НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Росица Георгиева > "Лицата зад маските"

Част І (3)

VІІ

На вратата на кабинета на Фараго се почука.
- А, госпожице Веяс, седнете. - Детективът се усмихна на Лаура и посочи стола пред бюрото си.
- Добър ден, лейтенант. Нещо ново по случая?
- За съжаление не, но ви уверявам, че ще открием виновника.
- Сигурен сте, че не е самоубийство, така ли?
- Повече от сигурен. Повиках ви тук, за да взема показанията ви. Имам няколко въпроса, които да ви задам.
- С удоволствие, стига да мога да ви помогна.
- Понякога човек не съзнава, че когато казва нещо, това нещо разкрива някаква истина.
- Мислите ли, лейтенант? Аз смятам, че всеки човек възприема информацията по различен начин и страничен слушател може да си извади погрешни изводи.
- Какво имате предвид? - Фараго се облегна назад и зае слушателска поза.
- Ако например, сега ви кажа, че сме имали разногласия с покойния Джон Донован относно работата, вие ще си извадите заключението, че сме се карали и в яда си аз бих могла да го убия.
- А така ли беше?
- Това е само пример, с който защитавах тезата си. Но не затова съм дошла.
- Така е. Да започнем с въпросите. Как се запознахте с покойния Джон Донован?
- Той ме откри преди няколко месеца и ми отправи предложение да започна работа в компанията му. Предложи ми щедро възнаграждение и голяма свобода на действие и аз приех.
- Вярно ли е, че по това време сте напуснали предишната си работа, тъй като сте били индиректно замесена в скандала с откраднатите 5 милиона долара?
- Да. - Лаура пламна от възмущение за припомнянето. - Не исках да работя повече за хора, които ми отправиха тежки обвинения и нямаха доверие в мен. Искам да отбележа, че тези хора впоследствие ми се извиниха публично за допуснатата грешка и се опитаха да ме върнат на работа.
- Но вие отказахте?
- Точно така. Предпочитах да почна на ново място, с нови хора. Джон Донован ми гласува доверие и не исках да го разочаровам.
- Какво беше първото ви впечатление, когато се появихте в компанията?
- Впечатлението ми беше на задружно семейство.
Настъпи известна тишина, в която се чуваше единствено бързото драскане на молива по хартията - стажантът трудно успяваше да записва всичко. Фараго се усмихна леко - момчето трябваше да се учи да бъде по-ефективно.
- Госпожице Веяс, какво ви е мнението за братята Донован?
- Филип е като едно голямо дете на моменти, но е добър и е наследил търговския нюх на баща си. Не познавам добре Даниел, но смея да кажа, че е много галантен и вежлив - типичен артист.
- От вицепрезидентите кой беше най-близък на Джон Донован?
- Ами... да помисля... бих казала Наталия Морейра.
- Защо смятате така?
- Тя е дългогодишен семеен приятел и работи в компанията от 6 години.
- Разбирам.
Фараго се беше загледал в някаква точка на бюрото си и като че ли обмисляше получената информация.
- Благодаря ви много, госпожице Веяс. Ще поддържаме връзка.
- Разбира се, лейтенант, ето ви картичката ми, ако имате нужда от нещо, ми се обадете.
- Благодаря ви, ще го имам предвид.
- Приятен ден.
Лаура излезе от кабинета, оставяйки стажантът да дописва, а лейтенантът да мисли.
- Сър, мога ли да ви задам въпрос?
- Кажи?
- Защо ги разпитвате в кабинета си, а не в залата за разпити?
- Защото в непринудена обстановка, хората по-лесно биха могли да се издадат. Не го приемат като разпит, а като най-обикновен разговор.
- Разбирам.
- Я ми кажи, как ти се стори госпожицата?
- Много приятна мила дама. Готова е да сътрудничи, което е добре.
- Готова ли е да сътрудничи или иска ние да си мислим, че тя иска да сътрудничи?
- Какво? - Фараго се изсмя на обърканата физиономия на стажанта.
- Нищо, казвам само да не прибързваш със заключенията.
- Кога ще дойдат останалите?
- Ще видим, не съм им казал определен час, така че определено ще е интересно да разберем кой ще дойде последен.
Детективът намести дъската и постави снимката на Джон Донован в средата. Закачи снимката на Лаура и написа няколко факта под нея. Тъкмо привършваше, когато се почука на вратата. След като набързо обърна с гръб таблото, Фараго отвори вратата.
- Здравейте, господин Донован. Заповядайте.
Фараго направи път на Даниел, който беше облечен в черен костюм и черно поло. Детективът призна на себе си, че наистина имаше вид на артист.
- Как мога да ви бъда полезен, лейтенант? Искам да хванете нещастника, който направи това на баща ми.
