НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Росица Георгиева > "Лицата зад маските"

Част І (4)

VІІІ

На другия ден, когато стажантът почука на кабинета на лейтенанта, той го посрещна с жест да влезе.
- Влизай, след малко ще отидем в компанията да разпитаме останалите вицепрезиденти.
- Но нали мислите, че е някой от четиримата?
- Това, че го мисля, не означава, че съм прав. Трябва да се проследят всички улики и да се разпитат всички заподозрени. Нима си мислиш, че убиецът е действал сам?
- Не, естествено.
- Хайде.
Двамата качиха в джипа на Фараго и тръгнаха към компанията на Донован. Докато се качваха към етажа на вицепрезидентите, Тобино понечи да попита нещо, но се спря.
- Какво?
- Извинете за въпроса, лейтенант, но с детектив Васкес не изглеждате като... типичните партньори.
- Защото не сме. Преди време работехме винаги заедно, но аз се отегчавах от традиционните разпити, от събирането на улики. Предпочитам да обръщам внимание на психологическите черти на всеки. Защото там се крият мотивът и силата да се извърши престъплението. Майк пък е перфекционист по отношение на разпити и улики. Е, не винаги вижда цялата картина, но въпреки това е адски добър в работата си. Затова вместо да си губим времето, решихме да действаме разделени. Той събира информация и улики, аз наблюдавам заподозрените. Накрая ги хващаме.
Двамата излязоха от асансьора и се огледаха.
- От къде ще започнем?
- Стой тихо и изключи всичко от съзнанието си. Погледни Филип Донован. Ходи нервно из офиса, притеснен е. Това означава, че не може да прикрива емоциите си. - В потвърждение Филип удари по бюрото си. - Той е темпераментен. Така че лесно бихме могли да го предизвикаме да се издаде. Провокацията е най-силният коз срещу емоционални хора. Виж, брат му е друг тип. Виж как седи замислен на стола. Сигурно успокоява брат си. Той изживява всичко вътре в себе си. В момента хиляди мисли се сблъскват в съзнанието му. Такъв човек е хладнокръвен и умее да пази самообладание. Но от друга страна, артистичните заложби го правят чувствителен. Така че, ако го наранят, той ще отвърне. Не ме гледай така, хлапе, посветил съм дълги години на психологията. Познаването на човека, който стои пред теб, е най-силното ти оръжие. А ето я и Лаура Веяс. Забелязваш ли как всичко е подредено по перфектен начин. Перфекционистка и ще свърши всяко нещо по възможно най-добрия начин. На такъв човек можеш да разчиташ и за хладен ум. И остана Наталия Морейра. Виж как седи свита на стола. Тя е притеснена. От типа хора е, които ще ти свършат всякаква услуга, ако знаеш как да ги помолиш. Отнасяш ли се добре с нея, и тя ще се отнася добре. Но в обратна посока не мога да знам докъде би стигнала. Виждаш ли бюрото й - също подредено, но се различава от кабинета на Веяс. При нея има някаква приветливост, докато Веяс е типичен перфекционист и е студена. Интересна картина се заформя, не мислиш ли?
- Все още не мога да разбера защо изключихме останалите? - Стажантът гледаше в записките си.
- Не сме ги изключили. Но тези четиримата са най-близкото обкръжение на Джон Донован. А и може би най-важните хора в тази компания.
- Вицепрезидент на качеството?
- Забравяш - дългогодишна приятелка в сянка. Останалите можем да ги проучим и от разстояние. Но ако питаш мен, един от четиримата е убиец. Хайде да говорим с останалите.
Първият, когото видяха, беше висок едър мъж над петдесетте.
- Здравейте, господине. Може ли да отделите малко време?
- Вие сте детективът, който разследва смъртта на Джон Донован, нали така?
- Точно така.
- Тогава имам цялото време. Аз съм Питър Хорест и съм адвокатът на компанията.
- Чудесно. Бихте ли ми казали, какви ви бяха взаимоотношенията с покойния?
- Бяхме близки. Все пак нямаше как да не си върша работата, ако Джон не ми се доверяваше напълно. Той разчиташе на мен.
- Разбирам. Бихте ли ми казали как точно функционира компанията. Не ми се изясниха връзките между отделните вицепрезиденти.
- Джон раздели компанията на отдели. Аз ръководя правния, господин Донован е начело на продажбите. Мис Веяс е финансовият вицепрезидент. Господин Удлоу оглавява счетоводния отдел. Мис Морейра отговаря за тоталното управление на качеството.
