НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Ради Радев > "Магазин за злоба"

Глава 2.

Едно мургаво и височко хлапе влезе в Магазина за Злоба. Беше с къдрава коса и големи устни, облечено в тъмносини джинси, черни сандали и виолетова тениска. Момчето огледа учудено странностите около себе си и попита:
Какво продавате тука?
Собственикът отвърна:
Злоба. Искаш ли?
Лъжеш. – каза хлапето. – Казаха ми, че тука се продават чаркове за компютри. Магазинерът млъкна за момент. Не му се искаше да спори с първият си клиент.
Искам мишка 4 Ди. И да е оптична. – не се отказваше хлапето.
Каква мишка искаш? – поинтересува се магазинерът.
- 4-ди. Оптична. И по-бързо.
Собственикът бръкна някъде изпод тезгяха и извади мишка. Жива. Беше малка, с леко рошава светлосива козина и леко църкаше; с няколко октави по-ниско от щурец. На челото и имаше закрепени малки розови очилца, сякаш от детска кукличка.
Магазинерът я подаде на хлапето.
- Ето. С четири крачета е, както искаше. И не знам дали е оптична, ама има очила.
Хлапето погледна мишката и запищя. Викайки, избяга от магазина, като заплашваше, че ще доведе баща си.
Крясъците му огласиха цялата улица.
Собственикът на магазина въздъхна тежко. Вдигна рамене и започна да наглася станцията на радиото. Търсеше една точно определена, една която по много неща се различаваше от другите.
Мъжът, който държеше Магазина за Злоба бе облечен в черни дрехи. Те обаче бяха също толкова странни и по един определен начин се разпростираха около него. Никой не можеше да каже със сигурност дали човекът е облечен в черен старомоден костюм, и дали върху него носи някакъв вид наметало, което от време на време се вееше зад него. Защото пелерината по някакъв начин се сливаше с дрехите под нея.
Радиото бе някаква неизвестна марка и кротко си стоеше на тезгяха. Бе очукано, дръжката му бе залепена с тиксо и някак си не можеше да бъде обхванато от погледа, но вършеше работа. От радиото се чу следното:
- "...След като запалите свещта пред огледалото, вземете колода карти. Отделете внимателно настрана Дама Пика. Останалите карти ги скъсайте точно наполовина. Вземете лепило от кости и започнете лепите картите с лицата напред върху огледалото.
Оставете свободен центъра му. Той е запазен за Дама Пика..."
Собственикът се усмихна доволен. Най-после бе намерил станцията, която му вършеше работа.

