да, отблъскваме журналисти и подготвяме с Филип пресконференцията.
- Как е той?
- Как да е? На този етап не мисля, че някой осъзнава наистина какво се случва.
- Тръгвам веднага.
- Не е нужно. Ще се справим, а и защо да се товариш емоционално. Повярвай ми, тук емоциите преливат.
- И все пак искам да бъда до вас.
- Благодаря ти.
Лаура затвори и се приготви по-бързо от обикновено. Така тя пристигна заедно с Наталия в компанията. Както беше казал Даниел, навсякъде цереше объркване и ужас.
- Здрасти Наталия.
- Хей, Лаура. Това е ужасно.
- Да, не мога да си представя как семейството го приема.
- Нали? Горките.
Двете се качиха в асансьора.
- Трябва да разкараме тези хиени от тук. Това е ужасно. Защо не ги оставят да скърбят на спокойствие? - Наталия въздъхна.
- Да, тези журналисти са много нахални. Мислиш ли, че е възможно да е убийство?
- А мислиш ли, че Джон Донован се е самоубил? Познавам го цял живот и мога да ти кажа, че той не е способен да остави семейството си.
Двете жени се спогледаха ужасено и излязоха от асансьора. Мигновено видяха двамата братя и се присъединиха към тях, изказвайки своите съболезнования.
- Нещо ново от полицията? - Лаура погледна към полицейските ленти навсякъде.
- Все още не. Но детективът започна да разпитва вицепрезидентите. В момента маркетологът и счетоводителят са при него. По някое време трябва да отидем и ние, но първо трябва да дадем пресконференция. - Филип погледна звънящия си телефон и въздъхна. - Извинете, трябва да дам нареждания да не се спира работа.
- Много ми е гадно, че не мога да му помогна, но не разбирам от тези неща. Затова се опитвам да формулирам съобщението да медиите. Пожелахме и детектив Фараго да говори след нас.
- Дани, в момента ти си опора за Филип, а това е най-важното. - Лаура му се усмихна.
- Нещо, с което да помогнем?
- Благодаря ви момичета, не знам какво бихме правили без вас. Толкова сте мили.
- Моля ти се, Дани, въобще не го поставяй под въпрос.
Филип се присъедини към тях.
- След пресконференцията трябва да отидем да уредим погребението.
- По дяволите. - Дани изгледа сепнато брат си. - Имах уговорка за изложбата. Ще звънна да я отменя.
- Дани, чакаш тази изложба от толкова време, аз ще се погрижа за погребението. Не се притеснявай.
- Не, не мога да те оставя сам да се разправяш с всичко. Достатъчно е, че не мога да помогна с друго.
Даниел извади телефона си и звънна на агенцията, която даваше под наем помещението, където щеше да се състои изложбата.
- Филип, ще попитам и теб. Нещо да помогнем?
- Благодаря ти, Нат, по-късно ще ми трябва помощ с организирането на погребението.
- Ще дойда с теб.
- Не мога да се свържа с агенцията. - Даниел въздъхна тежко.
- Не се притеснявай. Казах ти, ще отида аз, а и Наталия предложи да дойде с мен.
- Съжалявам, но трябва да се срещна. Ще отложа изложбата.
Чуха се три едновременни отрицателни възгласи.
- Баща ви не би искал това. Ще посветиш изложбата на него. - Лаура му се усмихна успокоително.
- Не, не мога да го направя. Ще се разбера с тях днес да я направим след две седмици. Не мога да си представя тази седмица да съм в състояние да издържа едно такова събитие.
- Дани, ще те подкрепим във всичко. Само кажи.
Наталия се огледа.
- Филип, ще организирам срещата на борда.
- Да, трябва да говорим с тях насаме. Благодаря, Лаура.
В този момент те видяха Фараго да излиза от асансьора и погледнаха часовниците си.
- Време е.
- Здравейте, лейтенант. Благодаря ви, че ще направите изказване.
- Естествено, убиецът трябва да знае, че ще бъде заловен.
- Да разбирам ли, че е отхвърлена окончателно хипотезата за самоубийство?
- Не, наречете го нюх. - Фараго се усмихна. - Как е майка ви?
- Със сестра ми са в къщата. Не са добре, затова ние сме поели всичко. А и тези журналисти не ги оставят на спокойствие.
- Да, разбирам. Ще отиваме ли?
- Да, конферентната зала е там.
В залата беше започнало да се пълни с журналисти. Даниел и Филип се спогледаха и когато всички пристигнаха, те се изправиха пред тях. Филип проговори първи.
- Здравейте на всички. Благодаря ви, че сте тук. Искам да кажа, че всички сме ужасени от трагедията, която ни сполетя. Сега повече от всякога трябва да намерим сили да се преборим с мъката, но ви уверявам, че ще продължим напред и ще издигнем компанията, на която баща ни беше посветил живота си, до нови висини. Това би искал и татко, така че ще поддържаме духа му жив. Сега ще дам думата на брат ми Даниел и на детектив Фараго, който е разследващият смъртта на Джон Донован. Благодаря ви.
