НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Росица Георгиева > "Лицата зад маските"

Част І (5)

X

- Хей, няма ли да привършваш вече с работата си? - Филип отвори вратата и се усмихна на стреснатата Лаура.
- Да, трябва само да подпиша едни документи.
- Не можеш ли да го направиш утре? Защото сега ми се иска да пийна нещо, а не ми се пие сам.
- Брат ти зает ли е?
- Еми, как да го кажа...иска ми се да ти благодаря за подкрепата днес. - Той се усмихна на появилата се червенина по бузите й.
- Оу, да добре. - Тя затвори папката и го погледна. Двамата излязоха от компанията и се качиха в неговата кола. - Къде ще ходим?
- Знам едно чудесно място на две преки.
- И какво точно ще пием?
- Каквото поискаш. Това място има всевъзможни коктейли и всякакъв алкохол.
- Сериозно ли? Как съм го пропуснала?
- Не знам. Но аз си умирам за нещо отпускащо след работа.
- Рядко пия. Само на официални коктейли.
Той паркира колата и се засмя.
- Тази вечер ще започнеш да пиеш повече.
Тя го изгледа невярващо и слезе от колата. Но когато Филип отвори вратата, тя се изуми от обстановката. Барът беше целият окъпан в мека зелено-синя светлина, която хипнотизираше всеки, пристъпил прага. Пред нея се открои табела с надпис - "Смееш ли?" Стените бяха облепени с преливащ зелен мрамор, наситен като изумруд, а през тях минаваха безкрайни черни линии, пресичащи се на многобройни възли. Погледна отново към бара и ахна - барманът подмяташе бутилки, а ръцете му се движеха толкова бързо, че не разбра кога подаде чашите на сервитьорката, която тъкмо отиде до него.
- Добри са, нали?
- Определено.
- Хайде да сядаме.
Той я заведе до една свободна маса и й подаде менюто, което наистина беше доста обемно.
- Могат да направят всичко, което пожелаеш, ако им кажеш съставките.
Лаура се пробва и за нейна изненада вкуси от най-хубавия коктейл, който някога беше пила. Така те потънаха в разговор и прекараха вечерта в освобождаване на напрежението. След като изпробваха по няколко коктейла и се бяха отпуснали, те станаха да си тръгват.
- Лаура, ти си добър човек, но имам усещането, че страниш от хората...че се пазиш от тях.
Двамата вървяха по улицата и се любуваха на нощния шум.
- А нима не трябва да се пазим? Виж какво стана на предишното работно място - натопиха мен. Сега отново съм от първите заподозрени, тъй като съм от скоро на работа. Не е ли абсурдно?
- Също толкова абсурдно, колкото идеята аз или Дани да убием собствения си баща.
Лаура се усмихна мрачно.
- Именно. Трябва винаги да си имаш едно на ум за хората, с които работиш.
- Затова си поставила тези правила?
- Да. Така или иначе за мен работното място е място за бизнес, а не за взаимоотношения.
Филип махна на едно такси, което спря до тях. Усмихна се на Лаура и отвори вратата.
- Сега не сме на работа.
Лаура го погледна и се замисли.
- Да, но утре ще бъдем... И не мога да наруша принципите си.
Тя се обърна и се отдалечи, оставяйки Филип сам.
- Не се притеснявай, приятел, рано или късно ще бъде твоя. Личи й в погледа.
Филип хвърли поглед на шофьора, карайки го да млъкне и му каза адреса на родната си къща. Тази вечер реши да остане при майка си и сестра си, които имаха нужда от него.

ХІ

Васкес влезе в кабинета на партньора си и сложи един лист на бюрото ми.
- Какво е това?
- Списък с имена. Погледни кои са.
Фараго погледна списъка и очите му се разшириха. Това бяха имената на известни мафиоти в няколко щата, които контролираха трафика на наркотици.
- От къде го взе този лист? Мислиш, че не са ми известни тези хора ли?
- Намерихме го сред документите на Джон Донован. Явно е разследвал нещо?
Фараго се облегна на стола и се замисли.
- Явно жаждата за власт не е единственият мотив тук.
- Мислиш, че някой от вицепрезидентите да е замесен с наркотици?
- Не виждам друга причина този списък да е в бюрото му. Явно е успял да го скрие за разлика от другия лист, който е изчезнал. Нагазваме в дълбоки води.
- Така е. Едно е лично убийство, съвсем друго са наркотиците.
- Да, но разкрием ли убиецът на Джон Донован, ще разкрием и мрежата.
- Така е. Е, аз ще тръгвам.
Фараго остана замислен на стола и не знаеше от тук нататък как да постъпи. Надвечер стажантът почука на вратата и влезе.
- Лейтенант, резултатите от аутопсията излязоха. Потвърдиха очакванията.
Фараго се изправи до прозореца и отпи от уискито.
- Франк, забъркахме се много надълбоко.
- Какво имаш предвид?
- Искрено се надявах да греша, но всички улики ме водят към една следа. Преди години разследвах една престъпна групировка, която притежаваше незаконно оръжие - внос. Бяха последна разработка и смъртоносни. Така и не можах да открия кой го внася. Всички свидетели описваха как става предаването на оръжието по веригата, но само едно ниво нагоре. Никой не беше виждал главния - носеха се само легенди за гениалността му. Малко след разпитите свидетелите умираха... Но никога нямах конкретни доказателства срещу някого. Накрая шефовете прекратиха разследването. Слушай, от тук нататък това, което ще ти кажа, трябва да си остане между нас. Имам ли думата ти?
- Да. Мислиш, че корпорацията е замесена?
- Готов ли си да нарушиш правилата и да загърбиш протокола? Защото от тук нататък всичко, което ще правим, е неофициално. Шефовете ще побеснеят, ако разберат. - Той изгледа младока пред себе си и въздъхна.
- Семейство Донован е замесено.
- Не само. Смятам, че тази компания е използвана за прикритие на вноса. Въпросът е кой стои зад това. Някой от семейството е на върха на пирамидата в престъпната организация, снабдяваща около 60 % от престъпниците в този град с оръжие. Представяш ли си какво ще се случи, ако всичко това излезе наяве - престъпни групировки, бизнесмени... замесени политици... съдии... прокурори... ще настане истински хаос.
- Затова се иска кураж.
- Бих те разбрал, ако се уплашиш и се отдръпнеш.
- Когато кандидатствах, знаех в какво се замесвам, така че нямам намерение да се плаша.
- Добре, защото ще стане страшно... Не мога да повярвам, че след пет години ми се отдава възможност да разреша този случай.
- Ами ти?
- Какво за мен?
- Не се ли притесняваш за последствията?
- Момче, на 45 години съм, живея сам... нямам приятели... мислиш ли, че ми пука за последствията? Това е делото на живота ми... и проклет да съм, ако не го доведа до край.
- Добре, от къде ще започнем?
Фараго отиде до бюрото си и отключи третото чекмедже. Извади три папки и ги метна на бюрото.
- Това е информацията, която събрахме преди пет години. Искам тази нощ да я прегледаш внимателно и да я запомниш. Ще ни трябва, за да видим откъде да стартираме.
- Тогава отивам да си взема едно кафе.
- Вземи и на мен.
За първи път откакто се запозна с него, Франк го видя да се усмихне. Върна се пет минути по-късно и му подаде кафето, след което седна на дивана и отвори първата папка.

добавена на 17.02.2011, 02:46

«предишна глава