НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Стрелецът"

Глава 5.

Стрелецът се появи в полезрението ми с вдигната нагоре пушка. Дъждът беше спрял и облаците се бяха разпръснали. От мястото си добре виждах силуета на стария актьор, разпънат на тръбите над мен. Главата му стоеше изправена и това правеше гледката още по-зловеща. Стрелецът се приближаваше, без да ми обръща внимание. Гледаше единствено актьора.
Възползвах се максимално от това обстоятелство и насочих револвера към него. Забеляза ме късно. Натиснах спусъка и... чух само изщракването на механизъма. Патроните бяха свършили.
Стрелецът бързо стреля към мен. Усетих нечовешка болка в крака. Паднах върху скоростния лост. За мен битката беше приключила.

Беше ми все едно. Страхът ме беше напуснал. Безпокойството също. Усетих как духът ми се издига над това зловещо място и как се изпълва със сила от издигащата се над пръстта влага, от мириса на мокри царевични стъбла, от лекия ветрец над долината, и от лунната светлина, която отново бе отнела територията на мрака.
Вече можех да виждам с гърба си, да усещам движението на всяко живо същество в радиус от стотици метри, да чувам растежа на тревата... Стрелецът зад мен беше просто още едно същество, което трябваше да умре.
Една ръка ме сграбчи за раненото рамо и ме обърна с лице нагоре. В ръката си държах счупения връх на едно алуминиево копие, от инвентара на статистите легионери....

Телефонът намери мрежа. Набрах 911.
Не можех да се изправя. Стрелецът лежеше върху мен нанизан на алуминиевото копие. Беше още топъл. Миришеше странно за войник. Оставих телефона и дръпнах кърпата, която прикриваше лицето му.
Така си и мислех. Беше жена.
Това като че ли ме поуспокои и аз изпаднах в несвяст...

Светлината пред мен беше твърде ярка. Не можех да я погледна.
Качвах се бавно по стъпалата. До мен вървеше един войник и ми говореше.
- От теб ще стане добър стрелец. Имаш талант. Честно казано, не си мислех, че ще останеш до края. Ела с мен и ще ти дам втори живот.
Аз се колебаех. Бях запленен от светлината пред мен. Тя хем ме очароваше, хем ме плашеше. Дали беше разумно да продължа напред?
- ...Ти си свободен дух, като мен - продължаваше да ме уговаря войникът - Дори не подозираш какво се крие в теб. Роден си за ездач с пушка в ръка, не за мизерна писарушка. Ела с мен...
Да, вкусът на свободата беше изкусителен. Погледнах войника. Лицето му беше приятно. Такъв приятел ми беше липсвал цял живот...

Отново усещах нечовешката болка в рамото и крака. Някой ми биеше инжекция. Някой се суетеше наоколо. Някой сложи маска на лицето ми. Сини и червени светлини дразнеха очите ми...

- Открихме, кое е било момичето - каза полицаят, седнал между мен и стария актьор - 21 годишна, изчезнала безследно след нападението на поклонническия лагер преди 3 години на същото място, където са ви нападнали. Роднините й са в шок. Била е кротко момиче, не е имала работа с полицията, не е употребявала наркотици, алкохол... Въобще - странна работа. Лекарите допускат, че може да е религиозен фанатизъм или посттравматичен шок. Странното е, че има белег от огнестрелна рана на гръдния кош, която е напълно зараснала. Роднините й твърдят, че никога не е имала рана там...
Инспекторът прибра бумагите си и се приготви да си върви.
- Е, това беше. Аз си тръгвам и ви пожелавам скорошно оздравяване.
Двамата със стария актьор лежахме на две съседни легла в интензивното. Все още не можех да си обясня как е успял да оживее при тези рани. Лекарите също бяха объркани, но такива чудеса ставаха, макар и рядко.
- Знаеш ли? - каза ми актьорът, когато останахме сами - Ти се оказа смело момче в крайна сметка.
Старецът говореше с усилие. Целият беше накичен с животоподдържащи системи.
- Не е полезно да говориш. - отвърнах аз - Лекарите го казаха.
- Знам. Но много държах да ти го кажа. Защото...
Старецът замлъкна и известно време се дави в кашлица. Да не би да умираше? Бях готов да посегна към бутона за спешни повиквания.
- Защото... - възвърна си говора старчето - скоро ще трябва да ме убиеш.
- Какви ги бълнуваш?
- Да, тази история за теб още не е приключила. Съжалявам, но сам няма да мога да го сторя. Слушай внимателно!
Старецът млъкна за да набере сили за ново изказване.
- Стрелецът посети и мен. Бях вече мъртъв. Съгласих се да поема духа му и да стана новия стрелец. Не, че ме беше страх да умра. Направих го за да приключи историята веднъж завинаги.
Старецът си пое дъх и продължи.
- Извън онази долина стрелецът не може да обсебва други хора. Все още съм безпомощен, но скоро няма да бъда. Ще оздравея като онова момиче. Няма да мога да се самоубия, няма да позволя и на теб да ме убиеш... Ще трябва да ме убиеш сега. Докато си по-силен от мен...
- С гипсиран крак и счупена ключица? Как да го сторя човече? Ами полицията? Не ми се влиза в затвора!
- Не знам. - каза старият актьор - Имаш глава на раменете си... Мисли!...

добавена на 21.11.2006, 10:04

«предишна глава