НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Иво Станков > "Хероинова одисея"

Еркти

Демон. Тя бе просто демон… душата на някой, който е умрял тук преди …, преди векове…, може би даже преди Слизането…, а сега духът, обладан от Злото, търси някой, с когото да се подиграе,… когото да използва…
Кхан се ядоса на себе си, че се бе оставил да го излъжат толкова лесно. За щастие му се размина… Дали щеше да е така и следващия път?… Но на дълга каишка на врата му висеше парче от Скалата на истината. Дедите му, а и родителите му вярваха, че когато Лантор слязъл, Той стъпил на тази скала, която по-късно била пренесена в Земите отвъд Езерото за изследване. При някой от многобройните набези парче от нея било откраднато от музея и донесено обратно като светиня. От пет поколения парчето се предаваше в рода му. И в момента камъкът бе на врата му…
Родителите му, дедите му и повечето хора в селото вярваха, че скалата е свещена… Те отказваха да повярват в цивилизацията, не се хранеха с вилица, мразеха огледалата, защото смятаха, че са врата към злото… Учителят, който бе мъдър човек и можеше не само да чете, но и да пише и смята твърдеше, че преди много време хората имали самодвижещи се коли, машини, които летели, можели да перат, да готвят, да чистят…; Хората от селото плюеха на всичко, което не се връзваше с идеята за Лантор и Слизането Му… Една година трябваше да се моли на баща си - цяла година, за да му позволи да работи два месеца и да си купи часовник и фенер с батерии от идващите понякога хора от Земите отвъд Езерото…
В разказите, чути вечер пред камината бе срещал какви ли не създания; детето в него още вярваше в троли, тхуги, еркти, мокелендебе и всички онези същества, оживяващи в историите на прадядо му, предавани от Ланторски времена от уста на уста… Мъжът в него се мъчеше да забрави за това, но то бе там, дълбоко…
Докато размишляваше, Кхан усети, че става по-хладно и трудно за дишане - явно приближаваше към голям воден басейн. Точно след един завой видя огромната водна шир пред себе си. Водата бе тъмна и неподвижна. Момчето насочи фенера към далечния край и му се стори, че вижда бряг. "Ще преплувам!", каза си той, сложи постелката на земята и закрепи арбалета и два пълнителя към тялото си. После завърза постелката и припасите на главата си и бавно влезе във водата. Тя бе хладна, но не студена и това го изненада. Той заплува бавно, фенерът в устата му осветяваше водата на няколко метра пред него… Гледката бе живописна - отразена от водата, светлината шареше по влажните стени и тавана на пещерата, превръщайки ги в мозайка от светлосенки…
Изведнъж нещо се омота около левия му глезен… Кхан не се изплаши; по-скоро бе възбуден от хапчето… Обърна се, гмурна се и хвана арбалета. Не видя нищо, но стреля на сляпо. Устройството зареди нова стрела. Момчето обърна фенера и освети мястото под себе си. Устата му се отвори от ужас и удивление. Изскочи на повърхността и с пълна скорост заплува към отсрещния бряг. Постелката и провизиите му се бяха намокрили, но не му пукаше…
Но нито брегът приближаваше, нито ерктите зад него изоставаха… Само бе чувал за тях - предполагаше се, че живеят в Раматата, но нямаше жив човек, който да ги е виждал - всичко бе само разкази! Представляваха мощни тела с риби опашки, завършващи с дълъг израстък и остър шип. Главите им нямаха кожа и Кхан можеше да види (,ако имаше време да се обърне, но и така въображението му вършеше своето) мускулите, разпъващи лицата им в грозни гримаси, оголващи двуредните им, остри като кинжал зъби… Усещаше по краката си бясното им блъскане с опашки в невероятно усилие да го догонят… Нямаше да им се даде!…
А водата изведнъж бе станала ледено студена. Задъхваше се от напрежение; сърцето му щеше да се пръсне… Ето го и брега!… Не, това не бе брега, а самотна стърчаща над водата скала. Момчето бързо се изкатери и застана на върха й. Хвана фенера в лявата си ръка, а арбалета в дясната и зачака атаката. От водата се показа една, носле още една и още една, и още,… десетки озъбени физиономии го гледаха, можеше да усети ужасният им, вонящ на смърт дъх… Стреля в една, после в друга, но дори пронизани от иначе смъртоносните стоманени жила, съществата продължаваха да изскачат от водата и да тракат със зъби. Едно от тях, видимо по-голямо от другите, скочи над водата и блъсна Кхан с тялото си. "Край!", каза си той, прекатурвайки се назад…
… и падна на брега. Виждаше виолетови и зелени точици, които танцуваха около него, краката му бяха отмалели, все още дишаше тежко, но БЕШЕ ЖИВ!

добавена на 08.10.2004, 04:46

«предишна глава

следваща глава »