Филип отстъпи мястото си на брат си и си пое дълбоко въздух.
- Аз ще бъда кратък. Искам само да кажа, че в този момент се оценяват истинските приятели и искам да благодаря на всички за подкрепата, която ни оказват. Семейството ни преживя трагедия, но това ще ни направи по-сплотени и по-силни от всякога. Колкото и тежко да е, искам да кажа на майка ни, че никога няма да бъде сама и ще с брат ми винаги ще бъдем до нея. Благодаря ви.
Лейтенантът се изправи пред микрофонът и замълча за известно време.
- Трудно е... трудно е когато едно такова семейство бъде сполетяно от такова нещастие. Искам да ви уверя, че полицията работи усърдно и до края на деня ще можем да кажем със сигурност дали е било убийство. След това ще се концентрираме върху това да намерим виновника. Но няма да спрем, докато не приключим случая. Единствената утеха в такъв момент може би е да се знае какво се е случило. Благодаря ви.
Журналистите започнаха да се надпреварват в задаването на въпросите.
- Господин Донован, кой ще поеме от тук насетне управлението на компанията?
- Това ще се решава на събранието с вицепрезидентите.
- Няма ли да сте двамата с брат ви или може би само вие?
- Както вече казах, това ще бъде тепърва уточнявано.
- Лейтенант, говорите, сякаш вече е ясно, че е убийство?
- Не, нищо не е ясно. В момента работим и по двете версии.
- Как е разпределено наследството?
- Ще се въздържим от отговор. Благодаря ви, с това приключихме.
Братята си отдъхнаха, когато отидоха на спокойствие в кабинета на Филип.
- Ще викна Наталия. Добре, че се съгласи да дойде с мен. - Филип изпи едно болкоуспокояващо.
- Справяш се невероятно, Филип. Ако трябва да бъда честен, не знам дали бих могъл да се владея толкова добре, ако бях на твоя пост.
- Не, Дани, въобще не се владея. Тепърва ще трябва да се сблъскам с борда.
- Ще бъда с теб, ако искаш.
- Благодаря ти, ще имам нужда от братска подкрепа.
- Това е по-добро лекарство.
Даниел подаде чаша с уиски на брат си. Той се усмихна и изпи половината.
- Да не забравя, трябва да отидем при Фараго след това.
- Като свърша в агенцията, ще отида. Което ми напомня, че трябва да пусна съобщение за отлагането на изложбата.
- Недей да бързаш. Татко би се радвал да не сменяш датата. Ще я направиш в негова чест. Лаура е права.
- Не знам, не знам дали ще съм в състояние да издържа.
- Ти си знаеш.
Филип потупа брат си и отиде да намери Наталия.
- Трябва да тръгваме.
- Разбира се.
- Благодаря ти, Нат. Няма нищо по-хубаво от приятелската подкрепа. Наистина значи много за мен.
- Та ако за вас не го направя, за кого? Хайде, да приключваме с неприятната част.
Филип я прегърна леко и двамата се запътиха към траурната агенция.



- Фараго, имаш ли минута?
Майк Васкес се появи на вратата на кабинета на детектива, изтръгвайки го от унеса му.
- Нова информация?
- Проклет да съм, но отново си прав. Това са резултатите от кръвта на Джон Донован. Току що пристигнаха от токсикологията.
- Бил е упоен.
- С някакъв вид транквилант. Откъде знаеше?
- Ако ти кажа, ще разруша ореола си на нечовек.
- Хайде де.
- Не знаех. Разполагах с два варианта - или се е самоубил, или е бил убит.
- Но всичко сочеше, че е първото.
- Затова веднага изключихте убийство. Но аз исках да съм сигурен. Въпросната следа от чаша не ми даваше покой. Както и ти каза, може би е била счупена преди много време, но исках да съм сигурен. Ако беше самоубийство, добре - приключваме. Но тук идва психологическият момент. Джон Донован не е човек, който ще се самоубие. Не мога да си представя какво би го накарало да сложи край на живота си. Не веднъж е казвал, че животът е безценно нещо.
- Можеше да са бръщолевения за пред медиите.
- Можеше. Но не бях убеден. И ако е било убийство тогава остава въпросът как. Как са го инсценирали толкова добре. Все пак Донован би трябвало да се съпротивлява, нали? Липсващата чаша прикрива следите, защото единственият начин да се застави човек да е неподвижен, когато го убиват, е да бъде упоен. Другото, което ме наведе на тази мисъл, беше столът - както вече казах, не е нормално да се самоубие с гръб към бюрото си. Естествено всичко това бяха догадки.
- Но беше толкова убеден, че е убийство!
- Е, не бях. Но ако бях го изразил гласно, никой нямаше да се занимае сериозно с уликите и информацията, която поисках да се събере.
