НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Ради Радев > "Магазин за злоба"

Глава 4.

Собственикът реши да продаде Магазина за Злоба едва когато в него се появиха прилепи и мишки. Бяха като пощурели атоми – блъскаха се един в друг, а понякога и в стените и тавана. Той чувстваше допира на дребните им мъхнати телца и ципестите им /подобни на дребна шкурка/ криле.
Звънна на фирмата за борба с паразити. Когато чуха за какво става въпрос му се извиниха и му казаха, че в момента нямат свободни хора. Посъветваха го също така да си провери канализацията щом толкова често има проблеми с най-различни гадини.
Магазинерът отвори вратата и успя да прогони повечето твари с една метла. От другите се отърва по начин, известен на малцина посветени.
Същата нощ сънува кошмари. Събуждаше се едновременно ужасен и възбуден, когато усещаше да се докосват до него отново в кошмарите му.
На следващия ден, малко след като слънцето залезе в магазина влезе мъжът, който искаше да купи всичко. Беше облечен в черен шлифер до коленете, черни панталони и черна шапка с огромна периферия, която на всичко отгоре беше и висока, и представляваше необикновена смесица между бомбе и цилиндър. Поздрави:
- Здравей? Как си днес?
- Здрасти. – омърлушено каза собственикът.
- Реши ли нещо по въпроса за стоката?
- Да. Продавам я. Всичката, ако успееш да извадиш десет милиона зелени.
- Имам ги. Отвън чака бял микробус, марка "Мерцедес". Вратите са отключени. На дясната седалка има две куфарчета "Самсонайт". И те са отключени. Вземи ги и ги донеси.
Магазинерът излезе. Всичко беше както казваше мъжът с шлифера. Внесе куфарчетата в Магазина, заключи внимателно входната врата и изсипа парите на тезгяха. Изглеждаха истински. За всеки случай провери наслуки няколко пачки с една ултравиолетова лампа, която измъкна от едно от чекмеджетата на тезгяха. После прибра парите в куфарчетата и ги занесе до тъмнозелената издраскана каса, която се намираше в десния заден ъгъл на магазина. Сложи куфарчетата в нея и започна да вади мъничките шишенца със злоба.
Странният клиент го спря:
- Не. Първо да подпишем. Искам всичко да е законно.
От вътрешния ляв джоб на шлифера извади два листа. Бяха договори. За имената бяха оставени празни места. Иначе пишеше, че /……празно място/ Продава всичката злоба на /…отново празно място/ за 10 милиона $. Договорите изглеждаха напълно редовни.
- Как се казваш, приятелю?
- Джузепе Балсамо. – отвърна собственикът.
- А не си ли известен също и като граф Калиостро?
- Да.
- Е, аз също съм благородник. – с насмешка каза клиентът.
Извади златна химикалка "Паркер’ и подписа и я подаде на Магазинера. Той също подписа, без почти да погледне.
Чувстваше се съкрушен. Преди години използваше хората и дори понякога ги мамеше с евтини магии. А сега веднъж да реши да помогне и виж какво стана. Взеха му всичко, дори и малкото радост, която можеше да достави.
Клиентът прибра Договора, излезе до буса и влезе след малко с черна тумбеста кутия с ключалки. Беше тъмносиня и малко приличаше на медицинска чанта. Прибра всичките шишенца със Злоба, поставени на тезгяха и каза:
- Чао, друже. Мисля, че някой ден пак ще се видим с тебе.
И излезе.
Джузепе Балсамо се строполи на стола зад тезгяха, сломен. Щеше да му трябва поне година за да извлече от себе си достатъчно Злоба за да може да я продава отново. В друг град. Не, най-добре в друга държава. И да помага на безхарактерните и слаби психически люде.
От друга страна се чувстваше много добре настроен спрямо всички живи същества. Ако в този момент видеше мишка или хлебарка в Магазина/бившия магазин/, щеше да я изнесе най-внимателно и да я пусне в някоя канавка.
"Сигурно така се чувстват ангелите", каза си Джузепе. Реши все пак да погледне Договора, за да разбере името на човека изкупил цялата злоба. Невъзможно. На мястото
за името и подписа на купувача не пишеше нищо. "Мамка му. Измамиха ме." Джузепе стана и отиде до касата. Отвори я. Куфарчетата кротко си лежаха вътре.
Бясно ги разтвори. Парите бяха вътре – зелени и истински. Джузепе ги пипна. После взе една пачка и я подуши. Всичко беше наред. "Който и да е взел злобата, ми остави десет милиона. Значи поне от една страна всичко е наред."
Внезапно някакво блещукане, което идваше от Договора, привлече вниманието му. Джузепе отиде до тезгяха.
Буквите за името и подписа на клиента се бяха появили.
И светеха с цвят на полирано злато.
Там пишеше: "БЕЛЗЕБУЛ/САТАН/ЛУЦИФЕР".
В този момент Джузепе се сети как странно чаткаха обувките на клиента по пода. И в главата му проблесна една мисъл, която отекна в черепа му силна и ясна като удар на гонг:
"Колко проклети са станали хората, щом и Дяволът идва да купува Злоба от тях."

добавена на 31.12.1969, 18:00

«предишна глава