НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Самодивата"

Глава 3.

Когато видях гърбовете им нещо прещрака в главата ми и аз се сетих, че съм инспектор в специален отдел. Беше трудно да преценя, какво да предприема. Имах малък плазмен пистолет в чантата. Не бе кой знае какво оръжие срещу самодиви, но само това ми се полагаше. От друга страна детето много лесно можеше да се превърне в заложник. Дали да продължа да играя безопасна проститутка или да вляза в ролята си на полицай?
От безизходната ситуация ме извадиха първите щурмоваци, които, като ято лешояди се спуснаха от небето.
Това беше тактика, въведена преди няколко месеца. Самодивата бе първата, върху, която я изпитваха. Щурмоваците можеха да пикират над нарушителя с леките крилати костюми, заимствани от летящите бозайници, които придаваха изненада на атаката им най-вече поради изключително ниското ниво на шум, който произвеждаха при летене. Обикновено се спускаха от покривите на съседни сгради.
Самодивата грабна детето в една ръка и с другата започна да се защитава. Щурмоваците бяха поне десет, но тя умело ги манипулираше, принуждавайки ги да си пречат един на друг. Задачата им всъщност беше проста - трябваше да сложат плазмена яка на шията й, но това се оказа на практика невъзможно. Скоро щурмоваците извадиха тежките оръжия и тогава стана страшно. Започнаха да се избиват един друг. Някои паднаха обезглавени, други разсечени на две, някои бяха просто осакатени.
Когато самодивата остана сама с детето, сред купчина трупове, облени в кръв, върху нея се изсипа тежка стоманена клетка, която се заби с шиповете си в асфалта. Самодивата взе от купчината край себе си един плазмен автомат и с него изряза дупка в решетките. Измъкна се невредима. Докато се бавеше с тази операция, шест копиеподобни агрегата паднаха от небето така, че да образуват обръч около клетката. Когато агрегатите се включиха, около тях се образува купол от силово поле, което държеше самодивата в капан. Всеки допир до полето беше смъртоносен за нея. Плазменият автомат не бе способен да простреля полето.
Самодивата се поколеба десетина секунди и вдигна детето пред себе си. Насочи се към периферията на кръга, образуван от полето. Нямахме право да рискуваме живота на детето. Полето трябваше да бъде изключено. Докато успеем да го включим наново, самодивата вероятно щеше да е навън...

Аз се реших на една безумна постъпка. Затичах се към мястото където самодивата смяташе да напусне кръга. Точно в момента, когато тя излизаше навън, аз грабнах момиченцето от ръцете й и се мушнах обратно в кръга. Самодивата, изненадана от дързостта ми, ме последва без да мисли. Операторът бързо включи полето.
- Изключвай, изключвай! - виках аз, тичайки към противоположния край на кръга.
Уви, самодивата загря по-бързо от колегите ми, какво съм намислил. Тя светкавично се върна назад към периферията и в момента, в който аз излязох извън кръга, тя също излезе.
Намирахме се на противоположни краища на кръга. Втори път едва ли щях да я подмамя да влезе там. За всеки случай аз влязох обратно в кръга.
Самодивата ме изгледа внимателно и кой знае защо ми се усмихна. После се плъзна в мрака и изчезна. Нямаше смисъл да я преследваме повече - козовете ни за тази вечер бяха свършили.

- Тя ще се върне отново, сигурен съм!
Не можем да държим момиченцето с месеци под надзор!
- Самодивската магия не трае толкова време. Ако иска да вземе детето, ще трябва да дойде скоро.
- Може да не е сама...
- Хансен има предложение.
- Пак ли Хансен!
Допуснат бях на съвета след операцията, защото наистина имах план, как да заловим самодивата. Половината от офицерите никак не харесваха идеята един сополанко да им се меси в работите, но вече имах някои протекции, главно от командващия операцията онази нощ и от проверяващия, позволил ми да участвам в нея.
- Да не забравяме, че все пак Хансен спаси операцията от пълен провал. - напомни един от моите защитници.
- Хайде - давай, Хансен...

добавена на 21.11.2006, 10:06

«предишна глава

следваща глава »