НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Иво Станков > "Дух"

Грешка в програмата

Корън откри връзка ключове в джоба на панталона си,… всъщност на този на Ларс. Извади я и позна ключа. Беше невероятен късметлия, макар да не го знаеше. Ако сигналът бе закъснял и десет минути, Торбен щеше да сложи ключа в огнеупорния сейф, без сам да знае защо ( това действие бе дело на Рене, за да се запази ключа, все пак това бяха 5 години…) и щеше да му създаде главоболия при отварянето на кутията от неръждаема стомана.
Отне му време и напрежение докато се сети откъде е малката магнитна карта. Но успя. Беше от пощенска кутия в единствената останала действаща поща в центъра. Номер 1724. Предплатена до 2025-а. На втория етаж, някъде вляво… Паметта му беше брилянтна. Все още. До кога ли? Дали нямаше опасност мозъкът на Ларс да колабира, затрупан от двойно повече информация…Или напротив - може би сега използваше и частта от онези осемдесет процента, където се бе крил Корън … Нямаха време да изследват в детайли ефектите от архивирането на личността и прехвърлянето на информацията, които се проявяваха у двете съзнания - архивираното и приемникът… Какви перспективи се разкриваха… " Времето беше срещу нас!"
Когато затвори входната врата, Корън се оказа абсолютно неподготвен. Не знаеше къде е. Не знаеше коя е колата на Ларс. Не познаваше познатите му. Не знаеше навиците му… За миг му се прииска да се върне; но само за миг! Не беше чакал пет години, за да се съмнява в себе си в решителния момент!
Беше 17:10, но улицата бе пуста. Корън нямаше как да знае, че вече никой не ходеше по улицата, освен ако нямаше къде другаде да отиде. Всички пазаруваха от вкъщи, ходеха на кино от вкъщи, гледаха кино от вкъщи, ходеха на работа от вкъщи, опознаваха света от вкъщи… С прозаични неща като ходене по барове, игри на билярд или свирене на китара никой вече не се занимаваше… Рене щеше да каже, че както винаги, Корън е проспал грешните пет години…
Една кола профуча край него и го изтръгна от размислите му. Погледна ключовете на Ларс. Този, който най-много приличаше на автомобилен ключ, имаше формата на гръцката буква . Дали беше марката… Бързо намери автомобила със същия знак на задния капак. За щастие той бе единствен. Ключът пасна идеално.
Не бяха променили много нито интерфейса на колите, нито пътищата. Когато затвори вратата пред сградата на пощата, Корън видя как вратите сами се заключиха, щом автомобила остана без пътници.
Пощата беше луд анахронизъм за маниаците, които изпращаха поканите си за пробна сватба на хартия, за тези, които искаха да доставят нещо с размерите на слон (или още по-голямо) и за желаещите да ползват сейф инкогнито. Вътре даже нямаше служител. Компютърът поиска ключа, за да го допусне в залата, после още веднъж, за да отвори персоналната му кутия.
Откакто виртуалният сигнал-ключ го върна към реалното съществуване, не беше разменил и дума с някого. Това му липсваше, но не беше срещнал никого до момента. Градът изглеждаше мъртъв. От момента на архивирането на личността му, територията на мегаполиса бе нараснала три пъти. Разстоянието не беше проблем - скоростта в мрежата беше близка до тази на светлината. Хората напускаха домовете си само в редките случаи, когато им се налагаше да отидат да видят родителите или децата си… или да отидат на работа за ден-два… Човекът отдавна не беше онова "зоон политикон", с което го беше сравнил древногръцкият мъдрец, чието име все още помнеха само учени с две - три титли пред имената си… "Общество" беше дума като "свобода" и "любов" - позната на всички, но абстрактна и трудно обяснима… губеща смисъл. Вероятно защото бе тясно свързана с друга дума, губеща тотално своя смисъл - "общуване"…
В малката метална кутия имаше ID- карта на името на Ларс Торбен , пропуск за трето ниво в EG , десетина диска, лаптоп и малък пистолет, поне на петдесет години, заключи мъжът от външния му вид. Не беше ползвал подобно нещо, но смяташе, че е в състояние да го използва. Нямаше какво да губи!
Лаптопа беше нов модел, не по-голям от 15 на 20 сантиметра. Корън бе притеснен от малката клавиатура, но с помощта на дисковете можеше да ползва макроси и да работи с пет - десет команди. Сега му трябваше само терминал на EG с ниво на приоритет две, парола и половин час! Едва ли днес можеше да го направи, но щеше да се подготви сериозно!
По обратния път към дома на Ларс също не срещна никого. На едно кръстовище само полето на автомобила го спаси от чудовищен удар - другата кола хвърчеше поне със сто! Но Бетата явно беше сериозно превозно средство с претенции за висока сигурност. Вероятно цената й бе висока, но пък застраховката струваше джобни пари…
"Всеки бърза нанякъде," , помисли си Корън , " някои бързат да се наживеят, други - да умрат !" Накъде ли бързаше самият той?!?
У дома Ларс разполагаше със собствен терминал с осигурен достъп до трето ниво. С помощта на дисковете, които намери в кутията, Корън веднага се сдоби с паролите на Ларс Торбен - все пак той бе проектирал цялостната технология "Гоуст" (General-Host-Operating System Technology), която в момента снабдяваше света с достъп до И-нет. След като EG се превърна в световен монополист в доставката на Интернет-услуги, той стана "персона нон-грата" за тях и ако не бяха изследванията му в областта на личностното архивиране онези две чудовища, пратени по петите му, щяха да го хвърлят за компания на гадините, дето се бяха навъдили в залива след инцидента "Сан Хосе" през 12-а година. Но сега за тях единствения човек с достъп до първо ниво, който не беше от Управителния съвет, правеше компания на дедите си. Тялото му (абсолютно безжизнено, оставено на инстинкти и подсъзнание, но с все още биещо сърце и работещи дробове) вероятно гниеше в някоя клоака…
"Ларс" прегледа поверителния списък с персонала и запомни имената на онези, които бяха на смяна на следващия ден. Гореше от желание да разбере какво става с Рене. Когато стигна до страницата с бюлетина от деня на "смъртта" си прочете :
" Днес в автомобилен инцидент в Залива загинаха нашите високо ценени служители Корън Лонг и Рене Симонсен. Загубата за EG е огромна. Имената им винаги ще се помнят. Господин Лонг стана известен със своята...… "
Копелетата бяха убили Рене !!! Корън се срина пред терминала, погледът му се замъгли… Не са могли да понесат, че ги е лишил от удоволствието да го мъчат и са убили Рене ! Силите му не стигаха да вдигне глава и да погледне фактът отново. Плачеше…Човекът, с когото беше поделил дванадесет години от живота си бе безвъзвратно загубен. Хълцането му спря. Останаха му спомени. Животът е мръсна шега !
Може би бе стоял така около четвърт час, когато най-накрая успя някак да разбере какво точно се бе случило. Надигна се и започна да руши. Чупеше всичко, което му попадне - мебели, украшения, прибори, не пощади и колекцията на Ларс от банкноти и монети от 20-и век…Дали ги е молела за милост… Дали са й дали да избира между предателството и смъртта… И вероятно тя беше избрала смъртта, за да може той да живее 5 години по-късно… Стаята заприлича на бойно поле. Корън хвана един плексигласов стол и започна да налага телекрана…

добавена на 05.10.2004, 04:47

«предишна глава

следваща глава »