НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Стефан Николов > "Един (не)обикновен ден на Марс"

Глава 2.

Шестте часа бяха към края си и скоро трябваше да се връщат. Надеждата, че в тази нова и неизследвана още област ще има нещо не се оправдаваха. Поне засега.
- Хей, Пол, я си провери пак уредите - обади се Пешо - сигурно и някой охлюв в Сахара отпреди 80 години би показал по голяма подвижност от стрелките им.
- Нищо им няма на уредите! Просто това място може да си съперничи по сухота с Меркурий и даже май ще победи. Аз поне не бих заложил на Меркурий.
- Ама вие не можете ли да говорите за нещо друго! - скара им се Джони - Негативно мислене няма да ни помогне. Нека говорим за нещо друго. Ето например ... м-м-м ...Таня може да ни обясни за подпространствения преход.
- Браво на ученолюбивия Джони! Аплодисменти, моля! - опита се да се заяде Пешо.
- Я да млъкнеш! - сряза го Таня - Ако не ти се слуша, просто се заври там в някой ъгъл, пусни си там каквато музика слушаш и ни остави на мира.
- А, не, скъпа ми Танечка! Никога не бих показал такова неуважение към знанията ти. Просто едва ли някой, дори и аз, ще разбере и половината от това което кажеш.
- Ами ще го обясня простичко бе, Пешко, така че даже и ти да го разбереш!
- Браво, Таня! Натрий му носа на самонадеяния българин! - намеси се и Лиза - А ти да мълчиш! Млък казах! - отряза отчаяния опит на българина да каже нещо.
Пешо нямаше друг избор освен да вдигне ръце под кръстосания огън на дамите и да се приготви да слуша разказа на Татяна:
"Надявам се ви е известно, че Айнщайн е сравнявал пространството с гумен лист. Така ли е? Добре. Та значи, всяка тяло поставено върху листа потъва. При това, колкото по-тежко е тялото, толкова повече потъва. Всяко друго тяло се стреми да "хлътне" в дупката на първото и това всъщност са гравитационните сили. И така, Вселената е нагънат гумен лист. Това естествено е грубо сравнение, но върши работа. Добре де, обаче, като пътуваме, ние сме принудени да следваме гънките на листа и пътят, който изминаваме, не е най-късият възможен. Изходът? Пробиваме листа и минаваме "под" пространството. По този начин постигаме две неща: първо, можем да пътуваме по идеална права и второ, законите на Айнщайн, включително за максимално възможната скорост, важат само за гумения лист но не и под него, т.е. можем да пътуваме по-бързо от светлината. Най-лесно се оказва преминаването между две съседни вдлъбнатини, т.е. между две планети от една звездна система или между две съседни звезди. Теоретически това е подпространственият скок. Естествено, все още има не един и два проблема с практическата реализация, но нашата мисия е първа крачка, при това успешна."
Таня тъкмо свършваше разказа си, когато Пол извика "Повишена концентрация на вода на 11 часа!" Сега май ще трябва да обясня какво означава това "11 часа", а? Значи часовото деление на пространството е удобен начин за определяне на посоките. Точно пред теб е 12 часа. Точно вдясно е 3, назад - 6, а вляво - 9. Посоките между тях се разделят подобно на циферблата. Така 2 часа е вдясно и малко напред, 7 е назад и малко вляво, а в случая 11 е напред и леко вляво. Естествено, като се завърти човек, се менят и посоките.
Та Пешо тъкмо се канеше да нареди на Джони да завие малко наляво, когато Лиза го прекъсна, забила учуден поглед в електромагнитния детектор.
- Чакай малко! Уредите отчитат странни смущения между 8 и 10 часа.
- Добре де, Лиз, но ние търсим вода, а не руда. Като проверим на 11, ще погледнем и на 9 твоите "странни" смущения.
- Не ме разбра, "шефе". Казах "между 8 и 10" и точно това имам предвид - целият сектор между 8 и 10. И освен това под "странни" разбирам точно странни. Никога не съм виждала подобно нещо. Мога да се закълна, че това не е руда. По-скоро прилича на огромен метален диск под повърхността или нещо подобно. Само дето на Марс няма чист метал. Особено в такива количества!
- Хубаво де! Аз какво да направя! Имаме си задача - да търсим ледени пластове под повърхността. Тя е с основен приоритет.
- Е добре! Доживяхме и Пешо да следва процедури вместо да изследва неизвестното! Да ти припомням ли, г-н Командир, че още не са разработени дори и предните две пласта, които открихме под твое ръководство? А има и други. Къде е мистър Авантюризъм? - заяде се Пол. Винаги успяваше да те направи смешен.
- Джони, 90 градуса наляво! - реагира като ужилен българинът. Пол и Лиза просто си бяха прави. - Да го видим този "метален диск или нещо подобно"!
Още докато се приближаваха Пешо разбра, че е взел правилно решение. Другите също го осъзнаваха. Смущенията бяха наистина МНОГО странни. Като наближиха областта първо я обиколиха и се оказа, че е елипсовидна, а не кръгла. Иначе определено си беше метал. Отгоре също изглеждаше доста необичайно. Леко изпъкнала "височинка", която не приличаше на твърда скала, а по-скоро на нещо затрупано от вятъра с прах. След като обиколиха два пъти, решиха, че така няма да открият нищо повече. Всички, без Кейши и Джони, облякоха скафандрите и излязоха.
- Почвайте да копаете! - изкомандва Пешо на двамата. Още първият удар на мощната лопата, с която обикновено разкриваха ледените слоеве, потъна дълбоко и удари на камък. Всъщност на метал. Отдолу наистина се показа част от металния корпус на... нещото, каквото и да беше то. Беше покрито с тънък слой пепел, в която копачите на всъдехода, разработени за да разбиват скали, се врязваха с лекота. Продължиха по-внимателно, включително с ръчните лопати на екипажа. Изведнъж Пешо отскочи рязко назад, защото при поредният мощен замах беше свлякъл цял слой от праха, покриващ... обекта. Отдолу се показа нещо като вход. Само дето не се виждаше как ще се отвори. Просто правоъгълен процеп в гладката иначе метална повърхност. Звънец нямаше. Заразглеждаха за някакъв начин да влязат, но просто нищо не откриваха. Слязоха дори и Кейши и Джони. Нищо. Изведнъж Елизабет се разбесня.
- Гадно, смотано нещо! Що не се отваряш бе, консервна кутия такава? Отваряй се, тъпа тенекия! Не щеш, а? Тогава аз ще те отворя! - изкрещя тя и замахна с лопатата си. Преди още Джони да успее да я спре, тя удари... нещото. В следващия момент вече се приземяваше (примарсяваше, ако така ви харесва повече) на поне двайсетина метра от групата. Джони, спуснал се да я спре, и Татяна, която се беше оказала наблизо, също отхвръкнаха, но по-малко. Лошото беше, че Таня си удари главата в един камък при падането. Пренесоха ги бързо във всъдехода, където Пешо се зае да ги преглежда. Джони си беше направо добре. Лиза се беше понатъртила, но нямаше нищо опасно. Рускинята обаче беше в безсъзнание.

добавена на 31.12.1969, 18:00

«предишна глава

следваща глава »