- Да, наясно съм, кой кой е.
- Всеки един от тях е вицепрезидент и взема участие в заседанията. Най-важните решения Джон първо ги дискутираше с мен, сина си и естествено госпожица Веяс, тъй като трябваше финансова оценка преди да започнат дискусиите. Ние му бяхме доверените лица.
- Интересно. Изглежда сте били много близки.
- Аз помогнах на Джон при стартирането на компанията. Познаваме се от дълги години и наистина бяхме много добри приятели.
Адвокатът въздъхна тежко и ги насочи към маркетинговия вицепрезидент.
- Господин Рейнълдс, може ли да поговорим?
- Разбира се, заповядайте детективи.
- Ще бъда кратък. Имате ли нещо да споделите?
- Относно убийството ли?
- Относно взаимоотношенията, които царяха в компанията.
- Какво да ви кажа. - Той се замисли. - Бяха колегиални. И всички много се уважаваха.
- Разбирам, че покойният Донован е провеждал заседания с ограничен кръг хора.
- Беше нормално. Когато се колебаеше за нещо, винаги го обсъждаше със сина си и дългогодишния си приятел. И накрая финансовият мениджър.
- Всички ли го приемаха като вас?
- Да, беше нормална реакция първо да бъде убеден и след това да го дискутира с останалите вицепрезиденти.
- Разбирам, благодаря ви за отделеното внимание.
Те тръгнаха към другия кабинет.
- Извинете, бихме искали да поговорим с вас. Аз съм лейтенант Фараго, а това е господин Тобино.
- Заповядайте. Аз съм вицепрезидентът на отделът по логистика Марк Дентън.
- Съжалявам, че ще ви отнема от времето. Предполагам, че сте много зает човек, но искаме да разберем кой е причинил това на Джон Донован.
- Разбира се. Каквото ви трябва...
- До колко бяхте наясно с проектите и плановете на покойния.
- Не много. Запознавах се с тях, когато съветът ги приемеше. В крайна сметка от мен се изисква да няма нарушаване на доставките и материалите.
- Разбирам. Как си вършеше работата Филип Донован?
- Добре. Никога не сме имали оплаквания. Естествено, имаше в началото някакви резерви относно способността му да поеме такава отговорност, но той опроверга съмненията ни. Поне моите.
- Кой е имал резерви?
- Почти всички. Може би единствено Морейра и Хорест го подкрепяха. Но това беше нормално, тъй като те го познаваха доста по-добре от нас. Но мисля, че сега всички му вярват. В крайна сметка той ще оглави компанията.
- Знаете много за човек, когото обикновено поставят пред свършен факт.
- Лейтенант, това не означава, че не чувам и не виждам.
Фараго се усмихна.
- Разбира се. Чух, че и за госпожица Веяс е имало много дебати.
- Естествено. Беше малко след всеизвестния скандал. Нормално е да сме въздържани. Дори и Джон беше силно разколебан дали да я наеме. Хорест и Рейнълдс, а и Филип го убедиха. И наистина засега тя върши отлична работа. Каквито и съмнения да имаше Джон сподели, че е доволен и че се радва, че я е наел. Мисля, че постъпихме правилно.
- Благодаря ви.
Фараго и стажантът излязоха от кабинета си и тъкмо щяха да тръгнат към главния счетоводител, когато телефонът на детектива звънна.
- Новини?
- Да, исках да ти кажа, че потвърдихме алибитата на тези, които имат за вечерта на убийството.
- Кои нямат?
- Досети се, кои четирима нямат?
Погледът на Фараго светна.
- Чудесно. Става интересно.
- Да, как вървят разпитите?
- Много добре.
- А, получих резултатите от аутопсията. Ъгълът, под който е влязъл куршумът, сочи, че е било убийство.
- Благодаря ти, Майк.
Фараго затвори и с усмивка предаде информацията на стажанта.
- Значи определено един от четиримата го е направил.
- Да. Няма начин някой да рискува да наеме външно лице да го направи. А и този лист, който е взет, има конфиденциална информация. Който го е направил, го е направил лично. Хайде, нямаме повече работа тук.
- Няма ли да говорите и с тях?
- Не, ще се срещнем с тях на погребението утре. Интересно ми е, защо Филип Донован не е подкрепил кандидатурата на Морейра за вицепрезидент, а напротив - убеждава баща си да наеме Лаура Веяс.
- Това е наистина добър въпрос. А уж са добри приятели.
- Тук никой с никой май не е добър приятел, що се отнася до пари и власт.


