Глава първа
Лек дим се разнесе във въздуха. В бялото облаче се усети миризма на слаб тютюн. Скоро леките и плавни очертания се загубиха и опияняващата миризма се оплете в няколко руси къдрици. По тихата улица се чуваха леки потропвания от токчета и един нежен дъх отново изстреля бледо облаче дим. Момичето не беше високо, но черните велурени пантофки я издигаха няколко сантиметра нагоре. Едната й ръка нежно се клатеше по дънковия панталон и държеше тънка полуизпушена цигара между показалеца и средния си пръст. С другата рошеше русата си коса и прекарваше дългите лакирани нокти през кичурите. Дръпна отново и извади телефон от десния си джоб като се спря пред една от симпатично подредените къщи в улицата и се загледа през прозореца. Тази къща беше малко по-различна от другите. Градината отпред беше по-широка и в задния двор се разполагаше широк гараж. Повечето прозорци бяха украсени с гравюра, задържаща дъха на пешеходците. Русото момиче задържа един от клавишите за бързо набиране и след секунди в ухото й ехтеше свободен сигнал.
- Ало! - отговори забързан, но невероятно весел глас от другата страна.
- Хей, аз съм, какво правиш?
- В момента се опитвам да завърша доклад по медицина и да се оправя за срещата ни.
- Само медицина ти е в главата...
- Хайде де, знаеш, че е важно за мен... Лор, нали няма да се сърдиш, ако закъснея малко. Между другото чух, че имаме нови попълнения в групата. - затаи дъх момичето от другата страна.
- Сериозно? Новаци?
- Не бъди такава, едното е момиче и е доста сладко, смятам да я заведа днес.
- Да, супер.
- Ти къде си? - Аби чу как няколко коли заглушиха гласа на приятелката й.
- Чакам пред Сам и като гледам нещо става вътре. - русото момиче застана на оградата и изгледа борбата, която ставаше в стаята на втория етаж. Няколко възглавници се стовариха върху прозореца и събориха пердетата с корниза.
- Прати им поздрави от мен.
- Нямаш проблеми, чао, Аби.
- До скоро!
Капачето на телефона хлопна и Лори видя как по стълбите слизаха две момчета, които познаваше толкова добре, че знаеше почти всичко за тях.
- О, хайде Саам! - извика малко по-високо, но доста по-едрото момче отзад. Ризата от униформата му беше почти разкопчана, беше прикрита само малка част от гърдите му. Ръкавите му бяха навити до лакътя. Черен колан с лъвска тока украсяваше дънките, а вратовръзката липсваше. Интересното в него беше косата му. Дълга до средата на гърба в преливащи оттенъци на черно и сиво. А под бретона се криеха меки изпълнени с грижа жълтеникави очи.
- Не! Не пак!
- Сериозно? - той понечи да прокара пръсти през косата на момчето отпред, но то блъсна ръката му и оправи перфектните абаносовочерни иглички. Неговата риза беше почти закопчана, но разкопчана отдолу. А вратовръзката държеше в ръката си.
- Не пипай Косата, човече!
Рей извъртя очи във възможно най-отегчената физиономия и помаха на Лори.
- Момчета, ще сме само тримата. Аби каза, че ще закъснее и също имате поздрави от нея.
- Тогава ще се видим направо там. - безгрижно повдигна рамене Сам и намачканата риза на гърба му заигра. Малката компания тръгна надолу и веселите им гласове продължиха да отекват.
добавена на 18.02.2011, 14:16
|