НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Духличен > "Поуки"

Поуки І

Вдъхновяваща среща

Искам да опиша едно от онези съвпадения, които ни държат влага дни наред. Беше дъждовен ден. Цял след обяд четох "Алхимика"-на Паулу Куелю. Книгата ме въодушеви. Направо ме накара да полетя на крилата на мечтите си. Обикновено всеки ден ходех до минералните извори и се къпех по едно и също време, но странно защо в този ден почувствах, че трябва да ида по-късно. Вечерях и отидох до тях. Здрачаваше се. Още със самото ми пристигане се заговорих с две момчета - от Пловдив и Асеновград. Разговорът потръгна доста добре. Заговорихме се за структурата на водата и изследванията в тази област. И така от дума на дума навлязохме в темите, които са ми присърце. Разказах му за "Алхимика", казах му, че пиша книга, и че трябва да следваме страстта на сърцето. Сякаш самия Паулу Куелю беше влязъл мене и говореше за пътя на човека, който следва мечтите си. Едното от момчетата ме запита колко книги искам да издам. Отговорих му. То пък от своя стана посочи другото момче и ми сподели, че занимава с печатане на книги в едно пловдивско издателство, и че може да ми свърши работа ако искам. Онемях. Пак от ангелските съвпадения. На всичкото отгоре, момчето каза че е обикаляло цяла Европа - което е съвпада с още една моя мечта - да пътешествам. Споделиха ми още доста неща и сякаш тези две момчета бяха една сбъдната молитва и огромен стимул за душата ми. Който е чел "Алхимикът" знае за какво става дума. За поличбите, които ни водят по пътя към мечтите ни. Как трябва да ги следваме, докато се вслушваме в сърцето си.
Съдбата започва да ни помага, когато сами си помогнем. Нейните намигвания ни изпълват с живот, когато ни се живее. Нищо не може да ни попречи да осъществим мечтите си, ако поддържаме своя устрем и се учим да си вярваме все повече и повече.

Взимам си силата обратно

Разговарях с един приятел. Поисках му съвет. Споделих му, че понякога думите на хората ме нараняват. Попитах го как да превъзмогна това.
Той ми разказа следната история: "Един скитник се срещнал с някакъв мъдрец. Три дни го обиждал с най-различни изрази. Наричал го с какви ли не имена. Мъдрецът само се усмихвал. Накрая скитникът се уморил и попитал мъдрецът каква е тайната му. Попитал го защо не реагира. Всеки друг би се вбесил при толкова много обидни думи и хули. Мъдрецът отговорил:
- Когато някой ти предложи дар и ти не го приемеш, то за кой остава този дар?"
След това моя приятел добави:
- Виж, ти можеш да мислиш мислите на човека срещу теб, но можеш да избереш и свои собствени. И ако мислите на този до теб те нараняват, то тогава имаш свободата да не ги избираш за себе си.
Разбрах какво искаше да каже моя приятел. След това размишлявах върху това доста време, упражнявах се да го практикувам. Достигнах до следния извод: По-добре е да си мисля това, което ми се мисли за човека до мен т. е. това което ме кара да се чувствам добре, отколкото да си мисля това, което той мисли за мен и да гледам на себе си не през своите очи, а през неговите. Така разбрах, че си взимам силата обратно и мога да дам пример на този, който иска да стори същото за себе си.

Да си отворен за шанса

Гледах едно предаване - един човек страстно копнеел да намери своята половинка. Но уви. Докато една нощ сънувал някакъв телефонен номер. На другия ден решил да звънне. От другата страна бил приятен женски глас. Мъжът се представил. Жената също. Завързали хубав разговор. И така известно време се обаждали един на друг. Допаднали си. Решили да се срещнат. Срещнали се. Душите им се познали от пръв поглед. Разбрали, че са един за друг. Оженили се. И след това ме вдъхновиха с примера си.
Понякога отговорът на това, което страстно търсиш може да дойде по неочакван начин, за това си струва да поддържаш съзнанието си будно за намигванията на Живота

Доза благодарност

Едно семейство са преместило в нов град. Къщата им била близо до гората. Имали си градина , на която си гледали зеленчуци. Имали си коза, която им давала мляко, а също и кокошки. Това семейство обичало да се разхожда в близката местност. Един ден намерили пътека, която ги извела, на китна полянка сред величествени дъбове. Тревата, цветята и цялата атмосфера…било красиво.
Семейството обожавало това място в гората и ходело там често. Обсъждали по между си красотата на полянката и се дивели на нейната прелест. Чудели се защо им е така необяснимо приятно да ходят там и я ценели високо.
Минали се няколко години. Семейството търсело да закупи земя в района. Появил се човек, който им предложил седем акра земя. Тези седем акра включвали китната полянка, за която били така признателни. Прекрасно съвпадение.
Благодарността и високата оценка могат да са ни от полза. Защо да не се възползваме от този ключ.