ІХ

Следващият ден беше слънчев, но настроението, което цареше в дома на семейство Донован, беше мрачно. Карън Донован беше успяла да спре да плаче, а Кейт Донован беше бяла като призрак. На двамата братя се падаше да ги придържат и да им дават кураж. Така, когато пристигнаха на гробището, майка им отново се разстрои силно. На погребението присъстваха всички познати на семейството и когато Фараго пристигна, застана настрани и започна да наблюдава.
Когато церемонията свърши, той се приближи до братята Донован и погледна към майка им.
- Госпожо Донован, нямах възможността да ви изкажа съболезнованията си. Мъжът ви беше добър човек и не заслужаваше да го убият.
- Да, синовете ми казаха, че е бил убит.
Той погледна групичката, събрана около Карън Донован.
- Бих искал да говоря със синовете ви насаме.
- Разбира се.
- Госпожици Веяс и Морейра, бихте ли дошли и вие?
- За какво става въпрос?
Те се отдалечиха от скърбящата вдовица и Фараго ги изгледа един по един.
- Исках само да ви уведомя, че ви следя отблизо. Оказа се, че вие четиримата сте главните ми заподозрени. Така че внимавайте.
- И намерихте погребението за най-подходящо място да ни заплашвате?
- За това няма правилно време, госпожице Веяс. Приятен ден ви желая. И успех с конференцията с вицепрезидентите.
- Не ни мислете нас, ами разберете истината. - Даниел не можа да прикрие раздразнението в гласа си.
- Довиждане.
- Приятен ден, детектив. - Лаура го изгледа смръщено.
Четиримата изчакаха детективът да се отдалечи и се върнаха при Карън и Кейт Донован.
- Той е прав, ще бъде прекрасен ден. - Лаура подхвана Даниел.
- Ще го преодолеем всички заедно. Искате ли да разберете още една новина? Няма да има изложба.
- Какво? Защо?
- Поисках да я отложим, но до края на месеца галерията е заета. Затова им казах, че се отказвам.
- Не, Дани, глупости, ще им се обадиш и ще им кажеш, че си размислил. Няма да проваляш кариерата си.
- Филип е прав...мъртвите са мъртви, но ние трябва да живеем.
- Мислите ли?
- Да. - Накрая Наталия не се стърпя и тя. - Хайде, Дани, обади се.
- Но тя е след два дни.
- Подготвяш я от толкова време...
- Добре. Благодаря ви.
Те приближиха семейството.
- В този момент, трябва да сме заедно. - Наталия стисна ръката на Кейт.
- Благодаря за подкрепата.
- Естествено.
- Не ми харесва, че толкова скоро трябва да проведете съвещанието с вицепрезидентите.
- Майко, всички са в недоумение и не трябва да допуснем да се създава паника сред работници и акционери. Няма да позволим труда на татко да се разпадне за един ден.
- Добре, добре. Вършете каквото трябва.
- А и освен това е утре, така че не виждам защо се притесняваш.
- От колко часа?
- От два.
Остатъкът от деня мина тягостно и мъчително за всички близки. Когато си легнаха, те бяха смазани и се радваха, че този ден е свършил. На другия ден от сутринта Филип събираше сили за предстоящата среща с вицепрезидентите и сблъсъкът с тях. Трябваше да поиска доверието им, но това нямаше да стане лесно. Успя да се убеди, че ще успее, но когато всички влязоха в компанията, увереността му изневери и той усети, че се задушава.
- Идвам след малко, кажи им да почакат. - Филип се отклони и влезе в кабинета си.
Наталия изпълни молбата му и всички зачакаха да дойде, но той се бавеше. Когато шушуканията станаха говор, Лаура се надигна.
- Отивам да проверя, дали е добре.
Всички кимнаха одобрително и Лаура почука на кабинета му.
- Филип, всички те чакат.
- Идвам след минута.
Той се обърна леко и тя видя чашата с уиски в ръката му. Въздъхна и седна до него.
- Виж, ще се справиш. Трябва да имаш повече вяра в себе си.
- Това ми казваше и баща ми. - Филип се усмихна и отпи от уискито.
- Знам...когато дойдох в компанията бях чувала единствено аз теб. Баща ти ми каза, че мисли да се пенсионира и че ти най-вероятно ще поемеш компанията. Думите му бяха "Филип е големият ми син. Той е умен, въпреки че на пръв поглед не блести с нещо, но когато трябва да разчиташ на него, никога няма да те предаде. Винаги ще помогне... такъв е той... искаше ми се да е малко по-корав, но се надявам умът му да компенсира нерешителността, която проявява от време на време."
