НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Иво Станков > "Дух"

Под прикритие

Когато се съвзе, мъжът осъзна, че седи в ъгъла до телекрана. Опитваше се да мисли. Страхът да не загуби Рене се бе сбъднал…Чувстваше се разколебан, не знаеше защо въобще се е върнал, щом нея я няма… Защо трябваше да прави нещо… Беше просто безпомощен… Дали е било прекалено късно за нея да бъде спасена; дали ако не бе "избягал", можеше да я спаси?! Той бе виновен за смъртта на Рене!!! Мисълта избистри разсъдъка му! Беше по-решен от всякога да го стори! Разбра, че ако се провали утре, не ще има милост! Но той не търсеше милост… Търсеше изкупление !!!
Щеше да се вмъкне вътре около десет - тези, които бяха на работа тогава, щяха да са най-натоварени. Едва ли някой щеше да му обърне внимание - И-нет-трафикът бе най-сериозен около 10. Системата и без това беше сложна за опериране. Но през изпитателния период, докато Корън обучаваше двадесетте системни оператори, не бе показала нито една слабост - все пак бе резултат от шест годишен непрестанен труд; а в гордо разпространения от "…единствения нужен доставчик на И-нет услуги в света! " информационен бюлетин се казваше, че за 62 месеца работа е имало само един проблем и то защото от НАСА объркали траекторията на един от спътниците…
Цялата система бе проста. Централният сървър, отговарящ на кодовото име "Голиат", беше секретен и се намираше във "военизираната" зона за сигурност на EG някъде в Невада. Охраната на сървъра бе поверена на повече от петдесет гейта, всеки от които се следеше от отделен изкуствен интелект с инструкции да отказва достъп при грешно въведени пароли, при опит за изучаване устройството на гейта или за редакция на поведението на операционната система. Кодовете за достъп бяха петдесет знакови комбинации от цифри, букви и символи… При активиране, всеки гейт автоматично затваряше за "провинилият се" клиент всички останали подстъпи към програмата.
Първите десет гейта бяха врати за комуникация с десетте централни терминала, наречени "Вълчър" 1-10. Те осигуряваха връзка с регионалните сървъри "Гардиън", намиращи се във всяка държава - клиент. Връзката се осигуряваше от тридесет спътника, покриващи 99,9% от земната повърхност и геостационарната орбита. Всеки "Вълчър" се охраняваше от собствена система за сигурност, наречена галено "Цербер". "Цербер"-ът беше доста агресивен и имаше широки правомощия.
Системата RH+ (Remote-Host System Plus) се отличаваше с абсолютна простота. РС-то не съдържаше нищо друго, освен светкавичен процесор (или няколко такива) и операционна памет от порядъка на 10-20 GB. Всички файлове, приложения, програми, архиви, документи, библиотеки, бази данни и дори операционните системи се намираха на "отдалечения домакин" - локалния сървър на EG. Така даже изборът на операционна система бе в ръцете на монополиста гигант.
Но монополът не беше оръжието. Той бе само помощно средство. Оръжието на EG беше Четвъртият елемент, когото в корпорацията наричаха съкратено "книгата". Книгата всъщност беше системен оператор с директна връзка към огромната база данни на EG и на всички библиотеки, изследователски центрове, лаборатории и т.н. Освен "Голиат", "Вълчър"-ите и сателитите, Книгата бе Четвъртият елемент в системата на гиганта, предназначен за упражняване на контрол. Преди да се усети, Корън бе въвлечен в огромната конспирация…
Всяко предаване, писмо, картина, документ, таблица и даже симулациите за виртуален секс - всичко преминаваше през Книгата, анализираше се и съкратена анотация за него се съхраняваше 5 години в постоянната памет на EG. Ключови думи като "недоволство", "борба", "революция", "заговор", "тайна", "убийство", "секс", "грях" и още толкова, че да се запълни обема на подробен Оксфордски речник от 2006-а активираха разузнавателните звена, които, според определени показатели сортираха, организираха и предоставяха документацията плюс информация за изпращача, получателя, създателя и евентуалните източници на информация на член на Управителния съвет, който отново подбираше подозрителната част и я представяше за разглеждане на събранията та Съвета. Абсолютен контрол !

Стресна се и скочи. Бързо си спомни къде е, кой е и кога е. Погледна часовника. Беше 5:12.
Корън бе забравил напълно какво са сънищата. А и този беше най-малкото плашещ. Вървеше из празните улици и търсеше Рене. Беше тъмно и не виждаше почти нищо. Намери я, паднала по очи пред сградата на EG. Появиха се хора, наобиколиха го и започнаха да си говорят и да го сочат с пръст : " Той е виновен… Заради него се хвърли!". Не, не съм виновен! Не съм! Не…
Събуди се с вик : Не съм аз… и веднага го загложди мисълта, че наистина той е причината горилите на EG да убият Рене - ако беше останал "жив", можеше и да я пощадят… Може би !… Челюстите му се бяха схванали от стискане. Стана и си направи кафе. Отнякъде изскочи кучето. Ларс вероятно е щял да полудее сам - Корън знаеше, че счетоводителят не си пада много по нет-контактите. А животното бе добра компания, дори без да говори; достатъчно бе да гледа разбиращо и да слуша с часове…
В 9:50, едва сдържащ болката си, приготвил най-необходимото и малкия пистолет, Корън се качи в Бетата и потегли. Отново никакво движение. До сградата на EG се размина само с два автомобила, единия от които - полицейски.
Паркира на запазените места и тръгна към ниската, в сравнение с останалите гиганти, сграда. Повтори наум имената на пазачите и уверено отвори външната врата. Когато вкара ID-картата си в процепа, се усмихна на камерата и каза :
- Тод, как си днес? - първите му думи от 53 месеца насам…
- Господин Торбен! Каква изненада! Да ви видя тук в Петък? Та нали вчера бяхте тук ?!
- Да, Тод, но се оказа, че имам да сложа още нещо в сейфа. Ще бъда бърз - Корън бе разбрал кога все пак Ларс ходи на работа след урока с "тежкия" трафик и празните улици - Тук ли ще стоя до другия Четвъртък ? - чу познатото жужене и се ухили на пазача:
- Дойде ли оная сладурана Коман ? - толкова бе лесно да влезе в ролята на Ларс. А и в досиетата на трето ниво липсваше само седмичния им брой сексуални похождения (там, където ги имаше)…
- Ама вие нарочно сте избрали Петък! - смигна му Тод
- Разприказвах се! Не си ме виждал! - намигна несръчно мъжът и продължи към асансьора. Пазачът отново се удави в телекрана.

добавена на 05.10.2004, 04:47

«предишна глава

следваща глава »