НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Деси Василева > "Една чат – история"

Империята отвръща на удара

След поредното сутрешно кафе с gkg, чрез което той отчаяно се опитва да вдене моята човешка философия, апропо която и аз не мога да разшифровам, той изчезва пак ...?!
Аз обаче мъжки приемам фактите този път. Излизам със същата братовчедка, за да удавя кротко мъката си в кафе и минерална вода, заета с нейните любовни проблеми. Влизайки в заведението обаче очите отказват да направят контакт с мозъка и да предадат достоверно картината и размерите на Апокалипсиса... Моят Бог с блондинка!!!!!!
- А?!
Не мога да повярвам! Аз с моят остър като бръснач ум, с моята буйна като темперамента ми червена коса, дълги като щатска магистрала крака, нокаутирана от блонди?! Усещам, че всеки момент позорно ще ревна... Оглеждам се. Около мен само блондинки. За Бога, дори братовчедка ми е блондинка! Сядам събрала цялата смелост на лъвското си сърце и си поръчвам мартини-голямо, и после пак и пак... Въртя се като ветропоказател, демонстрирайки даровете с които природата ме е надарила... Но около мен само мъже, които говорят и блондинки, които мълчат и пушат.
- Ааааа, не, отказвам да се съглася със ситуацията аз, няма да я бъде тая!
Обръщам се към най-изтупаните мъже в бара. Умъртвявам достойнството си и съсипана от скръб казвам
- Бихте ли дошли на нашата маса, защото гаджето ми (той не знае че се ползва с това определение), се разлива с неква блондинка отсреща?!
Казвам го, влагайки целия драматизъм на който съм способна, а долната ми челюст потръпва така сякаш всеки момент ще изпадна в мирова скръб и ще залея площада с океан от сълзи - телесна температура. И естествено, та кой истински мъж би устоял на отчаян женски вопъл за помощ, тандемът юнаци се изсипва, като градушка на нашата маса. gkg е в пълен шах! Ха-ха, така му се пада! Проточил е врат, като студент без пищови се опитва да асимилира и направи равносметка за размера на щетите от бедствието, което току що се е развилняло пред очите му. Моят кавалер пък се държи така, сякаш манна небесна се е сипнала на главата му, сякаш аз съм живителната глътка въздух в кислородната му маска по пътя към покоряването на Еверест. Какъв актьор! Какъв талант! Аз ликувам!
- Мри, хлебарко! Ей ти го твоят raid! Виждаш ли мога да имам всеки! По - готин е от теб! Гърчи се, но все още не умирай! Достави ми удоволствието да останеш още малко жив!
След което блажено се отпускам в прегръдките на метафоричния си Дон Жуан. gkg е поразен, плаща сметката и отлита в неизвестна посока с "онази на която не и трябва и метла". Изтрезняла от титаничния си гняв, отърсила се от ролята си на Немезида, изпадам в дълбок размисъл, как ли ще му завърши вечерта? Знам отговора, но го гоня мислено с точилка, като хлебарка, за да го размажа, да го изпържа, да го дематериализирам... Тръгвам си. Нещастна. И, о, колко типично - всеки си плаща сметката. Нямам сили дори да се разочаровам. Като буреносен облак нахлувам в собственото си жилище. САМА! Отново!

добавена на 31.12.1969, 18:00

«предишна глава

следваща глава »