НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Иво Станков > "Дух"

Форматиране

Корън се събуди около 9. Чувстваше се отпочинал, макар да не бе могъл да заспи до късно. Тежките мисли и черните очаквания от снощи явно се бяха разсеяли. Горещият душ бе отмил от него заедно с мръсотията и последните опасения, че нещо може да не е наред. Оттук нататък всичко бе случайност… или както биха се изразили век по-рано - в Божите ръце ! Наложи си въобще да не мисли за това и да не анализира ситуацията наум, защото се сещаше поне за три негативни сценария, а точно сега най-малко му трябваше песимизъм…
Поколеба се преди въобще да се надигне от леглото. Но всичко друго бе по-добро от напрегнатото очакване. А и вероятно купонът отдавна беше свършил…
Когато седна в леглото, телекранът се задейства сам. Даваха някакъв филм от миналия век, стар, сниман на лента - точно както го бе искал… Беше го подбрал внимателно. Умните щяха да го разберат. За глупавите въобще не му пукаше.
"Имате посетител !", съобщи звънеца.
"Посетител ?! Някой е дошъл ?!" Мъжът се надигна, стана и обу дебелите чехли, подплатени с кожа и излезли като че от стария филм. Завлече се до вратата. Почеса се по корема и се прозя. Дали да отвори?…
Точно в осем часа, когато всички работещи днес бяха вече по своите места пред терминалите у дома или в Центъра, неговият "вредител" бе запечатал гейтовете, форматирайки цялото дисково пространство - унищожени бяха милиарди файлове… Книгата бе превърната в "куп бели страници", орбитата на сателитите бе препрограмирана и след около шест часа на автопилот, те един по един щяха да се "срещнат отблизо" с Луната… Единствените оцелели данни бяха тези на полицията, министерствата и болниците, които все още ползваха локални мрежи и архиви на твърди дискове… Консерватизмът спаси света от хаос.
Вече бе невъзможно някой ( дори и той самия ) да проникне в "Голиат". В момента сървъра-домакин бе абсолютно празен и безполезен - нямаше дори операционна система. А заради запечатаните гейтове, нямаше начин и да се зареди такава. Когато, около 15 часа (най-рано, според преценките му) техниците на EG успееха да прекъснат захранването на Голиат и да го рестартират хардуерно, щяха да останат доста изненадани - гейтовете щяха да държат с дни, а и по дисковете нямаше нищо - филмът и плейърът, заредени от "вредителя" бяха в огромната операционна памет и щяха да изчезнат при рестартирането… Гоуст вече не съществуваше… Оръжието бе изчезнало…
Това щеше да е най-невероятната сутрин в живота на Ларс Торбен, ако можеше да я види !… На вратата стоеше млада жена, загубила пътя. Корън се страхуваше да й обясни, че повредата не е в навигационната й система, а в EG… Беше направо щастлив, развълнуван от огромния брой автомобили, минаващи в двете посоки. Светът малко по малко заприличваше на неговия… Показа й пътя и се върна пред телекрана.
Още не беше седнал и позвъни някакъв съсед. Потеше се обилно, изглеждаше като наркоман в криза. Искаше му диск с нещо за четене или за гледане… Да убие време… Корън искаше да убие него - не беше гледал филма от 5 години. Предложи му книга, но онзи се отказа, щом разбра, че е на хартия. Почти успя да запали човечеца да играят шах ( "… С дървени фигури … върху дъска ?!?"), но другия бе прекалено притеснен, за да влезе в дома му. Благодари и изчезна.
След не повече от десет минути (тъкмо бе изгледал сцената със залавянето) отново някой позвъни. Един тип на средна възраст с престъпен вид се опита да му продаде портативен дигитален радиоапарат! На всичкото отгоре някаква радиостанция предаваше… Невероятно ! Това го учуди повече от предаваната новина за срива на акциите на "EG&Partners". Отегчен до смърт, Корън изрита търговеца и си направи кафе. Но тъкмо когато се бе завил под дебелото одеяло с чаша топло кафе в ръка, отново някой дойде.
Беше куриер - напрегнат и потен. И той го пита за адреса. Оказа се, че има съобщение за него. Малкото пликче съдържаше номер на видеотелефон. Корън се подписа и стисна палци телефонната централа да е на собствен сървър.
- Да? - гласът му бе смътно познат…
- Желаете ли видеовръзка ? - компютърният глас го свари неподготвен.
- Ами да, да ! - видеоекранът просветна и той видя лицето на Алекса Коман :
- Как си, Джони ?
- Аз… - позна гласът на Рене дори и въпреки сменената й външност - ти си…
- Аз съм ! Какво правиш ?
- Вероятно същото като теб и целия останал свят - гледам "1984" на Оруел…

добавена на 05.10.2004, 04:47

«предишна глава