Вратата се отвори и в магазина плахо влезе клиент. Беше нисичък и слаб, плешив с гъста брада на лицето, под която се виждаха следи от изгаряния. Бе облечен в евтини бежови панталони и бяла риза, която изглеждаше като извадена от музей.
- Здравейте. – поздрави нервно човечецът. По лицето му се забелязаха леки тикове. – Вие нали продавате злоба?
- Здрасти. – отвърна собственикът. – Обаче е скъпа и освен това трябва да кажете причини, поради които я купувате.
- Дано не е много скъпа. – каза човечецът и измъкна смачкан плик от джоба си. – Тук е цялата ми заплата.
- Мисля, че ще се спазарим. – усмихна се обнадеждаващо продавачът. – Искам да знам защо купувате злоба?
Дребният мъж застана току пред тезгяха и започна да разказва:
- Ами искам да си купя злоба, защото всички ме тормозят. Аз съм учител по химия. Прякорът ми е Тиъдър Елемента. Всички ученици ме наричат така, даже някои от колегите. Просто съм малко по-плах от нормалните хора и те някак си го усещат. Всеки ден ме тормозят и подиграват. Замерват ме с разни неща, мажат ми стола или бюрото с лепило, закачат ми разни бележки или ваденки с неприлични надписи. Не ми дават да говоря в час, понеже целия клас се надпреварва да ме обижда.
- Винаги ли е било така? Имам предвид още като станахте учител ли почнаха да ви тормозят или по-късно? И винаги ли сте бил… страхлив?
- Не. Когато започнах за първи път да преподавам не беше така. По-късно стана един инцидент в час. Неуспешен химически опит. – мъжът тъжно посочи белезите от изгаряния полуприкрити от гъстата му брада.
- Ако правилно съм разбрал… инцидента е бил организиран от ученици нали? Неуспешния химически опит. Мръсните хлапета са ви скрили номер, така ли е?
Ами, може да се каже. Да, ученици ми направиха това.
Добре. Цената на милиграм злоба е 100 000 долара.
Малкият наплашен човек сякаш щеше да заплаче.
Промълви:
Ама аз нямам толкова…
Продавачът ведро го успокои:
- Добре. Понеже сте първия ми клиент, ще получите една доза безплатно. И искам да ви помоля да посочите "Магазинът за Злоба" на всичките си приятели и познати.
Продавачът загърби за момент клиента си. Приклекна и от голяма метална каса, поставена на около два метра зад тезгяха, извади мъничко шишенце. После затръшна мощно вратата на сейфа и разбърничка разните заключващи джаджи по нея.
Продавачът постави шишенцето на тезгяха. Мускалчето бе кафяво, с алуминиева капачка отгоре.
Собственикът на магазина поясни:
- Тази доза ще ви стигне за около месец. И ако мислите, че ви е свършила работа, моля елате да ми разкажете към какво ви е подтикнала. Напълно безплатна е.
Брадатият учител се пресегна и сграбчи отчаяно шишенцето. Понечи да си тръгне.
Продавачът отново го подсети:
- И не забравяйте. След един месец ви чакам тук за да ми разкажете какво се е случило.
Вторият клиент, който влезе в Магазина за злоба, беше облечен във виснали избелели дънки и широка безформена тъмносиня блуза. Беше младеж, не повече от двайсет и четири – годишен, с дълга черна и чуплива коса, която му стигаше почти до раменете. Лицето му също беше обрасло – бакенбардите бяха огромни, като на руски поет от 19 век. Те се сливаха с рядката му индигово черна брада. Веждите му също се допираха – образуваха един гъст космат черен корниз в горната част на лицето на младежа.
Въпреки невероятната му косматост, младежът изглеждаше плах. Сякаш всеки момент щеше да излезе и да си тръгне от Магазина.
Продавачът го подкани:
Заповядайте… Какво ще желаете?
Младежът се притесни:
Ами тука пише, че продавате злоба…
- Да. Така е. Само, че трябва да имате 100 000 долара в брой за да си купите един милиграм, а същото и да ми кажете причините, които са ви довели в Магазина.
А купената от вас злоба как може да ми помогне?
- Тя ще ви помогне да постигнете нещата, за които мечтаете. Ако желаете да постигнете нещо за кратки срокове, един милиграм ще ви е достатъчен. Ако пък самото естество е такова, че се налага да чакате дълго, ще трябва от време на време да посещавате Магазина.
И как по-точно ще ми помогне?
- От време на време ще получавате пристъпи на сила и злост. Не чак дотам, че да нараните някой, но в точно подбрани моменти ще бъдете агресивен и целенасочен.
Младежът се замисли. След това явно се реши и каза:
Добре. Съгласен съм. Какво казахте, че трябва да направя?
- Да поставите 100 000 в брой на тезгяха пред вас. След това да ми обясните причините, поради които купувате злоба.
Младежът тупна платнена торбичка на тезгяха. В нея явно имаше пари, бе дошъл подготвен. След това промърмори:
- Ами знаете ли, искам да си купя Злоба понеже съм девствен.
Продавачът не показа нищо с израза на лицето си. Не спомена нищо от сорта на: "Наистина ли?" или пък "Как може? Та ти си към двайсет и пет годишен". Просто се наведе и започна да ровичка някъде назад и вдясно от тезгяха. Чу се скърцане от плъзгането на тежка метална врата и после шум от затварянето й. Магазинерът се изправи постави едно мъничко шишенце на тезгяха. Поясни:
- Можете да го отворите и изпиете по всяко време. Действието му започва да се проявява след няколко минути.

Младият мъж посочи мъничкото шишенце:
- И това ще ми помогне да не ме е срам и да е се ужасявам всеки път, когато говоря с жена?
- Да. А също така ще станете по-настойчив и твърд спрямо отношенията си с всички. Младежът прибра грижливо шишенцето и напусна магазина.

добавена на 31.12.1969, 18:00

«предишна глава

следваща глава »