НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Стрелецът"

Глава 4.

Преследвачите бяха открили конника. В царевицата, далеч от нас се чуваше стрелба. Стреляха две пушки. От време на време се намесваше и шумът от форсиран двигател. Останали двамата със стария актьор можехме само да се ослушваме и да чакаме изгоден момент да се включим в гонитбата.
Скоро бойните действия се пренесоха по-наблизо. Луната беше се скрила зад облаци и мракът не ни позволяваше да виждаме ясно какво става дори на петдесет метра от нас. Високите царевични стъбла също ни пречеха. Аз лично целият се тресях от напрежение. Старият актьор само ме държеше да не хукна нанякъде.
Измина половин час.
Шумът от мотора на джипа беше започнал да се чува по-ясно. Изстрелите бяха спрели. След по-малко от минута би трябвало да видим джипа.
И наистина, на десетина метра от мястото на което бяхме застанали видяхме първо светлините от фаровете му, а после и той изскочи на пътя и тръгна към нас. След него от царевицата изскочи и конникът, който прескочи пътя и се скри в отсрещната нива, но по време на скока успя да стреля. Джипът направи рязък завой и за малко не се обърна. Спря. Клаксонът му започна да свири пронизително. Фаровете му светеха точно в лицата ни.
Старият актьор реагира по-бързо и хукна към спрялото возило. Аз, съобразил, че тук съм лесна мишена сторих същото.

Когато стигнах до джипа, там намерихме покъртителна картина. Всички мъже в него бяха избити. Шофьорът лежеше върху волана и с единия си лакът натискаше клаксона. Колата бе изключена от скорост и сега бавно вървеше по наклона.
Аз се опитах да я спра с тялото си, а старецът се качи и изгаси мотора. После дръпна ръчната спирачка.
Заваля дъжд.
Седяхме сред трупове, ръсени от дъждовната вода и не смеехме да се погледнем. Старецът все още дишаше тежко. Тези усилия не бяха за неговите години. Пресегнах се в тъмнината и вдигнах лъскавата карабина, паднала от ръцете на последния стрелец.
- Дай я! - каза ми старецът.
Подадох му я. Той я огледа, щракна затвора и я подпря на волана.
- Ти ще караш - каза той след като ви възвърна нормалното дишане - Помогни ми да преместим шофьора.
Аз се подчиних без забележки. Свалихме мъртвия на пътя. Старецът се изправи в средата на джипа и се подпря на тръбите върху които се опъваше брезента.
- Вържи ме - каза ми той
- Какво си намислил? - запитах най-после аз
- Това копеле може и да е самият дявол, но няма да му се размине така... - каза артистът - Вържи ме здраво за тази тръба, вържи и ръцете ми.
Аз го вързах през гърдите за тръбата, после привързах и лактите му. Накрая сложих карабината в ръцете му.
- Вземи една щанга и я мушни в яката зад врата ми.
Направих и това. Вършех всичко машинално. Завързах щангата с една лента за челото му. Имах чувството, че обличам труп за погребение.
- Хайде сега - сядай на волана и пали. Ще преследваш копелето докато го убием. Ако останеш сам, помни - стреляй в коня и като го свалиш, гони конника.
Гледах вързания за тръбите старец като втрещен и не бях способен да направя нищо.
- Не ме гледай! Артистът трябва да може да играе десет минути след като е умрял. Тръгвай!
Обърнах се, запалих двигателя и включих фаровете.

Тръгнахме по пътя, в посоката, в която би трябвало да бягат циганинът и жените. Пътувахме бавно и се оглеждахме в двете посоки. Ослушвахме се внимателно, макар да бе трудно в този дъжд и с работещ двигател. Конникът можеше да ни нападне отвсякъде.
Изстрелът не закъсня.
Дойде отляво и старецът извика от болка.
- Давай, давай - окуражи ме той през стиснати зъби - Още съм жив!
Навлязох в царевицата. Превключих на по-висока скорост. Гонитбата започна.
Старецът се мъчеше да се прицели, макар да бе уцелен лошо в хълбока. Изправен го държаха само каишите с които го бях привързал за тръбите.
Стреля веднъж.
Аз маневрирах трудно, защото вървяхме напречно на браздите. Конникът ту се виждаше, ту изчезваше в мрака. Следвах го по просеките, които оставяше сред царевичните стъбла, но скоро те започнаха да се кръстосват.
Старецът стреля отново.
- Изгубихме го! Завий!
Завих.
От мрака прозвуча нов изстрел и старецът извика от болка. Карабината падна от ръцете му и ме удари по главата. Аз спрях.
- Не спирай! Подай ми карабината!
Подадох карабината на стареца и завих по посока на изстрела.
В края на светлото петно от фаровете забелязах бързо движещ се обект. Конникът бе решил да контраатакува.
Не го виждах добре. Имаше ботуши и бричове с неопределен цвят. Конят беше кафяв.
Вече беше на няколко метра от нас.
Старецът стреля, конникът също стреля.
Имах чувството, че са ме застреляли в ухото - толкова силен беше гърмът.

Трябваше ми известно време за да овладея волана. Карабината беше паднала до мен. Старецът беше мъртъв.
Направих обратен завой и спрях. Чух конско цвилене и се насочих към него.
В светлината на фаровете видях туловището на легнал кон.
Някой стреля и предното стъкло се начупи на малки парченца. Куршумът се заби в трупа на вързания актьор.
Извадих пистолета от джоба си и отвърнах на изстрела.
Някой пак стреля и ме уцели в рамото.
Набих спирачки и прилегнах зад арматурното табло. Прехвърлих револвера в здравата си ръка...

Двигателят работеше, фаровете светеха, а аз стоях свит на седалката, неспособен да се изправя. Беше ме страх.
Чух стъпки в полегналите царевични стъбла. Отляво се приближаваше някой. Спрях да дишам. Приготвих револвера...

добавена на 21.11.2006, 10:04

«предишна глава

следваща глава »