НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Стрелецът"

Глава 2.

Стефан не беше добре. Стефан беше застрелян право в сърцето. Лежеше с отворени очи и отворена уста. Трудно беше да повярваме на очите си.
Някой приближаваше по пътя към нас. Няколко момичета, облечени като просякини се показаха иззад завоя и попаднаха на добре осветено място.
- Лягайте бързо! - извика старият актьор - Лягайте на земята!
Момичетата, десетина на брой все още не схващаха какво става. Нов изстрел се разнесе и последната от тях падна на асфалта. Другите се разпищяха и моментално легнаха на земята.
- Крийте се в царевицата! - викна старецът.
Всички се натикахме между царевичните стъбла и на пътя останаха да лежат само стария актьор и момичето.
Тишината беше страшна. Дишахме тежко и никой не смееше да отиде при застреляното момиче. Накрая аз, като единствен мъж, се престраших да запълзя към нея.

Тъкмо бях напуснал царевичното укритие и от масива срещу мен се разнесе шумолене. Някой се движеше в царевицата от другата страна на пътя. Чу се конско пръхтене. Застинах на място. Бях парализиран от страх. Нямах сили даже да се върна назад.
Показа се един кон. Главата му беше наведена към земята и той кротко пасеше трева. Лежах така и не мърдах. Гледах коня.
- Хей! - чух шепот зад гърба си - Върви при момичето! Това е само един кон!
Момичето беше мъртво - застреляно в главата. Конят се показа целия от царевицата. Зад него се влачеше каруца на две колела. В каруцата някой хъркаше.
- Мъртва е! - съобщих аз на хората зад гърба ми.
- Върви при коня!
- Няма!
Тръгнах да се връщам назад. Старият актьор излезе от царевицата, сгънат на две и започна да се промъква към коня с каруцата. В този момент чухме някой да бяга по шосето към нас.
- Виктор, ти ли си? - извика старият актьор към идващия
- Аз съм, - задъхано потвърди един тантурест роб с бяла туника, който освен това изглеждаше силно разтревожен - Къде сте?
- Тук сме. Скрий се бързо при нас!
Старият актьор се върна в сянката на царевичните стъбла. Същото сторих и аз.
- Йоаний е полудял! Застреля Стефан и едно момиче!
Тантурестия роб седна на земята и обърса носа си с опакото на ръката. Дишаше тежко. Гълта въздух може би минута преди да проговори.
- Не може да е Йоаний. Йоаний е мъртъв.
- Как?...
Скритите в царевицата момичета бяха вече дошли при нас.
- Намерихме джипа стотина метра по-нагоре. Блъснат в едно дърво.
- Господи! - извика едно от момичетата - Тогава кой стреля?
- Не знам. Йоаний е мъртъв отдавна. Студен е. Карабината не беше зареждана. Проверихме.
- Джипа в движение ли е?
- Не знам. Легионерите го оглеждаха, когато чухме изстрели и ме пратиха да видя какво става.
Старият актьор мислеше. Всички мълчахме.
- Чуйте!
Започнахме да се ослушваме. Откъм шосето се чу странен шум. Някой разместваше труповете. Ние, тримата мъже, се приближихме към края на царевицата. Момичетата се скупчиха на едно място.
Беше мъж и не беше въоръжен. Беше бос и в дрипи. Старецът насочи револвера ми към силуета на пътя..
- Стой, не мърдай! - каза тихо старецът, но достатъчно силно за да го чуят.
Мъжът вдигна ръце и се изправи, но не можа да каже нищо. Разнесе се изстрел и мъжът залитна към нас. Падна на колене, после - по очи.
Тогава видяхме стрелеца.

добавена на 21.11.2006, 10:04

«предишна глава

следваща глава »