НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Ради Радев > "Мокро време"

Глава 5.

От няколко дни държаха Даръл в стая без прозорци. Едната стена на стаята бе направена от огледала. Даръл обаче се досети, че огледалата всъщност са еднопосочни прозорци за наблюдение. Следяха го с най-различни камери, детектори и скенери. Сигурно и записваха. Уредите бяха замаскирани, но Даръл понякога чуваше бръмченето и жуженето им.
Даръл започна да отговаря на въпросите на хората, които го посещаваха, едва на втория ден. В началото само мълчеше и отвреме-навреме се хилеше идиотски.
Постепенно започнаха да обзавеждат стаята му. В единия край поставиха телевизор с огромен ЛСД екран.
Дори му донесоха един компютър, марка Дел. Включваха му Интернет само по един час на ден. През това време, винаги имаше по един агент в стаята, който го следеше да не изпраща и-мейли или съобщения до мобилни телефони.
"Много сте се загрижили за мене?" - учуди се Даръл.
"Да ти кажа честно, някои фирми плащат луди пари за проучването на най-новите им продукти в изолирани условия". - обясни агент Ливайн. "После искаме мнението ти за всяка вещ, която сме ти донесли в стаята."
На третия ден донесоха на Даръл клетъчен телефон, марка Нокиа. Беше някакъв абсолютно нов прототип, но нямаше СИМ-карта. Даръл се възмути:
- За какво сте ми донесли телефон, от който не мога да звъня?
- Разгледай всичките му функции. Има и игри. После ще ни кажеш дали ти е харесал. - отвърна агент Проски.
През цялото това време водата продължаваше да капе върху Даръл. Стаята му беше покрита с линолеум; подът имаше лек наклон и водата се изтичаше. Всеки ден му носеха нови дрехи. Към стаята имаше малка баня с тоалетна, която Даръл посещаваше, когато си поиска.
Само засега не му даваха прибори за бръснене.
На четвъртия ден, откакто затвориха Даръл, водата спря да капе. Швайцър пощуря от радост. Започна да крещи и да се мята върху мебелите.
Радостта му трая някъде около 15 минути. После той усети отново познатите капки във врата си. Само че някак си течността беше по-гъста.
Веднага в стаята нахълтаха няколко човека с бели престилки. Придружаваха ги Ливайн и Проски.
Лаборантите взеха проби от новата течност в епруветки и си излязоха.
На петия ден съобщиха на Даръл, че новата течност, която сега капеше по врата му, има почистващи свойства.
Имаше бял цвят и гъста консистенция.
На шестия ден Даръл усети, че отново по врата му капе вода. Усещаше, че почва да полудява. Защо точно на него трябваше да му се случи? Не знаеше какво е това, но някой от посетителите му бе подметнал една думичка.
Аквакинеза.
Даръл се разкрещя. След това хвана плазмения екран на телевизора. Вдигна го и го запокити на пода. Започна да вика:
- Спрете това нещо! Спрете тази вода! Спрете тази вода, моля ви, спрете тази вода!
Даръл се строполи на пода и се сви на кълбо. Започна да повтаря, изпадайки в нещо като ступор:
- Спрететазивода, моляви, спрететазивода.
Отново влязоха хора с бели престилки. Само, че този път имаха рамене като професионални футболисти. Набързо омотаха Даръл в усмирителна риза и му биха някаква инжекция. Тя го приспа.
Когато Даръл се събуди, видя, че стаята му беше празна. Бяха взели компютъра, остатъците от телевизор, дори и мобилния телефон. Бяха му оставили само стол, маса и леглото, в което спеше. Бяха му свалили и усмирителната риза.
На седмия ден Даръл започна да се върти. Отстрани изглеждаше като най-обикновено салто. После още едно.
Краката му сами отскачаха напред. После Даръл се премяташе през глава и отново падаше на краката си.
Отново му сложиха усмирителна риза. Даръл продължаваше да се върти. Отскок напред. Пълен оборот във въздуха. Падане на крака. И отново. И отново.
Даръл усещаше, че полудява. Досега не вярваше в свръхестествени неща. Но вече вярваше. Вече мислеше, че Дявола го е избрал, за да си играе с него. Вече беше готов да се самоубие. Само и само да спрат ужасните неща, които се случваха с него.
На осмия ден водата спря отново. Само, че въртенето зачести. Даръл вече правеше по две салта на минута.
После започна да се премята по-често. И по-често. И пак. И пак.

добавена на 31.12.1969, 18:00

«предишна глава

следваща глава »