- Невероятен си. Но защо убиецът е подходил небрежно към вида упойващо вещество. След като е планирал толкова внимателно всичко, за да заблуди всички освен теб, то защо е използвал нещо, което оставя следи?
- Защото не е предполагал, че някой ще се усъмни и ще направи кръвно изследване.
- Нося ти списък с хората, които са имали достъп до етажа. Оказа се, ме има страхотни мерки за сигурност. Това е етажът на най-висшите. Само те и охраната имат достъп. Ако някой е искал да говори с някого от шефовете, му се издава пропуск. Има електронна система, която е разрушена по времето на убийството. Убиецът е прикрил следите си. Сега се опитват да възстановят информацията. Но последните данни са от пет часа преди убийството и никой външен не е влизал.
- Благодаря ти, Майк. Значи освен ако в компанията не работи някоя луда секретарка, заподозрените са доста малко.
- Така е. Е, отивам да проучвам. Анализът от аутопсията трябва скоро да бъде готов. Създаде ми работа, да знаеш. - Партньорът му се засмя и си тръгна.
Фараго разтвори папката и се зачете. Тя съдържаше досиетата на всеки един от вицепрезидентите, които компанията водеше. Първи, естествено, беше синът - Филип Донован - вицепрезидент на продажбите. На 32, от 4 години работи в компанията... -въздъхна. Цялата тази информация беше толкова скучна. Следващият беше главният юрист на компанията - от три години получава статут на вицепрезидент, след като отделът му се разширява много. Хм, един юрист би могъл да извърши перфектното убийство. Усмихна се и отгърна на следващия - Лаура Веяс, която беше финансов вицепрезидент. Работи в компанията от месец и половина. Следващият, който беше свързан с финансовия мениджър беше главният счетоводител Реймънд Удлоу. Работи от 6 години в компанията, преди 2 става главен счетоводител. Вицепрезидентът по качеството Наталия Морейра беше следващата. Тя също работи от 6 години... дали двамата не са екип? Фараго се отнесе в опити да си представи невзрачния и непривлекателен Удлоу и красивата Морейра как кроят планове.
- Здравейте, лейтенант.
Франк Тобино върна детективът в реалността.
- Носиш ли ми информацията, която поисках?
- Да. Дойдоха ли резултатите от токсикологията?
- Погледни сам.
Стажантът взе листа и очите му се разшириха.
- Убийство... не мога да повярвам.
- Свиквай с мисълта, не искам пак да повръщаш.
Младокът се изчерви и седна на стола срещу лейтенанта.
- Това, за което помолихте... - Тобино подаде папката. - Разпитах ги, но не можах да измъкна много информация. Кейт Донован е била с група приятели на късна прожекция в киното. Проверих и е истина. Карън Донован е била вкъщи, но целият персонал потвърди, тъй като им е давала указания. Даниел Донован е бил ателието и е рисувал. Филип Донован е бил в апартамента си.
- Жена му е избрала перфектен момент да свика персонала да дава указания. А синовете са без алиби. Колко интересно. Жаждата за власт никога не излиза от мода.
- Освен това говорих с пазачите, които са били на смяна.
Детективът забеляза, как стажантът се поизправи гордо за проявената самоинициатива.
- Ти, какво? Мислиш си, че си направил нещо кой знае какво, а? Е, ще ти кажа нещо - това аз наричам да си свършиш работата. Проверката е най-сигурният начин да разбереш истината. Иначе оставяш убиец на свобода.
- Аз...
- Хайде, кажи какво разбра.
- Вечерта е имало срив в системата и пет часа преди убийството записите на влизанията и излизанията са спрени. Така че няма как да разберем кой последно е влизал. При обиколките на пазачите, се получава дупка от 10 минути, през които убиецът е могъл да се промъкне незабелязано през входа. Тъй като системата не е работела, пазачите не са получили сигнал за отваряне на вратата.
- Колко удобно.
- Освен това, разбрах, че Карън, Кейт и Даниел Донован имат специални пропуски за всички нива.
- Ето за това говоря, момче. Тъй като всички смятаха, че Джон Донован се е самоубил, разпитващите полицаи не са си направили труда да зададат всички въпроси, а охраната е счела това за маловажно.
- В тяхна защита, искам да кажа, че напоследък е имало няколко такива случаи, в които системата отказва, но на другия ден отново работи.
- Не ги защитавай. Говорим за убийство и нищо не ги оправдава. Ако всеки си беше свършил работата, нямаше да изгубим време в опити аз да ви убеждавам всички, че е убийство, а вие в опити да се заврете в леглото.
- Но...
- Да, знам. В този случай си свърши работата. Но знай едно - в друг случай през това време убиецът може да е вече на другия край на света.
Стажантът пребледня при мисълта за допуснатите грешки и отговорността, която щеше да падне върху него, ако някога е разследващ.

добавена на 17.02.2011, 02:41

«предишна глава

следваща глава »