За даването и получаването

Преди време бях чел в една книга как е хубаво да се разделяме с непотребните си вещи, така че да освободим място за новото. Отначало много не ми се нравеше просто ей така да изхвърлям "моите любими неща", но реших да пробвам. Това, което даваш ти се връща обратно?!? Реших да го опитам на практика. Една приятелка на майка ми ми подари около 70 касети. Имаше много от тях, които не бяха по вкуса ми, но бяха по вкуса на най-добрия ми приятел. Реших да му ги подаря. След време отивах на лекции (за 20-тина дни) в Пловдив, един друг приятел ми подари два диска с музика, които изключително много допринесоха за душевния ми комфорт по времето на тези лекции. Бях много благодарен.
Друг пример - Също така започнах да раздавам дрехите, които вече не носех. Давах ги(и още ги давам) на ромите, които идват за милостиня. След това по много приятни начини получавам подаръци във вид на дрехи, които са по-приложими от дадените.
Един от най-приятните такива примери, който съм проследил, е от преди няколко месеца. Видях се с една приятелка. Заговорихме се на духовни теми. Едно интуитивно усещане ми нашепна да й предложа една доста вдъхновяваща за мен книга. Подарих й я и тя я прие. Минаха се няколко седмици. Бях на изпит в университета. Изпита свърши и при мен дойде една колежка. Искаше да ми направи подарък. Книга. Книга, която исках да прочета от няколко години, и чиято автор ми е скъп учител и вдъхновител по пътя.
Един пример за изобилието. Написах няколко благославящи думи на една банкнота от два лева. Оставих я на място, където да бъде намерена от някой. След време бях на реката. Разчиствах пясъка на един минерален извор, за да можем да се къпем в него. В краката ми се мерна някаква банкнота. Вдигнах я. Бяха 20 лева.
Това, което даваш ти се връща.

За силата на мисълта и вярата във Вселената

Бях да помагам на чичо си и баща си за гроздето, което си бяха взели за да си направят вино. От мен се искаше да спомогна в разтоварването на гроздето от камиона, който щеше да спре до къщата ни. Имаше 24 чувала, които бяха по 20 и няколко кила единия. Точно на мястото, където беше най-удобно да спре камиона за разтоварването имаше коли. Баща ми каза, че ще видя доста трудности с разтоварването. Но вътре в себе си си казвах, че всичко ще бъде наред, че нещата ще се подредят по най-добрия начин, че вселената ще ми помогне. След това се освободих ментално и емоционално от тази ситуация и оставих вселената да си свърши работата. След малко камиона дойде, и точно, когато се канех да започна да пренасям чувалите се появиха две момчета. Едното беше син на приятел на баща ми. Двете момчета се включиха с охота и ми помогнаха. Така уж тежката работа олекна доста и се превърна в една лека и забавна тренировка.
Ние сами избираме на кого да вярваме. Можем да повярваме в думите на човека до нас, а можем и да не повярваме. Всичко зависи от нас, и от склонността ни да следваме вътрешното си познание и да разчитаме на силите на вселената, които винаги работят в наша полза, когато знаем това.

Зрънце вяра

Бях на лекции. Преподавателката ни даде за задача да си намерим един учебник, който щеше да ни свърши добра работа за да можем да се подготвим по-добре за изпита при нея. Сетих се за една истина - че всичко трябва да става просто в живота ни. А перспективата да ходя да го търся наляво и надясно ми се струваше прекалено сложна. Та казах в себе си, че нещата ще се подредят, и че в подходящия момент ще разбера какво да правя за да си го набавя. След това забравих за учебника. Минаха се ден, два. Попаднаха ми едни материали, които трябваше да копирам. Около университета имаше доста копирни студия, но точно в този момент ми хрумна да отида до точно едно определено. То се намираше в нещо като приземен етаж. Навътре в земята. Наведох се и подадох листовете, когато там, на прозореца видях учебника, който търсех. Беше ксерокопиран за някой. Попитах човека дали може на бързо да го снима и за мен. Направи го.
Сложните неща могат да се опростят със зрънце вяра.

Интуицията ни води

Мери искала да сформира курс за личностно развитие, но задачата й се струвала трудоемка (имала си друга работа, трябвало да направи описание на курса, да му измисли име, да намери учебно заведение за представянето му), затова все отлагала. Един ден както си работела на бюрото я осенила мисълта да отиде до едно определено учебно заведение, просто ей така. Любопитството й надделяло и тя решила да последва своето хрумване. Взела такси и отишла. Прекачила прага на сградата и се попитала сега какво да прави. Погледът и се насочил към вътрешния телефонен указател. Били изброени различни факултети. Откроил се "Човешки взаимоотношения". Отишла точно там. Влязла в кабинета на секретарката, но там нямало никой. Надникнала в съседната стая. На бюрото седял мъж. Оказало се че това е ръководителят на факултета. Попитал я дали може да й помогне с нещо. Без да се замисли Мери му отговорила, че е дошла тук, за да преподава курс за личностно развитие. Той я погледнал с вторачен поглед и й казал, че търси човек за такъв курс под дърво и камък, и то от доста време. Казал й да напише кратка анотация на курса си. Днес бил последният ден за подаване на заявление. Тя го сторила. Това, което и се струвало като трудоемка задача отнемаща месеци се случило за дванадесет минути. Ръководителя желаел нещо, Мери също, и вселената ги събрала. Този курс се оказал повратен момент в нейния живот. Практиката й се оказала толкова позитивна, а тя се чувствала толкова на мястото си, че решила да напусне работата си и да последва призванието си - да бъде педагог и писател.
Ние непрекъснато сме насочвани от една тайнствена сила и когато си позволим да бъдем водени от нея се случват чудеса.

добавена на 17.02.2011, 06:04

следваща глава »