НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Деси Василева > "Една чат – история"

Срещата

- Той ще се обади!
Прехапвам устни и ми идва да си счупя пръстите от яд, че се поддадох и бях в тотален ипон. В този мелодраматичен момент на вътрешни терзания, познатият звън ме докарва почти до нервен срив, спъвам се в кабел, незнайно защо озовал се на пътя ми, бръквам си в окото, проклинайки се, че можех да си намаля малко маникюра и накрая с просълзени очи и прегракнал от n-та цигара глас изграчвам :
- Моля?!?
- Не беше толкова страшно, нали? - измърква мъжки глас отсреща
Какво нахалство! Дивата природа в мен започва да дере по стените на тялото ми заплашвайки да го превърне в решетка, да го разгърми на хиляди парчета от бяс, а единствената мисъл която кръжи в орбита около мен е :
- Този е пътник!
На 5-тата минута обаче с нечовешка мъка осъзнавам, че ще го чакам... Аз? О, Боже, свещена простота! Аз да чакам мъж? Та аз имам гадже, за бога! Вярно, че не изкарва пари, но е красив и е като лъв в леглото. Потъпквайки дълбоко и последните зелени стръкове съвест се изправям гордо и си казвам :
- Ставаш, моето момиче! Изяж го!
Да обаче, като спирам на мястото, усещам, че изядената ще съм аз. Изчервена от възмущение си лепвам най- страхотната усмивка и хващам скоростния лост, сякаш е последния спасителен пояс останал от "Титаник", преди да го погълнат водите на Северния ледовит океан .
- Господи, казвам си аз, в какво се забърках?
И в този момент се сещам за рекламата, чийто носител е това гениално изречение и започвам да се смея. Смея се като зелка, а сърцето ми бие до пръсване, очите ми вече са влажни, аз съм червена като домат и се моля на ум :
- Господи, нека ме помисли за луда, за невротичка, за алкохоличка и просто да се махне, преди резилът ми да стане пълен!!!
Но, не! Той стоически изтърпява пристъпа ми на невменяемост и за да е пълно фиаското ми с тон нетърпящ възражение ме подканва да тръгваме. Идва ми да се самоубия! Не само защото той е в скъп костюм, а аз почти гола, не само защото се държа като идиот, а той не, а най- вече защото виждам до себе си добре изглеждащ мъж, явно с пари и положение .В главата ми гърмят камбани, сирени и всякакви охранителни системи " Деси, Деската се прецака! ЯКО!" Мисълта ми се блъска безумно.
- Какаво да го правя тоя? Мъжете покрай мен са лигльовци, които като кучето умират да точат лиги в краката ми ...
И започвам да си ги представям в хронологичен ред, как въртят опашки всеки път, когато развея каишката за разходка.
Разговорът хич го няма от моя страна. Държа се като първокласник пред черната дъска, който чинно си изпява житието и битието пред другаря учител. Стоп! Лентата се връща за мой ужас, когато той вдига телефона, за да разреши, неразрешим за мен казус!
- О, Боже, мисля си аз, Аз съм в рая! Аз съм Ева, а той е Господ!
Гледам с влажен кравешки поглед новия си идол, който на всичкото отгоре е мъж! А в жалкия ми женски мозък вече пеят сватбени камбани, Но той не знае, иначе би нахлузил вълшебните налъми на малкия Мук, би запалил летящото килимче и би отлетял през 9 планини в 10-та . Слава богу, няма да му казвам за сега...
Шок втори : той плаща сметката???

И ПРОДЪЛЖЕНИЕТО
Следващата седмица съм горе на черешата. Моят рицар в маркови доспехи прелита от единия до другия край на страната, защото ми се пие кафе с него. Изоставя жизненоважни за работата му партньори, за да си побъбри с мен по телефона. Рева му на рамото и нокът да ми се счупи. И знам, че той е човекът, който ще оправи нещата. И така до петък... Денят на истината, когато той, накован като талпа, носейки се по течението на неизвестна река в Канада ми се обяснява, предлага ми света в дланта си, обещава ми живот сред цветя и ЗАКРИЛА. И естествено, като всяка жена аз прекрачвам без да се замисля дверите на рая, готова да издера очите на незрящите, вкопчена в химерното си щастие, като Шер в престилката на пластичен хирург. Задушавам камиона ендорфини, който току що се е изсипал върху мен в трета чаша мартини и се прибирам... САМА!

добавена на 31.12.1969, 18:00

«предишна глава

следваща глава »