Филип пресуши чашата.
- Да, това е проблемът ми. Малодушен съм. Затова и винаги забърквам каши.
- Това е в миналото. Баща ти смяташе, че можеш да ръководиш тази организация, а доколкото съм чувала, никога не е грешал за хората.
- Баща ми имаше невероятна интуиция и усещане за хората.
- Тогава ми докажи, че не е сбъркал, че можеш да се справиш.
Филип я погледна и се усмихна.
- Благодаря ти. На тази организация в момента е нужен силен ръководител. Независимо дали ми харесва, това съм аз...
Той се изправи и закопча сакото си. Взе папката и двамата с Лаура влязоха в конферентната зала, където бордът на директорите ги очакваше нетърпеливо. Шушуканията замряха и всички насочиха поглед към човекът, който беше определен от Джон Донован да заеме мястото му.
- Добър ден на всички. - Филип Донован се прокашля леко и изгледа хората пред себе си. Всички бяха в очакване той да внесе яснота какво ще се случи от тук нататък. Вече всичко зависеше от него и всички слушаха него. Пое си дълбоко въздух и мислите в главата му се подредиха. Мисълта му беше кристално ясна. - Както вече знаете, баща ми определи в своето завещание за свой заместник мен. Положението ни е сериозно - акционерите са разколебани, клиентите наблюдават с интерес, персоналът ни е в недоумение какво ще се случи с тях, а на сътрудниците ни им трябват гаранции, че ще продължим да бъдем коректни партньори. Сега трябва повече от всякога да обединим усилията си, да закрепим положението си и да утвърдим позициите си. Защото не възнамерявам тази компания да отстъпи и крачка от заетата ни позиция. Поели сме задължения към нашите клиенти, към обществото, дори и към нас самите и трябва да продължим да ги изпълним. Дами и господа, от вас искам да ми се доверите. На мен се пада ролята на водач в тази ситуация, но без вас аз съм загубен. Няма начин да успея без вашата подкрепа. Затова искам да знам, имам ли вашата подкрепа?
Филип ги изгледа продължително. Хората шушукаха помежду си. Няколко секунди по-късно Питър Хорест - адвокатът на компанията се изправи и го погледна.
- Филип, всички тук уважаваме много Джон, уважаваме и теб. Имаме само един въпрос към теб - мислиш ли, че можеш да се справиш с всичко това? Не ме разбирай погрешно, но все пак си твърде млад и нямаш кой знае какъв опит.
- Разбирам опасенията ви, но мога да ви гарантирам, че ако ми гласувате доверие и ме подкрепите, ще се справя и ще овладея кризата.
- Нали разбираш, че подкрепяйки те, залагаме и интересите на акционерите, чиито представители сме?
- Разбирам го много добре и ви уверявам, че няма да ви разочаровам.
- Какво по-конкретно възнамеряваш да направиш?
- Всеки един от вас ще трябва да ми представи доклад за това как функционира отдела му, какви са му длъжностите и задълженията им, показатели, които са постигнати. Аз ще ги разгледам и ще обсъдя с всеки един от вас каква оптимизация на дейността бихме могли да извършим. Времето за промени настъпи и смятам, че трябва да бъдат извършени.
Вицепрезидентите се спогледаха и кимнаха утвърдително. Много от тях бяха отправяли предложения в миналото. Но те така и не бяха реализирани. Допадна им идеята да се влеят свежи умения и знания в централното управление. Така или иначе преди Филип нямаше възможност да покаже способностите си, но сега те бяха готови да му гласуват доверие. В крайна сметка никой не беше готов да поеме на плещите си една толкова проблемна компания.
След едноминутна консултация Питър Хорест го погледна и се усмихна.
- Имаш подкрепата ни. Но ще бъдем внимателни.
- Благодаря ви. Това исках да чуя. Както вече споменах, имам идеи и ще ги реализирам.
Филип усети как вълнението му ставаше твърде силно и едва издържа поздравленията на останалите и отиде в офиса си, за да се усамоти. Не можеше да повярва, че след толкова време представяне как ще бъде когато поеме компанията, този момент беше дошъл. Вече всичко беше в ръцете му. Сипа си чаша уиски и погледна през прозореца. Следващото, което трябваше да направи беше изявление пред целия персонал на компанията. Но това щеше да бъде утре. Днес беше ден на осъзнаване.

добавена на 17.02.2011, 02:44

«предишна глава

следваща глава »