НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Иво Станков > "Дух"

Разархивиране

… Корън разбра, че само си спомня, че това е само дежа-ву. "Корън. Аз съм Корън." Малко по малко всичко си идваше на мястото. Миналото… Човек използвал само 20% от потенциала на мозъка си. Чиста загуба на материал! "Ами хайде да оползотворим и останалите 80 !" За какво ли … И още преди да се е избистрил въпросът, отговорът беше ясен. Без да желаят бяха сложили начало и довели до успешен край най-грандиозния му експеримент. Можеше да е и по-зле… За тях той беше мъртъв, но в действителност беше жив… или поне се опитваше да оживее… ENTER PASSWORD : …Първо се върна способността му да мисли… Нормално, за това не му бяха нужни сетива… Бавно… Кой е Непер?! … обсеби и тях. Усети (!) допир. Седеше…, по-скоро беше полегнал на нещо меко… Усети по пръстите си хладния и лъскав плат. Беше облечен. Чу. Имаше спомени…
Те се простираха все по-назад… Лабораторията…Ларс … Рене… EG… Дипломирането…Той е студент… Червенокосата "кака" от трети курс. Какви устни… Онзи луд по Микрофинансиране… Ваня - оная кучка, дето му трови живота от 7-и до 10-и клас…"Ужас, това поне да бях забравил !"… Денят, когато блъсна с архаичното си колело една кола. Добре, че беше спряла !… Ето го на 9 се опитва да мине през една …Какво е константа?… измита до блясък витрина… Детската градина… Даже… За миг видя и спомените си от първите години, преминаващи транзитно през краткотрайната му памет, за да заемат своето място някъде дълбоко из дебрите на …Къде съм… Къде?… останалите осемдесет процента… Ето и стотиците имена, адреси, телефони, имейл-адреси, места, марки коли, бира, кучешка храна, химическите формули, математическите уравнения… в това отношение нямаше равен - помнеше хиляди комбинации от букви и цифри… И всичко се връщаше…
Облиза устни… вкус. Това беше… а-а-, не, не това… "Бира. Бира !". Отвори очи. В началото …Кой съм?… не виждаше нищо, освен силуети… Вдъхна аромата на големия град… Различи предмети… Помъчи се и си спомни имената на всеки от тях. Като последно програмиран образ един ключ изскочи в съзнанието му. След малко щеше да си спомни и от къде е ключа. Имаше план - това беше ясно… Но какъв? Както казваше баба му - всяко нещо с времето си!
Корън помръдна пръсти. Вече беше получил пълен контрол върху всички основни функции. Опита се да си спомни пет произволни номера и успя! Паметта му също работеше! Невероятно!… Възможно бе да има и изгубени фрагменти, но за сега той не откриваше такива… Обърна глава. От пода до (… стисна юмруци в усилието да си спомни…Телекран !) телекрана го гледаше животно… пес ? Куче. Мъжът му се усмихна. Вероятно кучето бе забелязало или усетило промяната у него по погледа или по излъчването му… или просто беше прекалено параноично за да гледа другаде, докато мъжът го наблюдаваше… Все едно!
Цялата история все още му звучеше доста налудничаво, но… така се случи. Наложи се да намерят съвсем случаен носител, защото нямаха предварителна подготовка… и въобще не бяха сигурни, че ще се получи нещо. Излязоха късметлии. Когато се втурнаха в лабораторията видяха, че само един кабинет в счетоводството два етажа по-нагоре свети. Прилъгаха Торбен долу и го упоиха. После Рене се погрижи за архивирането на личността та Корън. Отне около десет минути.
Когато се появиха горилите на EG нямаше никакви следи, а Ларс Торбен спокойно работеше в своя офис… После се оказа, …СЪМ?!… че Корън е мъртъв… До днес.

Разходката из стаята го ободри. Тялото на Торбен бе добре подържано, макар да го караше да се чувства доста странно. Отиде в банята, пусна водата и изми лицето си… Когато се изправи, видя лицето на Ларс … То му бе познато, но трудно щеше да свикне с мисълта, че всъщност това въобще не е лицето на Ларс Торбен, а е самият той…
Водата го освежи… Сякаш отми от него праха на времето… Петдесет и три месеца… Като чук върху него се стовари мисълта, че е на тридесет години. Сякаш беше проспал тези петдесет и три месеца… Беше си легнал снощи на 25 и се бе събудил днес на 30. 5 години сън. 5 години в неизвестното. В дълбините на студеното и чуждо съзнание, където цялата му личност бе свита до размерите на юношески спомен за първото сексуално изживяване - ярък като случка, но неясен в детайли, мъгляв… 5 години, беседвайки само със себе си, със своите мисли и спомени. Сън без сънища…
5 години смърт!…
Какъв беше смисълът да се връща към този така чужд нему свят, в които алиенацията и егоизмът управляваха съдбите на хората?… А защо въобще му трябваше да започва това? Заслужаваха ли тези нещастници, роби на рекламите, работници в огромния мравуняк на Системата, да прави нещо за тях? А да рискува живота си ?
Отне му само секунда размисъл. За да осъзнае, че отново е Корън и че въобще не го прави за тях. Правеше го заради себе си! Отначало за да им отмъсти за насилието и егоизма, сграбчили света, който познаваше,… а сега - заради петте загубени години !

добавена на 05.10.2004, 04:47

«предишна глава

следваща глава »