НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Самодивата"

Глава 5.

Бях освободен от магията на една достатъчно отдалечена поляна, навътре в гората. Паднах от изтощение в тревата.
- Да го накараме ли малко да потанцува? - запита една от самодивите
- Хм, - каза друга, като се приближи към мен и обърна лицето ми нагоре за да го разгледа добре - Много е сладък. Как ми се иска ...
- Не го закачайте! - викна трета - Царицата каза да й го занесем невредим!
- Че аз какво ще го повредя? - изсмя се втората самодива
- Хайде ставай! - сръга ме третата в ребрата - Път ни чака!
- Жаден съм... - изломотих аз след неуспешния си опит да стана.
- Искаш ли да те накърмя? - предложи услугите си най-старата
- Стига, Веспа! Гринда, дай му вода!
Тази, която нарекоха Гринда загреба с ръце сред тревите и поднесе към устата ми две шепи роса. Това ме освежи достатъчно. Станах. Отново надянаха на врата ми юлара от царевична коса и ме повлякоха сред дърветата.

Самодивите се движеха много бързо, но въобще не личеше да се изморяват. С дългите си дрехи те сякаш летяха над тревите, без да ги докосват, докато аз трябваше да бягам като морски пехотинец-новобранец и едвам успявах да ги следвам с душащия врата ми юлар.
Малко преди зазоряване навлязохме в едно дълбоко дере. То ни отведе до добре скрита зад храстите пещера, в която влязохме и продължихме по влажните и коридори.
Тунелите на пещерата бяха абсолютен лабиринт. Бягах в тъмното без да знам накъде и ако трябваше да се върна по същия път, едва ли щях да успея.
Накрая излязохме на светло.
Намирахме се в огромна зала, естествен амфитеатър сред гигантски кристални сталактити и сталагмити, които излъчваха мека разноцветна светлина.
На трон от зелен кристал бе седнала същата самодива, от чиито ръце бях изтръгнал детето онази нощ. Нима бях се противопоставил на самата самодивска царица? Започна да ми прилошава.

добавена на 21.11.2006, 16:06

«предишна глава

следваща глава »