НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Духличен > "Поуки"

Поуки ІІ

Многозначителни съвпадения

Един ден се събудих сутринта и си казах, че този ден искам да преживея нещо забавно, нещо което наистина да ме вдъхнови. След обяд бях на минералните извори. В мен се появи силното усещане да ида до баба ми. Реших да отида. Казах си - ако врата е отворена ще вляза, ако ли не просто ще си подмина. Реших да последвам това хрумване, за да видя какво ще излезе. Когато стигнах вратата беше широко отворена, а братовчед ми си стягаше мотора. Пристъпих към него. Заговорихме се. Покани ме на пътешествие с мотора си. Останах възхитен от начина, по който се изпълни желанието ми за вдъхновяващо преживяване. Преди да тръгнем се качих да видя баба си. Братовчедка ми й беше дала книга за четене. Книгата ме привлече. Взех я. Разгърнах я и прочетох-"колкото повече внимание обръщате на тези многозначителни съвпадения, толкова повече те ще нарастват." От тогава се стремя да ги помня и да си ги записвам. Интересното е, че наистина нарастват.

Няма случайни неща

Тук искам да опиша едно преживяване относно вътрешната връзка между хората.
- От няколко дни си мислех за един приятел. Една вечер мислите ми за него бяха придружени с интуитивни чувства, усещането беше сякаш ей сега ще се материализира пред мен. След това ми се прииска да си пусна музика, която също ми напомняше за него - (определено това беше един от онези случаи, когато душите ни се разбират да се срещнат без ние да подозираме за това). На сутринта след въпросната вечер реших да си остана вкъщи - (едно странно силно усещане ме накара да не излизам точно в този момент). Четох. След това седнах да пиша. Тетрадката ми свърши, и някакъв импулс ме подтикна веднага да стана и да отида да си купя нова. Не се качих на колелото, както обикновено правех. Също ми хрумна да мина по-друг маршрут, към книжарницата от която смятах да си купя тетрадката - (което също ми се стори странно). Та вървях си устремено към книжарницата и от един магазин излезе точно този мой приятел и всичко беше повече от странно. Възхитих се на интуицията, която води хората. Изпращах му хубава енергия по времето на нашата среща. Може би Бог ме изпрати при него за да му помогна, а може би и обратното, но след тази среща ме осени едно голямо прозрение - осъзнах, че човекът, който вярва в себе си не говори, а действа. Той се интересува от това как може да служи като отдава любовта си.

Сбъдване

Бях се запознал с една техника за визуализация. В нея се разказваше за това как трябва да си представяш това, което искаш с чувство. Сякаш вече е тук. Сякаш вече си го постигнал. И така. Беше декември месец, а към края на януари трябваше да ходя на лекции за двайсетина дни в Пловдив. Известно време си представях как се нанасям в нов апартамент, и че аз съм първия му обитател. След това забравих за това. Настъпи време да ходя към Пловдив. Обадих се на момичето, което ми уреждаше нощувките. Каза ми, че старото място, където ме настаняваше е заето, и че току що завършва ремонта на чисто нов апартамент, и че щяла да ме настани в него. Тази техника сбъдна една мечта.
Опитът идва с приложността. Така расте и вярата ни. Със сигурност всеки от нас има възможности да приложи своите знания в ежедневните ситуации. Така силата ни расте, а и самото ни преживяване става по-вдъхновяващо

Случайности?

Имам една приятелка. Тя живее в Пловдив. Разказа ми следната история. Преди време обитаваше един апартамент под наем, но й се приискало да смени обстановката и да се нанесе на друго място. Приятелката ми е голям оптимист. Много си вярва. Вярва и във вселената и често се възползва от помощта й. И така тя заявила желанието си за нов апартамент, в който да се нанесе, и след това забравила за него. Минало си известно време. Внезапно и хрумнало да се обади на едно свое бивше гадже. Сторила го. Момчето й казало, че току що е разгледало един апартамент, който се давал под наем, и който той не искал и я попитал дали тя желае да го разгледа. Приятелката ми се съгласила. Каква била реакцията й като видяла прекрасната мансарда за която си мечтаела отдавна, и колко лесно се получило всичко. Тя също така искала по-големи приходи. Предишният й апартамент бил доста далеч от нейната работа и за това тя доста се охарчвала за таксита. Но новото и жилище се оказало на пет минути път пеша. Така парите, които отивали за таксита сега се превърнали в допълнителните приходи, които търсела.
Хубаво е да се доверяваме повече на добротата на живота и е хубаво да се движим през него в хармония с естествения му поток и закони

