НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Стрелецът"

Глава 3.

В мъглата над царевичните реси плуваше един силует. Конник с широкопола шапка и пушка в едната ръка. Приближаваше към нас. Луната беше зад гърба му и не можехме да различим нищо друго освен очертанията му.
- Можеш ли да стреляш? - попита ме старият артист и ми подаде пистолета.
Споменът за злополучния ми изстрел преди час все още ме възпираше да хвана отново револвера, но изглежда нямах друг изход.
Вдигнах револвера и се опитах да се прицеля. Но в същия миг, видях как конникът срещу мен усили ход и без да изпуска юздите подпря пушката на лакът и се прицели в мен. Уплаших се и стрелях, но със затворени очи и залитайки на една страна. Това ме спаси от смърт, но куршумът, който бе предназначен за мен уцели Виктор.
Конникът продължаваше да препуска срещу нас. Вдигнах револвера за нов изстрел.
- Цели се в коня! - прошепна ми старият актьор.
Не можах да стрелям. Чу се рев на приближаваща кола. Конникът забави ход и обърна към царевицата. Между мен и него спря един джип със смачкана предница.
- Стреляйте! - викна старият актьор - Конникът! Стреляйте по него!
В джипа настана суматоха. Някой зареждаше трескаво карабината. Последва един изстрел, после още един и накрая някой изруга.
- Пропуснаха! Глупаци! - ядосваше се актьорът - Хей, тука сме! В царевицата.
- Какво става тука? - запита един мъж от джипа.
- Избиват ни! - каза старият актьор и със сърдито изражение излезе от царевицата - Конникът, който избяга.
- Не се ядосвай старче, ще му видим сметката! Джони, карай след него!
- Чакайте!... - викна старецът, но ревът на мотора го заглуши. -Глупаци!

Джипът отпраши в царевицата след конника. Постепенно всички излязохме на шосето.
- Как е Виктор? - запитах аз
- Мъртъв. - отвърна старецът
Чувствах се глупаво с този револвер в ръцете. Не казах нищо. Старият актьор също не коментира повече. Насочихме се към непознатия мъж лежащ между убитото момиче и убития актьор.
Беше мъртъв. Застрелян право в тила. Беше циганин. Стори ми се странно познат. Май по него стрелях в колата.
- Този пък откъде се взе? - запита старецът
- Не е ли от вашите?
- Не. Сигурно е местен.
Старецът дишаше тежко. Безсилието пред смъртта душеше всички ни. След малко темата се смени.
- Къде изчезна тази каруца?
Огледахме се. Конят вероятно се бе подплашил и отнесъл нанякъде каруцата. Приближихме мястото, на което я бяхме видели за последен път и там намерихме още един труп.

Всъщност не беше труп. Човекът на земята скоро се размърда. Опипа главата си и изломоти нещо неразбрано. Помогнахме му да се изправи. Беше стар циганин.
- Да сте виждали един кон с каруца? - беше първото нещо, което ни запита той.
- Беше тук, но избяга нанякъде. Изплаши се от изстрелите.
- Какви изстрели?
Показахме му труповете. Старият циганин клекна до убития млад циганин и промърмори.
- Пак същото...
- Кое е същото? - запита старият актьор

- Преди три години, - започна циганинът - пак тук, в тази царевица имаше стрелец. Тогава изби пет или шест души. Някакъв поклоннически лагер, от онези дето се молят на слънцето и ходят в бяло. Така и не откриха кой е стрелял. Но пак бил конник с шапка. Беше пълнолуние...
Всички се събрахме около него. Слушахме го с голям интерес.
- Въобще, тук се носят разни слухове. Приказки. За стрелеца в царевицата, който при пълнолуние излиза на лов. Казват, че бил войник още от войната между Севера и Юга. Бил добър войник, куршум не го ловял, имал точно око... Една нощ южняците издебнали другарите му в царевицата и ги изклали до крак. Той не присъствал. Когато пристигнал на мястото, всичко вече било свършило. Другарите му били избити.
Никой не смееше да прекъсне разказвача.
- Тогава полудял и... изчезнал. Зарязал жена си, децата си, приятелите си, роднините си. Изчезнал някъде. Отписали го от живите. Жена му се омъжила повторно, децата му пораснали, родили му се внуци. Приятелите му остарели и започнали да умират един по един... Тогава започнали убийствата тук. Ставали все при пълнолуние и убиецът винаги се изплъзвал. Жертвите бивали убити все с по един куршум. Имало и очевидци, които разправяли за конник, но той все бил надалеч и не можели да го разпознаят.
Циганинът разгледа сащисаните ни лица. В очите му нямаше и грам насмешка. Продължи.
- Казват, че вземал пътниците за южняци и затова стрелял по тях. Фермерите избягват да се мяркат в тази местност при пълнолуние. Но пришълците никога не са вземали на сериозно приказките за конника. Иначе отдавна да се оградили това място с бодлива тел. Но алчността на фермерите е виновна. Тук царевицата дава много плод. Винаги е давала...
Циганинът млъкна и се подпря на колене за да стане.
- Значи се бием с дух... - казах аз и усетих как краката ми се подкосяват
- Може и да е дух, а може и да не е - замислено каза циганинът - Ако някога го заловят, може и да се окаже от плът и кръв...
Циганинът тръгна да търси коня с каруцата.
- Чакай! - викнах след него аз - Ти виждал ли си го?
Циганинът се спря и се обърна към нас.
- Не, не съм го виждал. И затова съм още жив. Но съм намирал гилзи от пушката му. Никак не ми изглеждат да са от гражданската война.
- Чакай! - викна сега пък старият актьор - Вземи момичетата със себе си. Качи ги в каруцата и ги измъкни от тук, докато конникът още го няма. Нагоре по пътя сигурно има още три-четири.
- Защо мислиш, че с каруцата ще се измъкнем? - запита циганинът
- Защото конникът не стреля по нея. Може да реши, че е празна, като ви види.
- Добре! - съгласи се циганинът и с кортежа от оцелели самодиви се изгуби в царевицата.

добавена на 21.11.2006, 10:04

«предишна глава

следваща глава »