Глава 4.
За да не застрашаваме живота на гражданите, бяхме изнесли момиченцето в една вила извън града.
Там, съвсем наистина, терапевти се опитваха да го върнат в нормално състояние. Детето беше депресирано и непрекъснато плачеше за самодивата.
Около вилата имаше разположени различни капани за самодиви. Самата охрана беше направена по доста сложен начин и бе плод на колективния ум на целия отдел. Доколко бе пробиваема бе друг въпрос. Важното бе, че самото място можеше да се наблюдава от много посоки и това не бе пропуск. Искахме да сме сигурни, че самодивите ще могат да имат добра видимост по всяко време.
Нашите приготовления трябваше да изглеждат наистина сериозни. Около цялата вила бяхме разположили сензори които имаха за цел да сигнализират за всяка поява на самодива. Следяхме движението на самодивите денонощно.
Подготовката на вилата ни отне няколко дни. През това време наистина няколко самодиви се появиха в района това беше съвсем според плана ми. Трябваше скоро да очакваме посещение...
След около седмица моментът дойде. Датчиците отчетоха поява на шест самодиви в близост до вилата. Бяха разположени равномерно в пръстен, който непрекъснато се стесняваше. Дадох сигнал за начало на операцията.
Един вербуван от нас трол трябваше да инсценира отвличането на момиченцето пред очите на самодивите. Ние трябваше да го погоним малко, а после да се направим, че сме го изгубили. Самодивите щяха да продължат гонитбата, защото на тях трол не може да им избяга. Той щеше да ги отведе до специално подготвено място, където щяхме да ги хванем всичките.
Планът ми беше железен. Самодивите и троловете бяха в непрекъсната вражда. Едва ли можеха да разберат за фалшификацията предварително. Пък и не беше чудно трол да отмъкне нещо, към което се домогват самодиви, с единствената цел после да го изтъргува скъпо и прескъпо. Освен това, отбраната ни срещу троловете бе коренно различна от тази срещу самодивите и не бе трудно за един трол да пробие блокада, предназначена за самодиви. Това самодивите вероятно го знаеха много добре...
Аз ръководех координацията на операцията от една стая в приземния етаж на вилата. Бяха ми поверили тази роля не защото планът беше мой, а за да опера изцяло пешкира при евентуална издънка. Не се боях да поема този риск. При успех влизах направо в клуба на инспекторите, при това със сериозна преднина. При неуспех щях да ловя изроди цяла година...
Тролът, хванал момиченцето подмишница вдигна достатъчно шум на излизане. Охраната бе добре подготвена и съвсем по правилата хукна почти цялата след него. Самодивите вече би трябвало да се включат в гонитбата.
За моя изненада обаче те не се насочиха след трола, а към вилата. Да не би да бяха загрели измамата?
След мнимото отвличане, бях изключил всички капани за да насоча енергията към капана в който тролът трябваше да отведе самодивите.
Момиченцето бе на втория етаж и за всеки случай бях подготвил подобен капан и там. Бързо превключих енергията към него.
В същия момент самодивите нахлуха във вилата. За моя изненада се насочиха не към втория етаж, а към приземния. Загрях какво правят едва когато нахлуха в контролния център.
Търсеха мен.
добавена на 21.11.2006, 16:06
«предишна глава следваща глава »
|