- Ще направим всичко възможно това да стане по-бързо. Затова ви извиках тук, за да ви задам няколко въпроса.
- Естествено. Ще направя каквото поискате.
- Вие сте по-малкият син на Джон Донован, нали така?
- Да.
- Любопитно ми е, защо не участвате в управлението на компанията?
Тъмните очи на Даниел се присвиха и изгледаха студено детектива. Присвивайки устни, той се усмихна в язвителна усмивка.
- Защото от малък проявих заложби на художник и предпочетох да се отдам на попрището. Брат ми се справя добре с управлението на компанията. Естествено имам дял, но не участвам пряко.
- Разбирам. Какви са взаимоотношенията ви с брат ви?
- Чистосърдечни. Обичаме се като братя и се подкрепяме.
Фараго се облегна рязко на стола си и се усмихна леко.
- Имахте ли намерение да продавате своя дял?
Младият художник го изгледа изненадано. Определено не беше очаквал подобен въпрос.
- Не, поне не в близкото бъдеще.
- Познавате ли госпожица Морейра?
- Да. Наталия е изключително приятна компания и много добър събеседник.
- Разбрах, че е дългогодишен приятел на семейството?
- Да, родителите й бяха най- добрите приятели на моите родители. На практика израснахме заедно.
- Колко вицепрезидента има компанията?
- Седем, изключвам мен, брат ми и Наталия.
Фараго отново се отдаде на размишления. Даниел се намести по-удобно на стола и започна да гледа ту детектива, ту стажанта, който усърдно продължаваше да пише.
- Благодаря ви, господин Донован, това беше всичко.
- Извинете ме, но няма ли да ме питате дали баща ми е имал врагове? - Даниел го погледна питащо.
- Имаше ли?
- Врагове е силно казано, но да кажем, че имаше разногласия с някои от вицепрезидентите. Чувал съм ги да спорят и да се карат, но не знам дали някой е способен да стигне до убийство.
- Благодаря ви. Ако имам допълнителни въпроси, ще ви потърся.
- Добре, ще бъда на ваше разположение.
Когато вратата се затвори, Тобино погледна към шефа си и се подвоуми, дали да зададе въпроса си.
- Какво има?
- Чудех се... защо не го попитахте за врагове?
- Защото не искам лични преценки да ме подвеждат по грешни следи. Оставям се на доказателствата да ме водят. Освен това беше любопитно, че знае толкова много за вътрешните противоречия, при положение че не е част от компанията и се е отдал на изкуство, както той сам каза.
Стажантът погледна надолу към записките си и започна да обмисля казаното, докато детективът сложи снимката на малкия син на платното и отбеляза няколко основни неща за него. След като привърши с тази задача, той отвори папката със снимки от местопрестъплението и започна да ги разглежда отново.
- Младок, ела тук! - Изненадващо с неочаквана възбуда в гласа си Фараго стресна младия стажант, който подскочи на мястото си.
- Какво има, сър?
- Виждаш ли нещо странно тук?
- Това е снимка на бюрото на господин Донован, нали?
- Да. Погледни листите на него.
Момчето се взря, където сочеше пръстта на шефа му и след няколко секунди ахна.
- Тази капка кръв е на половина. Като че някой я е прерязал на две половини и е отстранил другата.
- Точно така...
- Това означава, че отгоре е имало друг лист, на който е попаднала част от капката и убиецът го е взел.
- Един лист, заради който си струва да убиеш.
В този момент на вратата се почука и в кабинета влязоха Филип и Наталия.
- Добър ден. Съжаляваме, че закъсняхме, но трябваше да уредим погребението.
- Няма проблем, но искам да влезете един по един.
- Добре, давай Наталия.
Наталия влезе и седна притеснено на стола срещу детектива.
- Добър ден, лейтенант.
- Как сте госпожице Морейра? - Фараго разлисти няколко документа - като че търсеше нещо сред купчината, но не го намираше.
- Съкрушена. Досега бяхме в погребалната агенция.
- Придружили сте господин Донован?
- Да, на Филип му беше трудно да се справи сам, затова му предложих да отида с него. Човек се чувства малко по-добре, когато е с приятел в труден момент.
- Само приятели ли сте? - Фараго се изнерви - все още бъркаше из купчината и не намираше въпросния документ.
- Що за въпрос е това!? Естествено, че сме само приятели. И то от много години.
- Извинете ме, но не е невъзможно след като сте приятели от деца, както разбрах, да възникнат някакви по-силни чувства.
Руменина изби по бузите на Наталия. Нима беше уцелил право в десятката? Фараго се усмихна и издърпа един лист от общата купчина.
- Чувствам Филип като свой брат.
- Може би го приемате буквално?