Усмивката

Бях тръгнал да ходя на бала на един приятел. В същия ден бях прочел следните думи на майка Тереза - "усмивката е най-добрата защита". Незнайно защо те оказаха доста силен ефект върху съзнанието ми. Сигурно ви се е случвало цял ден да си тананикате някоя песен, която просто не ви излиза от главата. Е това беше същото. Просто мисълта на майка Тереза ме спохождаше отново и отново, и отново. Някак си ми беше по-добре от обикновено. Сега разбирам, че именно тази мисъл е способствала за това. Та вървях си към дома на този мой приятел. Хрумна ми преди това да вляза в едно кафе за да видя какво прави една моя позната, която работеше като барманка. На бара седеше едно момче, което гледаше намръщено и се опитваше "да бъде страшен". Мисълта на майка Тереза някак си сработи в мен. Нещо в съществото ми ме подтикна да видя какво ще се получи, ако изпрактикувам тези думи. И така момчето се отнесе грубо с мен, но някак си не се вързах. Започнах да му отговарям радостно сякаш не съм чул и видял какво е казал току що. Той отново се опита да ме засегне, но някак си и този път му отвърнах мило и тактично, с широка усмивка на лицето. Сякаш самата майка Тереза общуваше чрез мен с това момче, за да ми даде урок и на него също. Обърнах се и започнах да си приказвам с моята позната. И така няколко минути. След това реших да си тръгна. Отново насочих вниманието си към момчето, за да му кажа довиждане. И о, чудо. От намръщената му физиономия нямаше и помен. Той сърдечно ми стисна ръката и ми пожела хубава вечер, която наистина се оказа хубава.
Начинът, по който можем да запазим радостта си жива е като използваме непрекъснато нейното най-силно оръжие Усмивката

Формулата

Един човек търсел формулата на хармоничните взаимоотношения. Един ден намерил същността й в думите:
- Не мога да проумея! Как успяваш да обичаш тълпа озверели хора, които току що се опитаха да те убият?
- Приятелю, това не ти харесва, а? Ти, естествено, не обичаш омразата и злото. Но трябва да се упражняваш, за да можеш да разпознаеш истинския човек, да виждаш доброто у всеки и да му помагаш и той да го види. Това разбирам под думата обич и е истинско наслаждение, когато го постигнеш.
Ние можем да погледнем отвъд това, за което се представя човека до нас. Така можем да различим Истинския човек от неговото его. А кой може да види Човека, ако не самия Човек? Така пътят на хармоничните взаимоотношения може да се разкрие и ние можем да тръгнем по него, помагайки на останалите да сторят същото.

Ще ги познаете по делата им

Имало едно момиче, казвало се Сюзън. Много обичала познанието и особено това, което можела да приложи в живота си. Сюзън имала сестра Бети, която работела на фризер за сладолед.
Една сутрин Сюзън почувствала в себе си едно красиво чувство. То й шепнело, че е време да приложи това, което знае на практика. Сюзън не разбрала как точно да стори това. Започнала да се моли. Минал се около час. Във въображението и изникнала картина. Картината била придружена с мощен импулс любов. Този импулс й казал да се облече с новите си дрехи и да отиде при Бети на фризера за сладолед. Не знаела какво точно ще прави там, но импулсът бил ясен и точен. Облякла се и тръгнала.
Бети се зарадвала на неочакваното посещение. Сюзън я попитала дали просто може да поседи при нея. Сестра й се съгласила.
Нов импулс. Мощен заряд любов изпълнил съществото на Сюзън. Във въображението и изникнала фразата - Първоизточникът обича. След това се сетила за един човек, който изпращал любов на всеки срещнат по пътя си. Сюзън разбрала. Започнала да изпраща любов към всеки, който идвал да си купи сладолед от Бети. Какво било учудването на Бети, когато желаещите сладолед започнали да се множат. Нищо неподозиращата Бети кипнала от радост. Това бил най-успешният й ден. Толкова много хора за толкова малко време! Бети сияела, а Сюзън просто се усмихвала и продължавала отново, и отново да обгръща с любовта си всеки следващ, който застанел пред фризера на Бети.
В края на деня Бети получила двоен надник, защото оборотът бил два пъти по-голям от обикновено. А Сюзън като награда получила един много ценен урок… и част от надника на щедрата и щастлива Бети.
Ние можем да си помагаме, когато помагаме на хората, без значение от нивото, на което правим това. Така без да искаме нищо в замяна, ние получаваме много повече отколкото сме дали. Сюзън просто имала желание да приложи знанията си. Била готова и последвала интуицията си, която и казала да се облече, да отиде при сестра си и да изпраща любов на хората. Тя не очаквала нищо, просто следвала вдъхновението си, но в замяна получила отговор на молитвата си(разбрала как да прилага), щастието на Бети, повече увереност във вътрешното си ръководство… и пари разбира се. Това, което даваме ни се връща умножено.

добавена на 17.02.2011, 06:05

«предишна глава