Глава 2.
Самодивите крадяха деца. Това не ставаше изведнъж. Обикновено те набелязваха детето месеци по-рано. После започваха методично да го посещават през нощта, докато накрая го убедят да тръгне с тях. Самодивите бяха големи изкусителки. Самите деца често дори се съпротивляваха при опитите да бъдат спасени от самодивите. Самодивите крадяха деца на възраст между три и седем години. В района имаше 130 потенциални жертви.
Следите от самодивата не показваха да е водила дете със себе си - значи още го обработваше. Не беше ясно обаче, на какъв етап от обработката се намираше. Можеше да дойде да го вземе след месец, можеше да го стори на другата нощ.
През деня имахме страшно много работа - разговори с родители, деца, психолози... Вечерта обхвата на заподозрени спадна до три. Всяко едно от тях трябваше да се охранява, и това не бе лека работа. Ако самодивата заподозреше нашите действия, можеше да повика подкрепление и тогава ставаше страшно.
Аз се паднах свръзка между отделните постове. Бях маскиран като проститутка. Женските роли много ми лепнеха, поради естествената липса на косми по лицето ми.
При първото дежурство си въртях задника цяла нощ и успях само да се скарам с две истински проститутки и техния сутеньор, на който бързо видях сметката в един тъмен вход. Това бяха всичките ми активи от дежурството. Самодивата не се появи. Пасивите бяха много - като се почне от болката в краката, несвикнали с високи токчета, и се стигне до евтиния грим, който отказваше да се измие от очите ми.
Самодивата се появи на шестата нощ - в четири часа сутринта.
За голяма изненада на охраната детето бе подготвило предварително багажа си и си бе легнало с дрехите. Екипът усетил, че нещо става едва когато го видели да отваря прозореца и да се качва на перваза.
Сигналът за тревога ме завари на две преки от седеметажната сграда в която живееше детето. Пристигнах с максималната скорост, позволяваща ми да не нарушавам проститутското си прикритие.
Първото нещо, което видях бе самодивата, която водеше малкото момиченце за ръка. Луната тази нощ светеше достатъчно силно, за да се съмнявам в това което виждам. Двете вървяха надолу, по стената на сградата, сякаш тя не беше вертикална, а хоризонтална. Нищо не показваше, че за тях важат законите на земното притегляне. Крачеха по фасадата, сякаш се разхождаха. Косите на самодивата се развяваха нагоре, а личицето на детето изглеждаше съвсем спокойно. Самодивата беше много красива.
С мъка откъснах поглед от тази невероятна картина, за да се натъкна на нова, още по-страшна.
На седмия етаж, там където беше спалнята на детето, на прозореца се виждаха двама от моите колеги, набучен на дървени шипове, израснали от рамката на прозореца, и двамата в момент в който са се готвели да последват самодивата с оръжия в ръце. Единият беше набучен през гърдите, а другият през цялото тяло, защото беше стъпил на перваза. Почувствах, че ще се свлека на земята.
Самодивата и момиченцето бяха стигнали до първия етаж. Когато трябваше да се срещнат лице в лице със земята, те просто прекрачиха и започнаха да вървят нормално. Тогава ме забелязаха.
Не знам доколко съм изглеждал като проститутка, но определено изражението на лицето ми е било крайно объркано. Самодивата ми се усмихна. Нещо ме бодна в сърцето. Погледът й се спря върху мен само за секунда, но на мен ми се стори цяла вечност. Въобразих си какво ли не. Само упоритите тренировки в академията успяха да ме удържат неподвижен.
Самодивата и детето вече вървяха надолу по улицата.
добавена на 21.11.2006, 16:06
«предишна глава следваща глава »
|