НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Деси Василева > "Една чат – история"

Изненадата

В следващите няколко дни се опитвам да заменя gkg с нещо подходящо от чат - листата. Последната ми среща е с адвокат и съм убедена, че ще викна :
- Бинго! Той е като теб, но по-готин!
Слизам в ресторанта, блестяща както винаги и усещам, че всеки момент ще започна да пищя! Срещу мен стои гнидоподобно недоразумение на природата в шорти, маратонки и потник, прогресивно оплешивяващо, гледащо ме с изумление. Събирам останалата в мен човещинка и сядам срещу него мислейки си :
- Да, миличък, аз съм Милоската Афродита, но за мое най-голямо съжаление ти си твърде далеч от брат ми, Аполон!
На 5-тата минута вече ми е ясно, че трябва да изчезна или ще се хвърля и ще му прегриза сънната артерия, за да пресека потока от комплексирана гмеж, която се лее от устата му. После осъзнавам колко е потен и мра от желание да се изплюя в чинията, да поръся сол зад лявото си рамо, да сложа огърлица от чесън на врата си, да събера двете дружки от офиса руса и черна и заедно с мен червенокосата да направим вещерски кръг и призовавайки силите на майката Земя да издухаме всички мухльовци от лицето и. Пребита като бедна афганистанска женица с камъни от собствената рода заради изневяра се качвам в офиса, затварям очи и вземам най- важното си решение от последните дни - До тук с експерименталната част! НАСА е на летен лагер!
Вечер, тиха, лятна ... Софийско заведение... Не забелязвам хората около себе си, които след няколко мига ще станат свидетели на поредната човешка драма... Не забелязвам дори братовчедка си, която ми разказва за провалите в личния си живот (зарязана заради силиконовата долина). Смея се насила, едва прозирайки, че на пъпа на София споря с побесняла блондинка за достойнствата на гръдната си обиколка. Въпреки клетвите, аз съм организирала среща с двама. Един за мен и един за нея - адвокати естествено... Със сядането им на масата, аз започвам да се смея, лепвайки прякора на моя кавалер - моливко. Срещу мен стои добре поддържана канадска ливада, ръст 10 см под моя, добре изгладени панталон и риза срещу моите къса пола и маратонки?! Братовчедка ми ме гледа въпросително, той с обожание измерва дължината на краката ми, а четвъртия не е отразен дори в графата "нещастни случаи". А аз? Аз се смея истерично не вярвайки на поредната тъпа шега, която съдбата ми е направила. Соча нещастника мислено с пръст и непрекъснато си повтарям :
- Моливко, моливко! Ха ха! Моливко!
Подскачам, като ужилена, чантата ми вибрира. Изваждам телефона, с който спя по- често от колкото с мъж и чета : "Не можеш да ме разбереш! Не искам да ти разбивам живота!-gkg" И пак се хвърлям на черешата. Полудяла от щастие. Желанието ми е да запаля огън в средата на масата и да танцувам около него, като черна вуду- жрица. Но вместо това налагам маската на войната и отмъщението и отговарям достойно, че съм умна и красива жена, която не може да приеме държанието на зле балансиран хормонално пубертет в доспехите на мъж - мечта! И той захапа, въпреки, че бе прекалено пиян ,за да вдене същината на фабулата. Без значение. Важното е, че се разкайва, а аз съм богинята на победата Нике! :)
Втората среща, води и до втора грешка - аз пак не спах с него.
Ефект : gkg и Деси отнесени в небитието, за неопределен период от време. Какво ми става?! Държа се, като свенлива гимназистка! Ужас! В главата ми обаче витаят черните мисли на отмъщението: как го прелъстявам, как във сублимния момент, започвам да се смея дръзко на нещастния вид на неговата " мъжественост" с която наивно си е помечтал да задоволи една 100% жена, като мен. И унижението е толкова голямо, че, тя " мъжествеността" му се заравя толкова дълбоко, че нито молби, нито принуда, нито сълзи му помагат да се почувства отново, някога мъж! Заспивам с щастлива усмивка, окрилена от бляновете си .

добавена на 31.12.1969, 18:00

«предишна глава

следваща глава »