НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Самодивата"

Глава 1.

Това беше първият ми случай като инспектор.
В големия град се беше появил изрод.
Такава дребна работа обикновено се дава на новаците, които имат силни крака да бягат. Не се обидих. Смятах да приключа бързо и да мина на следващото ниво от "лайняната стълба", както я наричахме в академията, и която всеки начинаещ инспектор трябваше да изкачи, за да стигне до клуба на втория етаж - там, където даваха значки за членство и собствено сепаре.

За последно изродът бе забелязан да плаши хората край контейнерите в един богаташки квартал, изненадвайки ги с фрази от рода на: "Колко е часът?" и "Къде е ресторант Глория?".
Запътих се натам в късните часове на вечерта, предрешен като помощник-готвачка - редовните жертви на изрода. Мотах се цяла вечер сред контейнерите с бутафорен чувал за смет. Не открих никакъв изрод и тъкмо реших да си тръгвам, когато забелязах следи от самодива в тревата на един все още незастроен парцел между тузарските кооперации. Изродът веднага мина на втори план.
Следите бяха пресни. Беше минала от тук преди не повече от пет минути.
Самодивите се срещаха изключително рядко и обикновено с тях се занимаваха цели екипи. Последният случай на самодива бе отбелязан преди пет години в малкото градче Чикарио. Името му и днес предизвикваше спазми в корема на всеки, спомнил си за касапницата, която се бе разразила там. Черно петно в историята на ОБНИ - Отделът по борба с нереалните индивиди - тогава самодивата се бе изплъзнала.
Разумът диктуваше да съобщя веднага в централата - самодивата не беше в моите компетенции. Нещо обаче неудържимо ме теглеше към нея. Близостта й бе разпалила в мен страст, може би като на ловна хрътка и аз бях готов да скъсам каишката, и да се втурна след нея.

Нагазих в тревата. Над пустия терен се стелеше мъгла. Съвсем лека, но някак си подсилваща усещането за нереалност. Сърцето ми биеше сигурно с двеста удара в минута. Можеше да е някой от самодивските трикове, можеше да е просто предупреждение, а можеше да е просто мъгла - беше средата на Октомври.
Направих още една крачка. Щях да попадна в сянката на кооперациите и нямаше да виждам почти нищо. Самодивата можеше да ме нападне отвсякъде...
Кракът ми се вдигна за следваща крачка...
В този момент чух глас зад себе си: "Бихте ли ми казали, къде е кино..."
Обърнах се и с един удар проснах изрода на земята. Докато той панически се опитваше да поеме въздух, вече бях му сложил плазмена яка на кривия врат. По дяволите! Дежурният екип щеше да дойде след секунди и трябваше да го изчакам!

- Добре си постъпил - окуражи ме проверяващия, пристигнал с екипа по залавянето - Ти си ценно попълнение и не бихме искали да те загубим още при първия ти случай. Подобрил си с три стотни рекорда за арест на изрод! Поздравления!
- Бих се осмелил да попитам за самодивата, сър! - казах аз в отговор.
- Е-е-ех, всеки начинаещ инспектор мечтае да хване джудже или самодива. Мисля, че все още не е разумно да се включваш в този случай...
- Позовавам се на поправка 11 от Устава, сър!
- Поправка 11... Разбира се, ти пръв си открил следата и формално нямаме право да ти откажем участие, но... - председателя си свали слушалката от ухото си - Ти знаеш за ...
- Стълбата.
- ... за стълбата. Тази стълба не е измислена случайно. Когато дойдат сериозните случаи трябва да сме сигурни, че хората ни ще останат живи. Мисля, че още не си готов.
- Продължавам да настоявам, сър!
Проверяващият махна ръка от рамото ми и ме изгледа строго.
- Младши инспектор Хансен! - каза той - Според точка 3 от Правилника за сертифициране на стажанти имам право да Ви пратя да ловите изроди цяла година. Настоявате ли да участвате?
Бях почервенял като домат, но се напънах да отговоря достойно.
- Да, сър!
- Добре тогава! - проверяващия никак не бе доволен от отговора ми - Можеш да участваш в разследването. Но ще те следя изкъсо и при първа грешка си вън от случая. Ще понесеш най-строгото наказание!
- Слушам, сър!

добавена на 21.11.2006, 10:06

следваща глава »