- Не, имах предвид, че... ми е много близък, а не... - Наталия усети как объркването и учудването вземат връх и предпочете да замълчи.
- Може би сте искали и Джон Донован да ви възприема като дъщеря? Затова сте го убили - защото той не е искал!?
- Какво!? - Наталия се отпусна на стола, неспособна да отвърне на обвиненията. - Какви ги говорите? Джон Донован беше много добър и способен човек и аз се радвах да работя за него.
- А какви са отношенията ви с другия му син?
- С Дани ли? Той е мил, внимателен джентълмен, който цени красотата на днешния свят. Обича да се отдава на радостите в живота.
- Доста философски...
- Дани е философ - като всеки артист.
- Разбирам. А какво ще кажете за Лаура Веяс?
- Лаура постъпи наскоро в компанията, но веднага се сближихме. Тя е изключително позитивен и приятелски настроен човек.
- Благодаря ви много, госпожице. Ще кажете ли, ако обичате на господин Донован да влезе.
- Разбира се.
Филип влезе плахо в кабинета и поздрави с лека усмивка.
- Господин Донован, как сте?
- Бил съм и по-добре. С какво мога да бъда полезен, лейтенант?
- Бих искал да ви задам няколко въпроса.
- Слушам ви.
- Кога заехте поста на вицепрезидент на продажбите?
- Няколко години след като завърших. От 4 години...
- Как прие новината брат ви?
- Дани? - Филип смръщи вежди и се замисли. - Нормално, поздрави ме и се зарадва, че ще има някой, който да поеме компанията след татко.
Фараго го изгледа, карайки го да се смути, след което въздъхна.
- Как ви прие съвета?
- Отначало бяха резервирани към мен. Нормално - синът идва без никакъв опит и оглавява отдел - и аз бих се съмнявал в способностите.
- Как приемате назначаването на госпожица Веяс?
- Много сполучлив ход на баща ми. Тя е голям специалист и мисля, че изпълнява добре работата си на финансов вицепрезидент.
- Какви са отношенията между госпожица Веяс и брат ви?
- Лаура и много позитивен човек и двамата веднага си допаднаха.
- А как реагира госпожица Морейра?
Филип се замисли за секунда, след което придоби учудено изражение.
- Откровено казано не съм забелязал по специално отношение или реакция от страна на Наталия.
- Благодаря ви, господин Донован. Това е всичко.
- Приятен ден, лейтенант и дано да хванете по-скоро убиеца на баща ми.
След като останаха сами, Фараго се изправи и разположи отново таблото на предишното му място.
- Така, какво имаме, Тобино. Първа пристигна Лаура Веяс - финансов мениджър... Появява се последна в картинката и пристигането й е последвано от убийство. Не й е за първи път. - Той погледна нанесените вече факти. - Единственото, което казват за нея е, че е позитивен човек и е приятелски настроена.
- Това значи, че е добър човек.
- Не непременно. Отново избързваш.
- Нима се преструва на такава?
- Не е изключено, няма да се изненадам, ако направи някой хитър ход и не се измъкне отново с пари.
- Но предния път се оказа, че не е тя.
- Да. Така е. Ще разберем това на по-късен етап. Следващият е Даниел - малкият син, който остава изключен от управлението на фирмата. Има дял, но не участва в ръководството. И все пак за човек, който твърди, че не е заинтересуван от компанията, знае доста неща за вътрешния живот.
- Може да е чувал да се коментира от брат му или баща му?
- И това е възможно. - Фараго залепи снимката на Наталия и успоредно с говоренето нанасяше основното за нея. - Дългогодишен приятел на семейството. Какво ли е да си в сянката на двамата сина? Дали не се е чувствала вечно пренебрегнатата?
- Но защо? Все пак логично е Джон Донован да предпочита синовете си?
- Да, но ако работиш усърдно и това не се забелязва....вместо това назначава друг на мястото, което искаш. Погледни... листа, който търсех - завършила е финанси, а е вицепрезидент по качеството. Може би е имала надежди за мястото на Лаура Веяс? И накрая Филип Донован... - Той сложи снимката до тази на Наталия. - Баща му го взема на работа няколко години след като е завършил, докато взема Морейра веднага... Как ли се е почувствал?
- А какво мисли затова, че брат му взема пари от компанията без да работи в нея. Той не участва в заседания, не се занимава с делата, но всеки месец получава пари, защото има солиден дял.
- Добър въпрос, Тобино.
- Изглежда нашето "семейство" не е толкова задружно.
- Хората имат своите тайни... Въпросът е кой пази тайната за убийството на Джон Донован.

добавена на 17.02.2011, 02:42

«предишна глава

следваща глава »